Георги Щерев
Съмнение

Търсих те навсякъде. По име

те виках в себе си без глас

и си представях мислено — вървиме

в секундите на незапочнал час.

Къде не търсих? Нямаше следи,

трескаво във хората се вглеждах.

Луната питах, питах и звездите,

след туй без дъх усамотено спрях.

Не те открих! Къде ли бе? Къде?

Целува ли те някой вместо мен?

Ах, ще проумея ли поне

загадката на погледа смутен.