Кит Далтон
Блестящи оръжия (6)

ШЕСТА ГЛАВА

В шест часа Бъкскин беше вече станал и беше проверил последния човек от поста. Мъжът не беше чул нищо и не беше видял никого. След закуска се приготвиха за еднодневна обиколка на по-далечните райони на ранчото.

— Трябва всяка седмица да пращаме човек да обикаля крайните пасища, да проверява дали няма болни или мъртви говеда — каза Джоди. Той явно се опитваше да се наложи над останалите. Лий харесваше младия човек.

Бъкскин погледна двамата ловци на награди, които не бяха престанали да се оплакват, откакто той беше станал. Подритна единия:

— Не се ли чувстваш добре, ловна пушко?

— Точно така. Незаконно е да ни държиш вързани така. Ще подам оплакване срещу тебе.

— Може — каза Лий, — но няма пред кого. Шерифът е изчезнал.

Лий ги развърза и им каза да се изправят. Те успяха едва след няколко опита. Бяха стое-ли вързани цяла нощ и бяха схванати и изтръпнали. Не можеха да се движат.

— Защо ни водиш натам? — попита високият.

— Никога не застрелвам ловци на награди пред дама — каза Бъкскин и по-ниският тихо изпсува.

Двама от работниците се приближиха с револвери в ръце.

След като малката група зави зад хамбара, Лий нареди на двамата ловци на награди да седнат и да събуят ботушите и чорапите си.

— Няма да ходя десет мили до града бос — опъна се високият.

Бъкскин не му обърна внимание.

— Сега, джентълмени, се съблечете както майка ви е родила. Искам ви голи след две минути.

— Не и аз — излая този с пушката. Бъкскин изпрати един четиридесет и пет калибров куршум между голите му крака. Мъжът подскочи с разширени очи. След миг си свали елечето и ризата, после панталоните.

— И долните гащи също, говедо! — нареди Бъкскин. Двамата погледнаха към трите револвера, насочени към тях, поклатиха глави и са смъкнаха бельото.

— Сега се разходете — каза Бъкскин. — Вървете където ви видят очите, само стойте настрани от „Блек Кетл“, защото могат да ви опекат за вечеря. Сега мърдайте.

Лий стреля два пъти във въздуха и мъжете забързаха на юг, по посока на града.

— И не мислете да се върнете и да си вземете дрехите — извика Лий. — Наш човек ще ви следи първите четири-пет мили. Следващия път, когато тръгнете да ловите хора, не забравяйте да спазвате закона и правилата. Ако не побързате да се махнете от района, ще ви надупча задниците.

Двамата погледнаха назад, после се помъкнаха към последния корал и навлязоха в зелените пасища в долината. Предстоеше им дълга разходка до града.

Мици излезе от малката задна врата на хамбара.

— Може ли вече да изляза? — попита тя, поглеждайки към белите гърбове на доскорошните ловци на награди.

— Вече да — каза Бъкскин.

Мици се засмя:

— Мисля, че ще мине известно време, преди да нападнат пак някое ранчо, за да търсят някого.

— Първо трябва да свалят някой панталон от някое пране — каза Джоди. — Ще им трябва.

— Минете през кухнята, преди да тръгнете. Ще ви направя сандвичи за из път.

Бъкскин изпрати човек да следи двамата голи, а останалите яхнаха конете, взеха си закуската от Мици и бяха готови да поемат на изток, за да проверят далечните райони на ранчото. Мици и този, който следеше негодниците, щяха да останат в ранчото.

— Не очаквам да имате други посетители като тези двамата. Ще се върнем преди залез.

Мици кимна.

Почти час по-късно на четири мили по-далеч, край една долина с поток, провиращ се между хълмовете, забелязаха лешояди. Три от тях се снишиха с широки спирали. Бъкскин поведе хората си нататък. Когато наближиха достатъчно, те видяха трите големи лешояда, усърдно да се трудят край един самотен бор.

Мъжете препуснаха до мястото и откриха шест мъртви едногодишни телета. Лий навлезе с коня направо между телетата, разпръсквай-кйчптиците. Стреля два пъти, за да ги прогони, слезе от коня и разгледа животните. Две от тях бяха с рани от куршум в главите, а две бяха толкова разкъсани, че не можеше да се разбере от какво са умрели.

Десет минути по-късно мъжете бяха на конете и тримата каубои погледнаха към Бъкскин.

— Предполагам, че всички са застреляни — каза Бъкскин. — Може да са били ловци на елени, но е малко вероятно тук, толкова далеч от гората. Нямам намерение да обикаляме с часове и да не намерим следа от убийците, затова мисля направо да тръгнем към „Блек Кетл“. Колко е далеч от тук, Джоди?

Младежът каза, че е около пет мили на запад и попита:

— Око за око? — Той яздеше до Бъкскин, докато завиваха към района на „Блек Кетл“.

— Нещо такова. Сигурно Ламбърд дава заповедите. Това дяволски заприличва на война за земя. Той има по-голяма армия от нас. Ще кажа на Мици да наеме повече каубои. Трябват ни за отбрана.

Откриха животните със знака Б-К половин час по-късно.

— Застреляйте първите шест животни, които ще срещнем — заповяда Бъкскин. — Породиста крава, теле или годиначе, каквото и да е. Всеки да застреля по две и да се махаме от тук.

Мъжете измъкнаха пушките и застреляха пет телета и една породиста крава. Изстрелите разкъсаха спокойния планински въздух. Всички мълчаха. Мъжете обърнаха конете и заминаха.

— Не обичам това — каза Джоди. — Животните не са виновни. Надявам се, че всичко все пак ще се оправи и ще се върнем към работата си. Много неща можем да направим в „Бокс Ер“. Искам да кажа, можем да гледаме още хиляда глави, без да мислим за вода или за храна.

— Съгласен съм. Ще поговоря с Мици за тебе.

Джоди вдигна глава към него:

— Ей, аз съм само каубой. Какво разбирам от ръководене на ранчо?

— Доста повече от Мици. Спомни си, че тя беше принудена да върши тази работа. Брат й нищо не можеше да свърши. Сега, като споменахме Клод, какво става с него? Не съм го виждал наоколо.

— Преди два дена замина за града. Той ходи там от време на време. Не знам комар ли играе, или ходи по курви, но като се върне след една седмица, ще е съвсем отнесен.

— Ето, виждаш ли? Не е от никаква полза за Мици. Тя има нужда от някого, на когото да се опре, с когото да се посъветва. Аз няма да съм тук вечно.

— Докога ще си тук?

— Не знам. Зависи кога ще опандизим Ламбърд. Седмица, може би две. Нямам много време.

Навлязоха в земята на „Бокс Ер“ и продължиха обиколката си. Трябваше да прегледат говедата. Кракът на една крава беше разранен и Джоди го намаза с някакъв мехлем.

— Трябва да я мажем още три дни.

— Породиста крава като нея струва двеста долара сега — каза Лий. — Заслужава си да се лекува.

Едно от телетата куцаше, но след като го огледаха, и четиримата решиха, че не е нещо, което може да се лекува. Телето или щеше да се излекува само, или да умре. Случваше се понякога. Един истински ветеринар може би щеше да знае какво да прави, но най-близкият беше в града. При това беше толкова стар, че вече не излизаше в полето, а това го правеше безполезен за фермерите.

Като свършиха и се прибраха в ранчото, вече се смрачаваше. Мици им беше приготвила вечерята — телешко със зеленчуци, което щяха Да ядат през следващите два дни. Беше отлично приготвено и Бъкскин омете три чинии, като отопи всичко с домашно приготвения хляб.

— Най-доброто ядене, което съм ял — каза той и всички се засмяха. — Наистина, Мици, беше прекрасно. Надявам се утре да е същото.

— Не се тревожи, ще го ядеш, докато започне да ти излиза през ушите — каза Джоди и всички пак се засмяха.

— Достатъчно се посмяхте. Сега трябва да се разберем за тази нощ. Пак ще се наложи да пазим на смени. Аз ще бъда от девет до дванадесет, после трябва да има още три смени по два часа до шест. Разберете се кой кога ще дежури и ми кажете кого да събудя в полунощ.

В спалнята след вечеря Бъкскин и Джоди изиграха четири игри табла. Разделиха си по две победи и стана време за първата смяна.

— Ще пазим главно около склада тази нощ — каза Бъкскин. — Няма луна навън, така че повече ще се ослушваме. Не очаквам неприятности, но може да дойде още някой ловец на награди или някой от бандата на „Блек Кетл“. Трябва да сме готови. Дръжте пушките заредени до леглата си.

Лий се обади на Мици, която тъкмо беше свършила с миенето на чиниите.

— Някой от хората ти трябва да ти помага в кухнята — каза Бъкскин. — Ще ги сменяш. Един да мие чиниите една седмица, после три седмици почивка. Ще трябва да наемем още няколко нови работника. Ако „Блек Кетл“ решат да ни нападнат, могат пак да изпратят десет души.

Мици кимна:

— И аз мислих за това. Може би утре можем да идем до града и да наемем още четирима души, но не ми се иска да ходиш там. Тези обяви…

— Не се тревожи за мен. Ще наемем хора и ще изчезнем от града, преди някой да е разбрал, че сме били там.

Малко по-късно той подпря спенсъра на стената на склада и се огледа. Беше една от онези нощи, когато луната изтънява и се крие зад хоризонта. Облаците закриваха и тази бледа светлина и беше толкова тъмно, че Бъкскин не виждаше и на пет крачки пред себе си. Той бавно обиколи хамбара, къщата и външните постройки.

На третата обиколка му се стори, че чу шум откъм хамбара. Измъкна револвера и се занромъква натам. Като приближи, видя черен силует.

— Не мърдай! — изсъска Бъкскин. — Нито инч, или ще надупча жалката ти кожа.

Силуетът замръзна. Лий бавно приближи. Вече можеше да вижда по-ясно и той различи малката фигура. Беше сигурен кого вижда.

— Денис Ламбърд! Какво правиш тук!

— Търсих те. Надявах се, че мога да открия къде е спалнята ти. Имах късмет, че попаднах на теб.

Тя пристъпи и го целуна по устните. Нейните бяха отворени и тя провря езика си, докато той се предаде и също разтвори устните си. Езикът му навлезе в устата й, но в следващия миг Лий се осъзна, отблъсна се леко и дълбоко си пое въздух.

— Денис, това е лудост.

— Още по-добре.

Денис разтвори разкопчаната си блуза и голите й гърди се бялнаха в тъмнината. Тя взе ръцете му и ги постави върху гърдите си.

— О, това е много, много по-добре.

— Как мога да пазя, като се опитваш да ме съблазниш?

Ръката й се спусна към слабините му и тя потърка твърдата издутина.

— Скъпи, не искам да те съблазнявам. Само искам да ме чукаш до сутринта. Може ли да се уреди?

— Ти си безсрамна.

— Нищо подобно. Просто искам да ме чукаш. Точно тук, и сега.

— Тук, отвън, да ни видят всички?

— Не виждам никого. Е, добре, да идем зад хамбара.

Лий почувства, че кръвта му кипва. Членът му набъбваше все повече. Ръцете му сграбчиха големите й гърди, той се наведе и я целуна, тя притисна ръцете му към гърдите си. След това го обгърна, като се притисна плътно към него и се потърка страстно. Лий усети как топлината й преминава в него, сякаш тя самата гореше, огънят близна слабините му, запали ръцете му и мозъкът му се разтопи.

Откъсна се от устните й и я хвана за ръката.

— Не зад хамбара, а вътре, в сеното. Някога чукала ли си се в сено? — Той се помъчи да види лицето й в тъмнината. Протегна ръка и погали голите й гърди. — Извинявай, глупав въпрос. Ела, има малка врата. И пази тишина, не искам половината от хората да дойдат при нас.

Тя се усмихна:

— Ще им кажеш да се разкарат и да си намерят свои момичета.

В хамбара беше още по-тъмно, но те нямаха нужда от светлина. Лий свали дрехата си и искаше да я хвърли върху сеното, но Денис поклати глава.

— Искам да чувствам сеното под гърба и под бедрата си — каза тя меко. — Искам да почувствам ясно всичко от началото до края. Сега ми смучи гърдите.

Бъкскин захапа нежните връхчета. Треперейки цялата, Денис падна в сеното, като го повлече със себе си. Дръпна нагоре полата си и леко изпищя, когато бодливото сено докосна нежното й дупе и бедрата. Ръцете й разкопчаха копчетата и смъкнаха панталоните му.

— Сега, Лий, ако не искаш да умра от желание. Бързо!

Той разтвори краката й и ги вдигна, коленичи между тях и намери топлия й отвор. Денис му се усмихна в тъмнината и той с едно движение проникна в нея. Тя извика и Лий сложи ръка на устата й, като се надяваше, че никой не е чул. Проникна дълбоко навътре, измъкна го целия назад и пак напред докрай в бездънната цепка, като всеки път изтръгваше от Денис сладострастни стонове.

Бъкскин вдигна коленете й, подпря свитите й крака в гърдите си и продължи с къси тласъци, като всеки път я избутваше по-високо в сеното.

Денис се разтресе в оргазъм, преди той да е почувствал приближаването на своя. Тя застена тихо и се загърчи върху сеното, разтваряйки още повече бедра. Задъхваше се, преминавайки през цяла серия спазми и гърчове. Гърдите й се бореха за въздух.

Бъкскин продължи ритмичните тласъци. Точно преди тя да свърши отново, той също достигна върха на удовлетворението и разтърси мекото й тяло още десетина пъти, преди да се отпусне задъхан настрани. Толкова беше изтощен, че ако някой ги изненадаше, той нямаше да може да мръдне.

Но никой не дойде. Двамата можеха да си отдъхнат.

След няколко минути тя се претъркули върху голото му тяло и го целуна по носа.

— Баща ми е бесен срещу теб и Мици. Казва, че ти си причина за всичките му проблеми в ранчото и в града. Приготвил ти е нещо специално.

— Отказал ли се е от обявата за издирване?

— Да. Тази вечер реши, че обявата не върши работа, така че ти готви нещо друго.

— Какво е то? Какво още ще опита? Тук ли ще дойде, в ранчото, или ще ме чака в града?

— О, не мога да ти кажа. Трябва да бъда лоялна към баща си.

Лий изпъшка:

— Дали въобще знаеш какво означава тази дума. Какво трябва да направя, за да ми кажеш?

— Още три пъти. Никога не съм го правила четири пъти за една нощ. Стигала съм до два пъти, но сега искам четири или пет пъти.

— Ще ни отнеме половината нощ.

— Но ние имаме на разположение цялата. Тъкмо ще си тръгна преди изгрева, но преди това ще ти кажа какво е намислил баща ми за теб, Бъкскин Лий Морган.

— Изнудвачка.

— Аз също имам две неща, които искаш. Едното е моето сладко, възхитително тяло, което те желае, второто са плановете на баща ми. Искам още един път сега в сеното, а останалите отвън, под звездите. Обичам да гледам звездите, когато ме чукат.

Втория път по-бавно стигнаха до кулминацията. После Бъкскин реши, че все пак трябва да огледа малко наоколо. Закопча панталоните си и обиколи сградите, като край всяка се ослушваше внимателно, преди да продължи. Беше вече единадесет и половина, когато се завърна в хамбара.

— След половин час ще събудя следващия — каза Бъкскин.

— Достатъчно време да ме чукнеш още един път под звездите.

Бъкскин хвана гърдите й и ги задържа.

— Не, ще идем долу край потока, където да можеш да ревеш като дива котка, ако искаш. Но преди това ще се върна да събудя следващия за пост.

— После ще се престориш, че отиваш да спиш, а ще дойдеш при мен и ще се любим пак, нали?

— Освен ако сега не ми кажеш какво е намислил баща ти.

Тя потупа подутината на панталона му.

— Почини си малко и не му давай да омеква. Ще те чакам гола като новородена и ще мяукам като котенце, докато не дойдеш.

Следващият на пост беше Джоди. Лий знаеше, че не може да се скрие от него, ако иска да се измъкне към потока.

Джоди вкара патрон в цевта и облегна пушката на стената.

— Ще пазиш от дванадесет до два, после ще събудиш следващия. — Джоди кимна и Лий продължи: — Не ми се спи още. Имам някакво предчувствие. Ще ида надолу край потока. Ако някой напада ранчото, трябва да дойде от тази страна.

— Добра идея. Само не заспивай там. Ще изпуснеш закуската.

— Няма начин.

Лий се насочи по потока сто ярда по-нагоре от мястото, където беше одеялото. Това беше в случай, че Джоди реши да го търси. Той прекоси потока и забърза към мястото, където Денис го чакаше. Тя лежеше гола, разперила ръце и крака, и се взираше към звездите. Даже не помръдна, когато Лий застана до нея.

— Навреме идваш — каза Денис. — Аз почти започнах третия сеанс без теб.

Този път Бъкскин се нуждаеше от малко помощ от нейна страна, но накрая мощно хвърли семето си в нея и те се отделиха един от друг изтощени.

Лий седна и обгърна раменете й.

— Сега вече имаш своя рекорд. Какво е замислил баща ти?

Денис се изхили:

— По дяволите, нищо не зная. Той нищо не ми казва. Нямам и най-малка представа какво ще направи. Наистина съвсем е пощурял. Извика в ранчото адвоката си и цяла сутрин си говориха нещо. Татко не изглеждаше много спокоен, след като оня си отиде.

— Не си ми от голяма полза, Денис.

— Не, но пък добре се чукам. — Тя посегна за блузата си. — По дяволите, изглежда, че хубавото свърши за тази вечер.

— Ти ме измами.

— Харесва ми да те мамя. Ей, ако открия какво е замислил, ще ти пратя бележка. Едно малко момче, на около дванадесет години, ще ти я донесе. Син е на нашия управител. Давам му да пипне циците ми и той е готов да направи всичко за мен.

— Ти си безсрамна.

— Да, но е приятно. Изпрати ме до коня ми. Четвърт миля по-долу е.

Бъкскин я изпрати. После се срещна с Джоди, каза му, че всичко е наред и отиде да спи. Мушна се под одеялото, като все още мислеше за Денис. Каква ненаситница!