Разказ за Торарин Невьолвсон

Един човек се наричал Торарин Невьолвсон. Той бил исландец от северните части на страната. Не бил от голям род, но бил извънредно умен и словонаходчив, и говорел дръзко със знатните хора. Бил голям пътешественик и прекарвал дълго време в чужбина.

Торарин бил извънредно грозен и най-вече се откроявали лошите му крайници: имал големи и грозни ръце, обаче краката му били много по-грозни.

По време на тези събития Торарин бил в Тунсберх. Той се познавал с крал Олавур^[1]. Торарин стягал за път един свой търговски кораб и смятал да ходи през лятото в Исландия. Крал Олавур бил поканил Торарин за няколко дена и разговарял с него. Торарин спял в кралската спалня.

Рано една сутрин кралят се събудил, докато другите хора в спалнята още спели. Слънцето се било вече показало и вътре било съвсем светло. Кралят видял, че Торарин си бил извадил единия крак изпод завивките. Той погледал крака известно време. Тогава хората в спалнята се събудили. Кралят казал за Торарин:

— От известно време съм буден и наблюдавам гледка, която ми се струва твърде забележителна. Това е човешки крак, от който, мисля, няма по-грозен тук в града. — И казал на другите да погледнат и видят дали е така. И всички, които го видели, потвърдили, че било вярно. Торарин чул какво се говорело и отвърнал:

— Малко неща са такива, че да е изключено да се намерят други подобни и е много вероятно и сега да е така.

Кралят казал:

— Аз пък твърдя, че толкова грозен крак няма да се намери, и съм готов да се обзаложа.

Тогава Торарин казал:

— И аз съм готов да се обзаложа с вас, че ще намеря в града по-грозен крак.

Кралят рекъл:

— Тогава онзи от нас, който излезе прав, ще си избере какво желание да му изпълни другият.

— Тъй да бъде — рекъл Торарин. Извадил изпод завивките другия си крак, който изобщо не бил по-красив, пък и му липсвал големият пръст. Тогава Торарин рекъл:

— Гледай сега тук, кралю, друг крак, а той е по-грозен, защото му липсва единият пръст — значи спечелих облога.

Кралят рекъл:

— Другият крак е по-безобразен, защото на него имаше пет отвратителни пръста, а на този са четири — ти ще ми изпълниш желание.

Торарин рекъл:

— Тежка е кралската дума. Какво желание искаш да ти изпълня?

— Да заведеш Хроерекур^[2] в Гренландия и да го предадеш на Лейвур Ейриксон^[3].

Торарин отвърнал:

— Не съм ходил до Гренландия^[4].

Кралят рекъл:

— Като си такъв голям пътешественик, време ти е да отидеш в Гренландия, щом още не си ходил.

Отпърво Торарин почти не говорел за тая работа, но след като кралят продължил да настоява, Торарин не отказал твърдо, а рекъл:

— Ще ви кажа, кралю, желанието, което си бях намислил да отправя към вас, ако бях спечелил облога. Исках да ме вземете във вашия двор и ако направите това за мен, ще съм по-задължен да не си правя оглушки, когато ми възложите нещо.

Кралят се съгласил и Торарин станал негов царедворец.