Ъптон Синклер
Петрол (178)

VII

Татко, разбира се, не прояви никакъв интерес да види мястото, където отсичали главите на някои преди петстотин години; Бъни се опита да го види, но установи, че не се интересува и той. Това, което искаше да види, бяха хората, които бяха заплашени да им отсекат главите сега. В Англия имаше голямо работническо движение, с добре развита система на класово възпитание, поддържано от работнически ръководители от старата школа. Имаше и група млади бунтовници, които воюваха против него, защото то нямало определена революционна цел. Вестникът, „Младият студент“ разменяше екземпляри с „Плебс“, та сега Бъни отиде да види тези млади бунтовници и скоро затъна до уши в борбата на английското работническо движение — едно чудесно събрание в „Албърт хол“, срещи с лейбъристки членове на парламента и много други интересни хора.

Няколко вестника публикуваха интервюта с младия петролен принц, взел страната на „радикалите“, както ги наричаха в Америка. Това доведе до едно отчаяно писмо от Бърти. Тя ги беше молила да дойдат в Париж, за да се срещнат там с най-доброто общество, но ето че Бъни, на шест хиляди мили от къщи, пак прави своите гафове. Не може ли, за бога, да помисли как вреди на роднините си? Елдън точно щял да получи повишение и ето, идва неговият шурей и разваля всичко. Личаха всички усилия на Бърти да се владее в писмото и да обясни на брат си разликата, между Европа и Калифорния. Хората тук вземали червената опасност много сериозно и Бъни скоро щял да се види напълно изолиран от обществото. Как биха могли шефовете на Елдън да му имат доверие по деликатните въпроси на държавната политика, ако узнаели, че членовете на семейството му имат симпатии към главорезите от Москва?

Бъни отговори, че е наистина много тъжно, но би било по-добре Бърти и нейният съпруг да се отрекат от него и да не го виждат, тъй като нямал намерение да се откаже от възможността да се запознае с работническото и социалистическото движение в страните, които посещава. Като премахна този товар от гърба си, Бъни седна да напише дописка за „Младия студент“ за всички червени неща, които беше видял, и всички червени хора, с които се беше срещнал досега.

Малкото вестниче пристигаше и Бъни го изчиташе от горния ляв ъгъл на първата страница до долния десен ъгъл на четвъртата и намираше всичко за много добро. Да, Рейчъл щеше да стане истински редактор, много по-добра от самия него, реши скромно Бъни. Беше започнала редица статии под заглавие „Правдата и студентът“, в които се разглеждаха проблемите на по-младото поколение. Тя виждаше всичко толкова ясно и беше така достойна и убедителна — не проявяваше яд, което много лесно правеха младите червени. Дори на татко направи впечатление — да, тя била умно момиче; като я гледаш, никога не би помислил такова нещо… но тези евреи винаги са били способни.

Редовно пристигаше и бюлетинът за работническата преса с вашингтонското писмо на Дан Ървинг и други новини около петролния скандал. Много скоро Бъни разбра какво искаше да каже Върн, като предричаше провала на анкетата. Всичките усилия на главния прокурор бяха насочени против въстаналите сенатори. Барни Брокуей, притиснат до стената, се бореше за собствения си живот и за живота на „бандата от Охайо“. Агенти на тайната служба бяха нахлули в бюрата на сенаторите, които водеха анкетата, и преровили всички документи: те скалъпваха скандали срещу тези хора, подпращаха жени да ги подмамват, подготвяха им редица шантажи в собствените им щати — всички трикове, които бяха упражнили върху комунистите и Индустриалните работници на света, сега се прилагаха към тези, които разкриваха петролната кражба. След известно време един от сенаторите беше подведен под съдебна отговорност; и точно както Върн бе предсказал, големите вестници се опомниха и снеха от първата страница престъпленията на петролните магнати и сложиха на това място престъпленията на червените.

Сега имаше доста „магнати“ в изгнание. Фред Орпан, Джон Гроби и всички онези, които бяха образували канадската корпорация и раздали два милиона долара за подкупи във Вашингтон. Татко и Бъни обядваха с тях, те получаваха поверителни телеграми и беше много интересно да се наблюдава как реагират. Всичко го обръщаха на шега. „Здравей, тюрмаджия!“ — се поздравяваха те, но вътрешно ги гризеше силно безпокойство. Освен другите мерки, новият президент се готвеше да се отърве от тях с оглед на изборите, насрочени за есента. Той, „Предпазливия Кал“, никога не беше се цапал с петрол, о, не! о, не! Петролните деятели се подиграваха: дребният човечец бил в кабинета през цялото време, докато ставало даването на концесиите, и бил сърдечен приятел с всички тях. Първия път, когато някой от групата около Върн се зарадва на разобличенията, бе, когато комисията взела да рови в папка с телеграми, които показали, че непорочният бил изцапан с петрол не по-малко от другите политици: той изпращал тайни съобщения, мъчел се да предотврати разобличаването, мъчел се да спаси един или друг. Но сега се канел да изхвърли техните агенти от кабинета, и как го презираха те! „Нищожното жабче!“ — бе името, с което Върн редовно наричаше главния магистрат на страната.