Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], 1905–1906 (Обществено достояние)
- Превод от немски
- , 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2012-2013)
Издание:
Райнер Мария Рилке. Лирика
Австрийска. Първо издание
Подбор, редакция и бележки: Венцеслав Константинов
Народна култура, София, 1979
Редактор на издателството: Марко Ганчев
Художник: Иван Кьосев
Художник-редактор: Ясен Васев
Техн. редактор: Олга Стоянова
Коректори: Евдокия Попова, Петя Калевска
Литературна група — художествена.
Тематичен номер 04 95366/5706-4-79
Дадена за набор август 1979 г.
Подписана за печат октомври 1979 г.
Излязла от печат ноември 1979 г.
Формат 70×90/32
Печатни коли 13¾
Издателски коли 8,03
ДИ „Народна култура“
ДП „Тодор Димитров“ — София
История
- — Добавяне
I
Лежеше тя. И детската ръка
о вехнещия беше прикрепена,
и сладки, дълги часове така
пред старостта му бдеше натъжена.
Понявга само лик към него тя
извръщаше, когато шум довее;
и всичко пламенно, що бе нощта,
прииждаше, тълпеше се край нея.
Трепереха звездите с нея. Мрак
проникваше и лек, и ароматен.
Завесата се движеше и знак
й тихо сякаш правеше в тъмата.
Но стареца обвила като брат,
нощта на всички нощи непознала,
тя девствено сред царствения хлад
като душа лежеше, скръбно бяла.
II
Седеше царят, спомняше си пак
усилия, наслади неизпити
и кучката си… После падна мрак,
над него Ависага с поглед благ
се сведе. Сякаш изоставен бряг
животът му лежеше под лъчите
на двете й съзвездия — гърдите.
И ето: като всички познавачи
прозърна той през своите клепачи,
че го докосват сестрински уста;
зелено клонче чувството й беше —
не го преви към почвата му тя.
Потръпна като куче пред смъртта,
в кръвта си диреше се и слухтеше.
1905–1906