Георги Щерев
Под чуждо небе

Чужд е вятърът, който ми изпращаш,

чужди са цветята,

чуждо е небето, под което продаваш

чувствата си!

Всичко е чуждо:

тревите, луната, дърветата, висящите звезди,

извърнали поглед от теб.

Стинат пътищата от ледовете на твоя поглед.

Всичко стине от фалшивите ти целувки, горчиви

като листата на тютюна.

Аз се опитвам да сближа диханието

на увяхнали от очакване корени,

но те умират от скръб,

останали в пустинята на твоите измислени

оазиси…