Георги Щерев
Триградски скали

Години търсех красота такава,

години исках този топъл свят.

И ето днес

в очите ми остават

скалите на разцъфнал в мен Триград.

 

И тръгвам пак със хиляди въпроси,

дошли при мен с високите била.

Балканът на ръцете си ме носи,

люлее ме родопската гора.

 

Нечувани, невиждани и ето —

усетени,

скалите в мен шептят.

 

И водят ме в пътеката, където

пространствата на чувствата горят.