Георги Щерев
В стихията на твоята душа

В стихията на твоята душа,

търся пътя за двама,

през мислите блата суша,

та в нас блата да няма.

И дните ме разпъват плах

сред пранинската грамада,

в душата ми е легнал страх

от който вечно страдам.

Не искам да те губя там,

където се умира,

в човешкия ни път голям

душата се намира.

Да тръгнеме през него в час

когато ни повика

и в ласката на твоя глас

стихия да не блика.