Георги Щерев
Предчувствие

Денят е слънчев и обикновен,

сякаш всичко е нормално.

Аз съм развълнуван и смутен

и ми е бездънно жално.

Изтривам очите си и търся

остарелите портрети,

над мене облаците ръсят

мъртво падащи комети.

Изтича времето и в мене…

Изтича моят сок червен.

Помръкват и звезди, ранени

сред този свят неоткровен.

И чувствам дъх на стара шума,

окапала от дъжд отровен.

Отронва се от мен последна дума

над океан заровен.

27 юли 1989 г.