Ъптон Синклер
Петрол (85)

VII

Старият Рос имаше и друг източник за информация по световните въпроси, освен сутрешния си и следобеден вестник и своя син-идеалист. Неговите съучастници в петролната игра усилено обмисляха тези проблеми, събираха се на дълги конференции и проучваха подробни доклади. Те също не бяха доволни от политиката на президента Уилсън — не защото не осигуряваше безопасност в света за демокрацията, а защото не я осигуряваше за петролните магнати. В откъснатите от врага територии имаше области с нечувани петролни залежи, а тука, в името на някакъв си идиотски идеализъм, ние позволявахме на Франция и Англия да грабят това съкровище, а на нас остана само задачата да не позволим на Турция да навлезе в Армения!

Що се отнасяше лично до татко, той се интересуваше само за работите вътре в страната. „Екселсиор Пит“, „Виктор ойл“ и другите от „Петте големи“ бяха тези, които се лакомяха за концесии в чужди страни, и ако заграбеха плячката, това можеше да доведе до понижаване на цените на петрола в Америка и да струва на татко доста парички. Въпреки това той поддържаше патриотично становище: страната се нуждаеше от петрол и наша задача беше да й го осигурим. Така че, както виждате, татко също беше идеалист и се дразнеше, че синът му така малко оценява неговия вид идеализъм.

Той започваше да мисли, че за всичко беше виновен университетът. Каквото и да кажеше Бъни, не друго, а това „образование“ объркваше главата му и не го оставяше да се занимава с практически работи. На няколко пъти Бъни разбра, че хитрият старец го изпитва: сигурно имаше някой по-възрастен, който влияе върху Бъни, и най-подозрителното бе, че Бъни никога не споменаваше такъв човек. Бъни разбра, че рано или късно името на Даниел Уебстър Ървинг, същият Даниел Вашингтон Ървинг, ще излезе наяве, затова му хрумна хитрата идея да запознае татко със своя преподавател-приятел! Татко никога не би могъл да издаде човек, когото е приемал в своя дом!

— Татко, искам да доведа един от моите преподаватели да види петролното поле!

И татко, разбира се, бе възхитен: щеше да се внесе малко култура в този негов свят и да му даде дял в духовния живот на неговото момче. Единственото опасение, което преследваше татко, беше, че това „образование“ може да накара Бъни да се срамува от неукия си стар баща. Татко знаеше, че има разни „интелигенти“, достатъчно луди, за да не представляват за тях интерес двадесетте и пет милиона долара, или поне да си дават такъв вид!

Господин Ървинг щеше да преподава в лятно училище, но имаше преди това десетина дни свободни и Бъни го попита не би ли му било приятно да го заведе с колата за уикенд в Парадайз и младият преподавател прие, приятно изненадан от поканата. Така една юнска утрин те заминаха в това слънчево време, толкова обикновено за Южна Калифорния, че човек не го и забелязва. По пътя разговаряха за събитията в Русия и Сибир, за напредъка, направен от генерал Деникин и адмирал Колчак, за отчаяните усилия на болшевиките да организират „червена армия“ и за надеждата на германската управляваща класа да си възвърне загубената чест, като подпомогне съюзниците срещу руската революция. Бъни каза на господин Ървинг и как вижда това посещение: трябвало да оставят да говори главно татко, а господин Ървинг да изказва само такива мнения, които са подходящи за пред един възрастен петролен деятел.