Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Little Zen Companion, 1994 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Философски текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,1 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- sir_Ivanhoe (2007)
Издание:
Дейвид Шилър
Дзен (Джобен пътеводител)
Под редакцията на Крум Ацев
Издателство „Кибеа“, 1997 година
David Schiller
THE LITTLE ZEN COMPANION
1994
История
- — Добавяне
ДЗЕН И ХАЙКУ
Хайку e най-късата поетична форма в световната литература. Въпреки че се състои само от три реда, съдържащи съответно 5-7-5 срички, то може да изрази и дълбоко чувство, и проблясък на интуиция. В хайку няма символи. То отразява живота в неговото свободно движение. Няма егоцентричност — практически няма и автор. Но занимавайки се с простичките, привидно незначителни неща от ежедневието — падащо листо, сняг, муха — хайку ни насочва как да възприемем живота на нещата и проблясъците на просветлението. Хайку не е Дзен, но Дзен е хайку. По думите на Р.Х.Блайт, това е „съвършеното цвете на цялата източна култура“. Великият поет Башо е развил хайку до днешната му форма. Когато се говори за хайку, трябва да се споменат имената на Бусон, Исса, Рьокан, Шики. Като всички японски изкуства, свързани с духа на Дзен, хайку поражда „саби“ — усещане за самота, отчуждение, Уединеност и „ваби“ — болезнено чувство за оскъдица. В стиховете обикновено има някакъв образ, който насочва към сезона (цъфнало сливово дърво напролет или голи клони наесен). И както във всички изкуства свързани с Дзен, хайку знае кога е казано достатъчно.
Пеперудата,
кацнала върху камбаната на храма,
спи.
Гледайте, дечица —
град на парчета!
Хайде навън!
Днес.
Цял следобед вечер беше.
Сняг валеше
и се канеше да завали.
Косът в клоните
на кедъра стоеше.
Истина ви казвам:
който не приеме царството Божие като дете,
няма да влезе в него.
Да можеше сърцето ми пак да бъде чисто и искрено като дете — мисля, че по-голямо щастие не може да има.
Завръщайки се, след като прекарал пет години в затвора на Инквизицията, Луи Понс дьо Леон възобновил лекциите си в университета с думите: „Както стана дума вчера…“
Вървял един човек през полето и срещнал тигър. Хукнал да бяга, а тигърът — след него. Човекът стигнал до ръба на стръмна скала, сграбчил една дива лоза и увиснал над пропастта. Тигърът се зъбел отгоре. Ужасен, човекът, погледнал надолу, където се задавал друг тигър, готов да го разкъса. Две мишки, черна и бяла, започнали малко по малко да прегризват лозата. Близо до себе си човекът забелязал ароматна ягода. Вкопчен с една ръка в лозата, с другата той откъснал ягодата. Колко сладка била тя!
Плевнята изгоря —
сега
вече виждам луната.
Ден след ден — все хубави дни.
Обичаше да се случва.
Да размишляваш е по-интересно отколкото да знаеш, но не толкова, колкото да гледаш.
Целият живот се побира в глагола „виждам“.
От долината човек вижда големи неща, а от върха — само дребни.
Най-хубавото се вижда само със сърцето.
Най-същественото е невидимо за очите.
По-любопитно ни е да узнаем значението на сънищата, отколкото това, което виждаме наяве.
В планината хладна секват всички грижи.
Сърцето мисли разпилени не гнетят.
Лениво дращя по скалата стих,
каквото дойде е добре дошло — а аз съм лодка по вълните.
Обуздавай побеснелия кон на разума.
Пусни пустотата в ударите си.
„ГОЛФЪТ В КРАЛСТВОТО“
Всичко, което те интересува е интересно.
Щом някой ти подхвърли
купичка за чай —
улови я!
Улови я ловко, като с памук,
памука
на твоя пъргав ум.
Пъпешите — толкова хладни,
с кални точици
от утринна роса.
Научи ни да се радваме на простите неща,
и на веселието, с извори, които не горчат.
На прошката, освобождаваща от сторена злина,
на любовта към хората по цялата земя.