Георги Щерев
Извор

Идвам при тебе след път далечен —

шепотът твой ме довежда.

И спирам тук. И слушам: вечен,

ромона тихо се сцежда.

 

И ме топли твоята пазва

с песен от сребърни струни.

Всяка капка мъдро разказва

със верни и силни думи.

 

На върха с напукани устни

днес изгрява утро добро —

твойта песен, виждам, препуска

в пътеки от мъх и сребро.

 

Светят ливади, светят браздите,

блясват слънца от иглика,

а в сърцето изгряват звездите

и с гласа ти целебен ме викат…