Георги Щерев
Вълча зима

Сняг вали. И няма сън в очите ти неспали.

Лае зимата навън и със кръв небето пали.

Залюлява то нощта и над тебе мрак изцежда…

Пишеш и от всеки ред никне по една надежда…

А тревожните писма разпиляват зли виелици.

Плаче старата асма с кръв върху поледици.

И настръхнали текат наранените дерета.

И простенват в твойта гръд пак премръзнали дървета.

Вятърът вилнее див сам през снежните огнища.

И избухват като взрив сивобели пепелища.

И ранените върби, ах, от мъка ослепяват.

С твоя глас нощта тръби! Слънцето изгрява…