Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Little Zen Companion, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 10 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
sir_Ivanhoe (2007)

Издание:

Дейвид Шилър

Дзен (Джобен пътеводител)

Под редакцията на Крум Ацев

Издателство „Кибеа“, 1997 година

David Schiller

THE LITTLE ZEN COMPANION

1994


ПРЕДИСЛОВИЕ

Дзен. Самата дума притежава огромна притегателна сила — навярно колкото заради това, което не знаем за Дзен, толкова и заради онова, което знаем. Когато някой казва, че нещо му звучи „много Дзен“, това сякаш означава духовно, неусложнено, спокойно, мистично и загадъчно — всичко наведнъж. Какво е Дзен? Може би е по-лесно да се опише звукът от пляскане с една ръка.

Тази книга няма претенциите да даде определение за Дзен, а ви предлага да се докоснете до начина, по който Дзен гледа на света — а това означава, че най-благоприятният момент е сега, че нещата са такива, каквито изглеждат, че нашето зрение е по детски свежо и непробудено, непритъпено от общоприетия ред. Фразите, стиховете, притчите, историите и всички други текстове, които следват, са подбрани заради тяхната сила на внушение, но и заради изненадващото удоволствие, което носи техният словесен изказ. Някои са сериозни, други — направо непочтителни, а красотата на трети предизвиква размисъл. Някои могат да звучат озадачаващо — когато думите се използват не за изразяване на някаква идея, а като инструмент за посаждане на безслвестна истина, могат да се случат доста странни неща.

Тук са събрани думи за изпитанията по Пътя, слова, които прославят обикновеното, простото, думи за ученици и духовни учители, за природата и изкуството, за „нещото“ на нещата и за единството на Вселената, за всекидневния живот и за просветлението. Доста от тях да се родили на Запад. Макар че Хенри Дейвид Торо е живял в Нова Англия през XIX век, а не в средновековна Япония, много от неговите мисли и произведения носят духа на Дзен.

Започнете от където и да е. Отворете книгата в началото, в средата или края. Четете текстовете подред или прескачайте. Но дайте време на думите да подействат. Смисълът им не се разкрива веднага, много цитати сякаш ще се променят пред очите ви, преди да ви станат ясни.

Разбира се, думите никога не могат да заместят преживяването. Едно е да четеш как изглежда прасковата, съвсем друго — да впиеш зъби в сочния плод. Оставите ли обаче думите да подействат, сигурно ще откриете — е, не наистина — но поне един поглед към нея.