Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бъкскин (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Blazing Six-Guns, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,7 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
vens (2007)

Издание:

Kit Dalton

Blazing Six — Guns

Copyright 1994 by Chet Cunningham/ Book Crafters, Inc.

Tornado Books — Габрово 1994, изд. Калпазанов

Редактор Мая Арсенова

История

  1. — Добавяне

ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Бъкскин гледаше младото голо тяло, изпънато пред него: прекрасни млади, налети гърди, нежно кръстче, заоблени бедра, изящни крака, завършващи със сладки боси стъпала.

— Бъкскин, никой освен теб не ме е виждал гола. Запазила съм всичко за теб.

Тя се протегна и го целуна по устните. Зарови ръце в косата му, привлече го надолу към гърдите си и когато лицето му застана пред тях, Мици притисна едната си гърда към устата му. Бъкскин бавно отвори уста, захапа я леко и всмука нежната бяла плът.

— О, Лий! Точно това е, което искам. — Мици го отблъсна леко. — Да влезем в спалнята, преди да изпуснем лампата и да подпалим къщата. Искам да запалим три лампи, за да мога да виждам всеки инч от голото ти тяло и как ме любиш.

Капаците на прозорците бяха затворени. В спалнята гореше една лампа. Лий постави втората на масата, а Мици запали трета и я постави на стола до леглото.

Тя се обърна към Лий, хвана ръцете му и ги сложи на гърдите си.

— Защо мъжете толкова обичат женските гърди? Виждала съм момчета да зяпат с изплезени езици гърдите ми. Едно момче дори не издържа, докосна ги през роклята, изпъшка и потри бедрата си в мен. Защо мъжете толкова обичат женските гърди?

Двамата седнаха на леглото и Лий погали гърдите й. Наведе се и ги целуна, после си пое дълбоко въздух.

— Обичат ги, защото те са най-лесно видимата част от женското тяло. Те изпъкват точно пред очите на мъжа, привличат вниманието му, докосват го понякога, когато я прегърне, горди, красиви и толкова съблазнителни. Младите момчета мечтаят да докоснат гърдите на някое момиче, да ги видят голи. Гърдите обикновено са първото нещо, което мъжът вижда, когато е с жена. Няма значение дали са големи или малки. Само мисълта, че могат да видят или докоснат голи женски гърди е достатъчна на повечето мъже да се възбудят.

— Все пак не разбирам. Гърдите ми са само една част от мен, както лактите ми например. Те възбуждат ли те?

— Мици, ти понякога поглеждаш ли издутината на панталоните на мъжете?

Тя покри лицето си с ръце и бавно поклати глава:

— Да, признавам, че поглеждам. Чудя се как ли изглежда мъжът?

— Почти по същия начин реагират и мъжете на женските гърди.

Тя посегна с ръка и пипна твърдата подутина в панталоните му.

— Все още се чудя как изглеждат мъжете. — Тя го погледна с любопитна усмивка.

— Сега можеш да разбереш. Но пипай нежно, защото твърде скоро той ще значи много за теб.

Мици потрепера, докато разкопчаваше копчетата на панталона му. Вдигна поглед към Бъкскин и той кимна. Тя му разкопча колана и смъкна панталоните му.

— Бельо? — Мици го погледна и се захили. — Не знаех, че и мъжете носят бельо.

— Повечето носят. Просто е по-топло през зимата и по-удобно през лятото.

Късите му гащи се издигаха като палатка отпред. Мици бързо дръпна с едната ръка ризата му, а с другата напред и надолу гащите и твърщият му пенис щръкна.

— О! — леко извика Мици. Очите й се разшириха и устата й остана отворена от изненада. Приближи се и се наведе да го разгледа.

— Толкова голям, толкова дълъг, толкова… О, боже! Аз съм си пъхала пръста в… Не виждам как изобщо може да влезе в моята…

— Пипни го, няма да се счупи. Поне не лесно. Хайде, опитай.

Тя го докосна, после го обгърна с ръка и се усмихна:

— Топъл е.

— Така са топли и гърдите ти.

Тя придръпа Лий и внимателно огледа тестисите и чатала му.

— Толкова много косми — каза тя на себе си. После вдигна поглед към него. — Но той не стърчи така през цялото време, нали?

— Не, само когато някое красиво момиче се съблече пред мен. Реакцията е твърде бърза.

— Как изглежда, когато не е твърд?

— Ще трябва да почакаш и ще видиш.

Тя го погледна:

— О, разбирам, искаш да кажеш, че след като… след като го направим и като се изпразни, той се отпуска.

— Бързо схващаш. Имам един приятел лекар, който нарича това време, когато е отпуснат, „период на непокорство“. Времето, необходимо за възстановяване след изпразване, преди да стане твърд отново.

Мици кимна, но той се съмняваше дали е чула нещо от това, което й каза. Тя беше хванала пениса му и дръпна надолу свободната кожа, после пак нагоре.

— Чух една дума, мастурбация. Това ли е то? Искам да кажа, ако продължа така, докато се изпразниш.

— Не предполагах, че знаеш толкова много. Да, това ще бъде мастурбация. Къде си го чула?

— В училище, преди две години. Едно по-голямо момиче говореше един ден за това, как сама си прави удоволствие. Казваше, че си го прави почти всяка нощ. Но още не го беше правила с момче.

Тя вдигна очи към него. После изведнъж се наведе и целуна главата на пениса му. Той потръпна от удоволствие и тя отново я целуна. Тя го гледаше и Лий усети, че дишането й се учестява.

— Помогни ми да те съблека. Искам да си гол като мен, още сега. Моля те, побързай!

Мици издърпа ботушите му, после панталона и бельото му. Той си свали коженото елече и ризата и легна до Мици на леглото. Тя го обгърна с ръце, като силно притискаше гърдите си към него.

— Започвам да се плаша — прошепна тя и притисна устни към врата му.

— Защо?

— Никога не съм била гола в леглото с красив мъж, на когото съм казала, че искам да ме люби.

Тя смутено го погледна, когато произнесе тази думичка на глас за пръв път в живота си. После се засмя.

— Кажи го пак, не се страхувай толкова. Няма за какво да се тревожиш. Ще го направя толкова бавно и нежно, колкото поискаш. Ако решиш, че тази нощ не е най-подходящото време, ще спрем.

Тя кимна, посегна и хвана отново пениса му.

— Аз просто не си представям как нещо толкова… толкова огромно… може изобщо да влезе в мен.

— Виждала ли си новородено бебе? Тя поклати глава:

— Не… О, разбирам.

— Вие, жените, имате прекрасната способност да се разширявате, докато отворът стане осем или девет инча широк, или дори повече, така че бебето да може да излезе.

Тя кимна:

— Да, разбирам.

— Сега погледни надолу. Ако новородено бебе може да премине, мислиш ли, че ще има някакъв проблем за младежа долу, да си проправи път навътре?

— О, господи, никога не съм мислила за това по този начин.

— Когато си достатъчно възбудена, там долу ще станеш гореща и влажна и ще си почнала вече да се разширяваш… Няма да бъде трудно.

— Прегърни ме, Лий. Само ме прегърни.

Той я притисна силно, а тя обгърна с ръце кръста му и бавно се обърна по гръб.

— Погали ми гърдите, те го искат. Милвай ги, целувай ги, хапи ги. Искам да ме прелъстиш тази нощ. Може би ще трябва време, но имаме цялата нощ, до сутринта.

Бъкскин започна да гали гърдите й. Милваше ги, хапеше ги, целуваше ги. Тя хвана едната му ръка и я сложи върху бедрото си. Краката й бяха плътно събрани. Той плъзна ръка по бедрото, погали коляното й и разтвори краката й. Тя изстена леко, когато краката й се разделиха, намери устните му и го целуна дълго и силно.

Лий прокара ръката си нагоре между меките й бедра. През корема й премина спазъм, от гърдите й излизаха приглушени стонове. Пръстите му докоснаха влажната цепка и дъхът й секна, после Мици притисна пръстите му отново към чувствителното място.

— Докосвай ме там, Бъкскин. Пипни ме отново.

Той прокара пръсти по срамните й устни, като ги галеше леко, милваше ги, после леко проникна в най-съкровеното й място с пръст. Тя отново изстена и повдигна бедрата си към него.

Пръстът му се придвижи леко нагоре до твърдия възел точно под пубиса и го потупа. Очите на Мици се разшириха, дъхът й спря. Бъкскин потупа клитора й още два пъти и тя изумено го погледна.

— Значи това е имало предвид момичето в училище, като казваше, че пръстите я правят щастлива всяка нощ?

Той кимна, после я целуна и потупа възелчето отново и отново. Тя изстена, извика леко и се разтресе в оргазъм.

Тялото й се тресеше, сякаш милионите й нервни окончания се бяха запалили. Тя се гърчеше и трепереше и тялото й се извиваше към него. Устата й се отвори, но не се чу звук. Очите й се затвориха и тя почти премина през първия оргазъм, когато втори завладя тялото й.

— О, боже, о, боже! О, боже! Ох! Ох! Ох! Да. Да. Да. Мисля, че ще умра. Да. Обичам това. Обичам! Обичам! О, сладък Лий, чудесно е! Още, още, още!

Той пак докосна клитора й и тялото й бе обхванато от нови гърчове и спазми. Устните й изговаряха несвързани фрази, тя се тресеше, докато накрая се отпусна безсилна на леглото. Едва успя да отвори за миг очи, за да го погледне.

Минаха три или четири минути, преди да се размърда. Мици вдигна очи към него и прекрасната й усмивка разцъфна на лицето й. Това почти накара Лий да се замисли за смисъла на живота си. Почти.

— Бъкскин Лий Морган. Ти почти ме накара да умра. Знаеш ли! Никога не съм се чувствала така. Никога през живота си.

Той се усмихна:

— Става все по-добре. Дай ми ръката си. Тя му я подаде и той я постави на твърдия си фалос.

— Хайде да намерим топъл дом за този изморен пътник.

— Сега, веднага?

— Да, ти вече си готова.

Тя легна по гръб и разтвори краката си. После вдигна коленете си и му помогна да влезе между бедрата й, като го придърпа напред, докато върхът на фалоса му докосна чатала й. Тогава Мици го хвана и го насочи към себе си.

— Точно тук — каза тя меко.

Лий знаеше, че тя е готова и влажна. Леко натисна напред и проникна в нея около инч. Тя пое дъх и се усмихна.

— Нищо подобно не съм чувствала по-рано. Ти си прав. Мога да го поема.

Той почака малко, после проникна малко по-дълбоко. Влажната й плът го обгърна и той се плъзна докрай. Мици се задъха и обви ръце около тялото му, като го целуваше по лицето и шията.

— Да, да — шепнеше тя. — Аз… Аз не мога да го опиша. О, да! Искам те винаги вътре.

Бедрата й натиснаха нагоре, после се отпуснаха, после пак се вдигнаха нагоре. Бъкскин я погледна:

— Защо правиш това?

— С бедрата ли? Исках да влезеш по-навът-ре, после да се дръпнеш и да влезеш отново. Почувствах, че точно това трябва да се направи.

Той я целуна:

— Точно така.

Всъщност тя нямаше нужда някой да я учи как се прави любов. То беше в кръвта й, един прастар човешки инстинкт.

— Мой ред — изръмжа леко Лий и го вкара силно напред. Дъхът й секна. После той пак проникна напред и тя го посрещна, като се изви нагоре. Двамата навлязоха в един ритъм и не след дълго Бъкскин дишаше все по-тежко и по-тежко. Той почувства как каналите му се отпушиха и мощна струя избликна и сякаш небето се срути, а луната и звездите се взривиха и разноцветни падащи звезди прорязаха пространството. Лий усети, че тя се гмурна в нов оргазъм точно когато той беше на върха на своя. Двамата се задъхваха и стенеха от удоволствие. Мици извика високо и продължително и спря, а той направи последен тласък и се отпусна върху нея изтощен.

Когато се посъвзе, Бъкскин се претъркули до нея и я погледна.

— Е, млада госпожице. Сега имаш своята първа любовна нощ. Не си вече девица. Можеш да вземеш своето младо момче в леглото и ще знаеш повече от него за любенето. Хващам се на бас за торба злато, че Джоди е още девствен.

— Не. Няма девствени мъже.

— Напротив, много от тях са девствени. Повечето млади мъже не ходят по курви, защото не ги понасят или им е неудобно да си поискат. Момчетата много говорят, но повечето не са го правили.

Тя се надигна и го целуна.

— Чувствам се прекрасно. Сякаш целият свят е мой и аз мога да отида където си поискам или да направя, или да бъда каквото си поискам. Никога преди не съм се чувствала по този начин.

— Това е най-хубавото на любовта. Тя ще те освободи, но в същото време ти доброволно ще се обвържеш с един мъж и само с един мъж. След тази нощ, искам да кажа.

Тя се усмихна:

— Как ще го направим сега? Приятелката ми каза, че имало няколко положения. Например аз да бъда отгоре, отстрани, даже и на колене.

— Един път не ти ли стига да опиташ? — усмихна се Бъкскин.

— О, не. Искам поне четири пъти, все по различен начин, така че да мога да помагам на Джоди.

След няколко минути той беше готов отново. „Времето му на непокорство“ този път беше по-кратко отвсякога.

— Застани на ръце и колене — каза той.

— Шегуваш се. Нима ще го направим така, както го правят животните?

— Само почакай и ще видиш, млада госпожице.

Тя застана на ръце и колене. Бъкскин разтвори малко краката й и застана на колене зад нея. Тя го погледна през рамо:

— Наистина ли може така?

— Може.

Той се приближи и опита леко, за да открие верния път. Мици изстена, когато той го плъзна целия вътре.

— Никога не бих повярвала — каза тя меко. — Но, о… Това е най-чудното усещане. Много по-различно отпреди. Дори по-хубаво.

Лий се пресегна под нея и хвана двете й гърди. После започна бавно ритмично да тласка. След първите няколко пъти той почувства първия й оргазъм да преминава като буря през нея. Остави я да се гмурне в удоволствието си и когато тя достигна върха на екстаза, той напъна по-силно. Ръцете му пуснаха гърдите и стиснаха отпред бедрата й. Започна яко да я разтърсва, докато накрая експлодира в бърза поредица от мощни тласъци, които я изтикаха напред. Ръцете й не издържаха и тя падна на раменете си върху възглавницата. Когато свършиха, Мици плачеше от удоволствие. Полежаха така един върху друг известно време, после той се отпусна до нея, а тя се извъртя и го целуна.

— Това беше различно. И малко странно. Но не болеше. Хареса ми. Сега ще те оставя малко да си починеш и после ще го направим поне още три пъти.

След третия път двамата се отпуснаха смъртно уморени и не мръднаха до сутринта, когато кукуригането на петлите ги събуди с изгрева на слънцето.

След закуска Лий изпрати Джоди в града с малката двуколка да донесе газ, още бодлива тел, мехлем за разранените крака на животните и провизии за кухнята.

Никой от постовете не беше забелязал нищо съмнително около ранчото през нощта. Лий разреши на четиримата да поспят още четири часа, а на другите каза какво трябва да свършат през деня. Един от старите работници бе изпратен да провери стадото в каньона.

Лий се качи на коня и замина да огледа района по посока на ранчото „Блек Кетл“. Той седеше на коня и оглеждаше обширната долина. Ламбърд трябваше да е някъде там и сигурно събираше силите си. Беше изгубил един човек при отвесната скала, но това нямаше да промени плановете му, макар че може би щеше да го затрудни да убеди каубоите си да се бият за него.

Лий беше сигурен, че Ламбърд ще направи последен решителен опит да се разправи с хората, които му се бяха противопоставили: Блекхок, Бъкскин и цялото ранчо „Бокс Ер“. Той щеше да дойде, но дали щеше да бъде по светло или щеше да чака нощта?

След половин час Лий потегли обратно. Не беше открил нищо съмнително.

Джоди беше отишъл в града рано и по обед се завърна с три екземпляра от областния вестник „Ада каунти Рекордер“. На първа страница имаше две статии. Заглавният ред с огромни букви съобщаваше: ШЕРИФЪТ ЛАМБЪРД ОСВОБОДЕН ОТ ДЛЪЖНОСТ. Статията информираше как прокурорът беше освободил областния шериф от неговите задължения, беше го обвинил в сериозни престъпления и беше издал заповед за арестуването му.

Казваше се още, че шерифът не е идвал в областното управление през изминалите два дни и че сега шестима служители, назначени от прокурора, изпълнявали задълженията му.

„Полицейската служба в областта Ада не е загубила действеността си — уверяваше областният прокурор флойд Пъркинс. — Служители от моя отдел владеят положението и ние ще помагаме на заместник-шерифите в изпълнение на задълженията им по опазване на реда в областта, докато Исая Ламбърд бъде съден и оправдан по всички обвинения или бъде признат за виновен и тогава гражданите на областта Ада ще изберат нов шериф.“

В другата статия обвиненията бяха подробно изброени: подкупване на съдебни заседатели и граждани, фалшиви обвинения, изнудване, употреба на сила.

Съобщаваше се и за друго обвинение срещу Исая Ламбърд: за издаване на фалшива обява за издирване, без необходимите за това съдебни решения и без представени пред съда обвинения по повод на евентуално извършено престъпление, което е довело до престрелки и създало излишно напрежение: „Бившият шериф е поставил живота на Бъкскин Лий Морган в опасност. Морган е могъл да бъде застрелян в резултат на фалшивата обява“ — заключваше статията.

Блекхок, който беше пристигнал с Джоди, разтърси ръката на Бъкскин.

— Изглежда, все пак негодниците ще бъдат наказани и няма повече да тормозят хората.

Но беше още рано да се слага оръжие. Бъкскин и Блекхок знаеха, че въпреки всичко трябва да бъдат бдителни, защото Ламбърд няма да се откаже така лесно, и затова решиха един човек постоянно да стои на покрива на хамбара и да наблюдава, а други двама да бъдат изпратени на половин миля на юг и на изток, за да могат навреме да предупредят за опасността.

— Ако видите облак прах да се приближава насам, се връщате колкото може по-бързо — им нареди Бъкскин. Те кимнаха и препуснаха в двете посоки.

Бъкскин и Блекхок бяха пропуснали обеда, затова сега влязоха в кухнята, където новият готвач им сервира богати порции месо с картофи. Дъщеря му беше в кухнята и му помагаше. Усмивката й беше щастлива, както и на баща й.

Мици седна с двамата мъже и ги попита какво мислят, че ще се случи отсега нататък.

— Ламбърд ще ни атакува днес или довечера по тъмно — каза Лий. — Изгубил е твърде много време. Няма и къде да се скрие. Железничарите веднага ще го издадат, ако се опита да се качи на пътнически влак, дори на товарен, за да избяга. Мисля, че ще предприеме една последна атака на ранчото ти само за да задоволи омразата си и за отмъщение.

Пастирът, който беше отишъл да нагледа затвореното стадо, се прибра и каза, че не е видял признаци на болестта по животните.

— Да се надяваме, че ще остане така — каза Мици.

Около три часа следобед от юг се зададоха двама ездачи и влязоха в двора на ранчото няколко минути по-късно. Единият от тях беше Клод Роланд, братът на Мици. Той закова коня на място, когато видя Мици.

— Мици, скъпа сестро. Чух, че си купила цялото ранчо на търг и си взела и моята част.

Тя се засмя:

— Няма такова нещо. Ти все още притежаваш половината ранчо, даже и ако това не е записано в документите. Половината доход е твой. Сега влезте вътре да хапнете.

Другият ездач заговори:

— Мис Роланд, аз съм Джеръми Нюгейт от канцеларията на областния прокурор. Мистър Пъркинс искаше да ви информира за обвиненията срещу Исая Ламбърд и да ви предупреди, че има вероятност той да замисли някакво отмъщение срещу вас.

Мици се усмихна:

— Благодаря за предупреждението. Искате ли да останете? Можете да наблюдавате и да чакате нападателите с пушка в ръка.

Мъжът се усмихна и поклати глава:

— Боя се, че не мога да го направя, но ще изпия чаша кафе, преди да тръгна обратно.

— Когато минавахте край „Блек Кетл“, видяхте ли някаква необичайна активност? — попита Бъкскин.

Пратеникът поклати глава:

— Ранчото е на близо половин миля от пътя, но не видях нищо обезпокоително. Ще се наложи да изчакаме. Господин Пъркинс каза, че ще дадем на Ламбърд още два дни да се предаде, после ще съберем тридесет души и ще идем в ранчото му. Ще се опитаме да го заставим да се предаде. Смятаме, че при тридесет пушки, насочени срещу тях, поне половината от стрелците му ще се предадат.

В кухнята Денли беше приготвил кафе, после направи големи сандвичи за двамата ездачи. Мици и брат й говореха тихо в един ъгъл. Клод довърши сандвича си и тръгна към своята стая да си събере багажа. Мици погледна Бъкскин:

— Клод е решил да отиде в Чикаго. Каза, че иска да разгледа големия град. С него се споразумяхме да взема двадесет и пет процента от дохода, понеже аз ще се грижа сама за ранчото. Два пъти в годината ще му изпращам пари. Сега му давам петстотин долара, които ще му стигнат за една година, даже и в голям град като Чикаго. Може би ще отиде и в Ню Йорк. Каза, че ще реши по-късно.

Отвън се чуха викове и в следващия момент един каубой се втурна в кухнята.

— Уоли каза, че видял облак прах, който се движи към нас по-бързо от свободен конски ход. Идва от юг, откъм „Блек Кетл“.