Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Исторически драми (11)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The famous History of the Life of King Henry the Eight, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2012)
Начална корекция
Alegria (2012)
Допълнителна корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир. Том 7. Исторически драми

Събрани съчинения в осем тома

Превел от английски: Валери Петров

Художник: Петър Добрев

Редактор на изданието Бояна Петрова

Редактор на издателството Иван Гранитски

Коректор Евгения Владинова

Формат 16/60/90 Печатни коли 49

Печат

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1999

История

  1. — Добавяне

Втора сцена

В Кимболтон.

Грифит и Пейшънс въвеждат Катерина, вече в дрехи на вдовстваща принцеса и болна.

 

ГРИФИТ

Госпожо, как сте?

 

КАТЕРИНА

                Смъртно болна, Грифит.

Нозете си усещам като клони,

огънати от плод, които искат

да снемат свойто бреме. Дай ми стол!

Така… Сега ми поолекна, Грифит,

като ме водеше, не ми ли каза,

че кардиналът Уулзи, тоз любимец

на славата, предал е Богу дух?

 

ГРИФИТ

Да, казах ви го, лейди, но помислих,

че, в скръб потънала, не сте ме чули.

 

КАТЕРИНА

Кажи ми, драги Грифит, как умрял е?

Ако добре, то може за добро

да ме е изпреварил; тъй ще имам

отде да взимам пример.

 

ГРИФИТ

                        Чух, че щом

неумолимият Нортъмбърланд

го задържал във Йорк и го повел

като заподозрян, когото чака

разследване, той заболял внезапно

тъй тежко, че на мулето не можел

да се крепи.

 

КАТЕРИНА

                О, бедният!

 

ГРИФИТ

                        Накрая

на няколко почивки стигнал Лестър,

отседнал във абатството и там,

почтително, посрещнат от абата

и благите му братя, казал тъй:

„Достопочтени отче, един старец,

разбит от бурите на обществото,

желае тук да сложи морни кости —

дари му милосърдно педя пръст!“

Полегнал и не станал. Болестта му

изострила се още и три нощи

след тази първа, вечерта към осем —

час, който бил предсказал за смъртта си, —

разплакан, каещ се, във чисти мисли

и съзерцание предал обратно

на тоя свят суетности и слава,

а на небето — по-добрата част

от себе си. И тъй заспал във мир.

 

КАТЕРИНА

И тъй да спи! И нека не му тегне,

което е извършил! Но все пак

аз бих желала, Грифит, да ти кажа,

какъв човек бе той; и ти говоря

във дух на милосърдие: той беше

човек с безкрайна гордост, постоянно

жадуващ да се мери със князете.

С интриги съумя да завладее

държавата, търгуваше открито

с духовни санове и тъй направи,

че неговата дума бе закон.

Пред краля ни говореше лъжи,

двуличен в мислите, в словата двойствен

и милостив единствено към тези,

които бе намислил да съсипе.

Словата му големи бяха, както

голям бе той на времето, и нищо

оказаха се после, както той

сега е нищо. В личния живот

бе с долна плът и долен даде пример

на цялото духовенство!

 

ГРИФИТ

                        Госпожо,

ний лошите дела дълбаем в бронз,

добрите пишем с пръчка във водата.

Ще позволите ли да кажа нещо

във негова защита?

 

КАТЕРИНА

                Казвай, Грифит.

Била бих злобна инак!

 

ГРИФИТ

                Кардиналът,

макар от скромен род, е бил безспорно

от люлката предназначен за слава.

Той беше богослов дълбок и зрял,

със убеждаващи език и мисъл.

Към който бе му враг, той беше твърд,

но със приятелите — мек и топъл.

Да, беше алчен — и това е грях! —

ала и щедър и затуй говорят

близнаците разсадници на мъдрост

във Ипсуич и във Оксфорд[38], от които

единият порути се със него,

защото не жела да надживее

добрия, който беше го издигнал;

а другият, макар и незавършен,

е тъй прочут и раснещ, че ще носи

прославата на своя основател

по целия ни християнски свят

завинаги. Провалът го отрупа

със щастие, защото в него той,

прозрял във себе си, получи дар

блаженството да се почувства дребен

и си спечели по-голяма чест

от таз, която тоя свят ни дава,

умирайки смирен и в страх от Бога.

 

КАТЕРИНА

За след смъртта си не желая други

хвалители на земния ми път,

които да опазват мойта памет

от тление, освен един правдив

и честен летописец като Грифит.

Със своята умереност ти, друже,

накара ме да почета следсмъртно

тоз, който приживе ми бе омразен.

Мир на праха му! Пейшънс[39], твойто име

припомня ми, че длъжни сме да храним

търпение към ближните. По-ниско

ме постави! Не ще те мъча дълго.

Добри ми Грифит, нареди да свирят

онази скръбна музика, която

преди нарекох свой надгробен звън,

така че да потъна във блажено

предчувствие за другата, която

очаква ме там, горе!

 

Тъжна и тържествена музика.

 

ГРИФИТ

                        Вече спи.

Добро девойче, нека постоим

спокойно тук, за да не я събудим.

Полека, Пейшънс!

 

Видение: влизат бавно шест Духа в бели роби с лаврови венци, златни маски на лицата и лаврови или палмови вейки в ръце. Те се покланят на спящата Катерина и танцуват. В определен момент на танца първите два държат над главата й малък венец, докато останалите четири правят почтителни поклони. След това първите два предават венеца на следващите два, които, повтаряйки фигурата, също го надвесват над главата на спящата, след което предават венеца на последната двойка, която потретя описаното движение. В този миг, сякаш вдъхновена свише, Катерина дава в съня си признаци на радост и вдига ръце към небето. Духовете изчезват, отнасяйки със себе си венеца. Музиката продължава.

 

КАТЕРИНА

Къде сте, мирни духове? Нима

оставяте ме в мъката сама?

 

ГРИФИТ

Госпожо, тука сме!

 

КАТЕРИНА

                Не викам вас.

Додето спях, не влезе ли тук някой?

 

ГРИФИТ

Не, никой не е влизал.

 

КАТЕРИНА

                        Как не е?

Не се ли появи сега един

рой благи ангели с лица-слънца,

излъчващи сияния над мен,

които ме поканиха на пир?

Те вечно щастие ми обещаха

и носеха венци, които аз

не заслужавам още, но навярно

ще ги заслужа!

 

ГРИФИТ

                Радвам се, госпожо,

че сте видели толкоз хубав сън.

 

КАТЕРИНА

Кажете на свирачите да спрат!

Зле свирят и ме дразнят.

 

Музиката прекъсва.

 

ПЕЙШЪНС

                        Боже мой,

не виждате ли колко нейна милост

се промени? Ликът й се изостри

и колко стана бледа и съвсем

студена като пръст! О, вижте само

очите й!

 

ГРИФИТ

        Отива си! Девойко,

моли се бързо!

 

ПЕЙШЪНС

                Господи, помилуй!

 

Влиза Пратеник.

 

ПРАТЕНИКЪТ

Госпожо, вън…

 

КАТЕРИНА

                Простако недодялан,

не заслужаваме ли други титли?

 

ГРИФИТ

Не знаеш ли, че трудно се разделя

със сана си, та тъй говориш с нея?

Веднага на колене!

 

ПРАТЕНИКЪТ

                Умолявам

ваше величество да ми прости!

Бях груб, понеже бързах. Вънка чака

човек на краля, пратен да ви види.

 

КАТЕРИНА

Пусни го, Грифит, а пък тоя тук

не искам да го гледам!

Пратеникът излиза. Влиза Капуциус.

                Господине,

ако добре ви виждам, вие сте

посланикът на император Карл,

великия ми племенник, и май че

Капуциус на име?

 

КАПУЦИУС

                Той самият

и ваш слуга, мадам!

 

КАТЕРИНА

                Любезни сър,

откак със вас за пръв път се видяхме,

за мене положение и титла

се измениха много. Но кажете,

какво ви носи тук?

 

КАПУЦИУС

                Дългът ми, първо,

на ваш служител, а подир това

заповедта на краля, който силно

опечален от туй, че сте нездрава,

ме прати със привети и с поръка

да ви предам най-искрена утеха

от негова страна.

 

КАТЕРИНА

                О, драги сър,

уви, утехата му иде късно,

като помилване подир дръвника.

Навреме дадено това лекарство,

ми би помогнало, ала сега

за мене тук утеха няма друга

освен молитвите. А как е кралят?

 

КАПУЦИУС

Добре, мадам.

 

КАТЕРИНА

                И винаги така

добре да е, когато бъдем — аз

сред червеи, а бедното ми име —

прокудено от кралството му!… Пейшънс,

изпратихте ли онова писмо,

което продиктувах ви?

 

ПЕЙШЪНС

                Не, лейди.

 

Дава писмото на Катерина.

 

КАТЕРИНА

Сър, моля ви да отнесете туй

на негово величество.

 

КАПУЦИУС

                        Госпожо,

със най-голяма радост!

 

КАТЕРИНА

                В него аз

застъпвам се за младата отливка

на нашата любов, за дъщеря му[40]

небето да й ръсне благодат! —

с молба да я възпита в строги нрави

(тя млада е и скромна, тъй че, вярвам,

ще ги попие) и поне донейде

заради майка й да я обича,

която го обичаше, небето

свидетел й е колко! Освен туй

отправям му молба добър да бъде

към моите прислужнички, които

ми бяха верни в радост и във скръб

и сред които няма ни една

достойна да не е (а пък сега

не бих излъгала[41]), да, свръхдостойна

със свойта скромност и добри обноски

за мъж добър и даже благородник.

И техните мъже ще са щастливи,

да бъде сигурен! На трето място

аз моля го, на моите слуги —

те бедни са, но въпреки това

не ме напуснаха — да изплати,

каквото им дължа, и още нещо,

за да ме помнят винаги с добро.

Ако ми бяха дали небесата

живот и средства, другояче с тях

се бих сбогувала! Това съдържа

писмото ми. И, драги господине,

заклевам ви в най-скъпото за вас,

ако желаете да имат мир

душите на умрелите, бъдете

добър към тез нещастни същества;

за Бога, ходатайствайте пред краля

да не отхвърля туй последно мое

желание!

 

КАПУЦИУС

                Кълна се във небето,

не го ли сторя, да не съм човек!

 

КАТЕРИНА

Благодаря ви, честни господине,

и моля ви, смирено припомнете

на негово величество за мен!

Кажете му, че неговото бреме

напуска тоя свят. И нека знае,

че съм го благославяла в смъртта си,

защото тъй ще бъде. Моят поглед

тъмнее вече… Сбогом, господине!

Прощавай, Грифит! Пейшънс, стой до мен,

не ме оставяй!… Трябва да полегна.

Викни жените! Щом умра, момиче,

отдайте ми заслужената почит:

с момински цветове ме посипете,

за да личи, че съм била до гроб

съпруга целомъдрена. И нека

ме балсамират и изложат. После,

макар и не кралица, нека бъда

погребана с обреди на кралица

и кралска дъщеря… Не мога вече.

 

Всички излизат, като я извеждат.

Бележки

[38] „… близнаците… във Ипсуич и във Оксфорд…“ — става дума за два прочути университета, основани от Уулзи.

[39] Пейшънс — името на английски означава „търпение“.

[40] „… за дъщеря му…“ — става дума за бъдещата кралица Мария Кървавата (1553–1558).

[41] „… сега не бих излъгала…“ — защото лъжата в предсмъртните минути била смятана за най-тежък грях.