Георги Щерев
Събудете се

Дърветата спят в люлката на върховете,

свили крилата си като птици.

Сред зелените пътища спи умореният вятър.

По лицата на елхите пътуват

неугасени звезди.

Само луната не спи,

поела пътеката към най-високия връх.

В топлите очи на Родопите минава времето.

В тази минута някъде далече земята гори,

запалена от най-жестоки ръце.

Там никой не спи.

Децата, къщите, дърветата…

Не спят дори мъртвите…

Моят вик се удря в обгореното лице на небето

и търси червената пътека на утрото.

Събудете се!

Събудете се!

Събудете се!