Георги Щерев
Село Лясково

Камък родопски е всяка къща…

Небето го скрива в синия връх.

Слънцето сутрин тук се завръща,

поело в горите първия дъх.

И през пътеки опасли баира,

с хората бърза и вечно търчи.

Децата търсят небето във вира,

греят в очите им светли лъчи…

Вечерта носи дъх от липите,

тихо е, тихо под всеки салкъм.

Чакат до късно нощем жените

тропот да чуят в заспал калдаръм.

 

През него минават пламнали дири —

на детството мое неписан адрес.

 

По гърбовете на стари баири

слизат децата с времето днес…