Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Þórarins þáttr Nefjólfssonar, XIII–XIV в (Обществено достояние)
- Превод от староисландски
- Михаил Минков, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Староисландски саги и митове
Староисландска, първо издание
Снори Стурлусон. Измамването на Гюлви (из Снора Еда)
Сага за изгарянето на Нял
Разкази за исландци
Художествено оформление: Иван Кьосев
Народна култура, София, 1989
Рецензент: Христо Грънчаров
Съставител: Михаил Минков
Редактори: Христо Грънчаров и Владимир Атанасов
Художник: Асен Иванов
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Красимир Градев
Коректор: Евгения Джамбазова
Snorri Sturluson
Edda
Dreyers forlag Oslo — Läromc delsföriagen Stockholm
Ejnar Munksgaard København, 1976
Njáls saga
Bokaverziun Sigurdar Kristjanssonar
Reykjavik, 1945
Islendinga Sögut
Svart á hvítu
Reykjavík, 1986
Snorri Sturluson
Heimskringla
Universitetsforlaget
Oslo, 1966
Дадена за набор: август 1988 г.
Подписана за печат: март 1989 г.
Излязла от печат: юли 1989 г.
Формат 84×108/32 Печатни коли 19.
Издателски коли 15,96. УИК 16,39
Цена 2,53 лв.
ДИ „Народна култура“ — София
ДП „Димитър Благоев“ — София
История
- — Добавяне
Един човек се наричал Торарин Невьолвсон. Той бил исландец от северните части на страната. Не бил от голям род, но бил извънредно умен и словонаходчив, и говорел дръзко със знатните хора. Бил голям пътешественик и прекарвал дълго време в чужбина.
Торарин бил извънредно грозен и най-вече се откроявали лошите му крайници: имал големи и грозни ръце, обаче краката му били много по-грозни.
По време на тези събития Торарин бил в Тунсберх. Той се познавал с крал Олавур[1]. Торарин стягал за път един свой търговски кораб и смятал да ходи през лятото в Исландия. Крал Олавур бил поканил Торарин за няколко дена и разговарял с него. Торарин спял в кралската спалня.
Рано една сутрин кралят се събудил, докато другите хора в спалнята още спели. Слънцето се било вече показало и вътре било съвсем светло. Кралят видял, че Торарин си бил извадил единия крак изпод завивките. Той погледал крака известно време. Тогава хората в спалнята се събудили. Кралят казал за Торарин:
— От известно време съм буден и наблюдавам гледка, която ми се струва твърде забележителна. Това е човешки крак, от който, мисля, няма по-грозен тук в града. — И казал на другите да погледнат и видят дали е така. И всички, които го видели, потвърдили, че било вярно. Торарин чул какво се говорело и отвърнал:
— Малко неща са такива, че да е изключено да се намерят други подобни и е много вероятно и сега да е така.
Кралят казал:
— Аз пък твърдя, че толкова грозен крак няма да се намери, и съм готов да се обзаложа.
Тогава Торарин казал:
— И аз съм готов да се обзаложа с вас, че ще намеря в града по-грозен крак.
Кралят рекъл:
— Тогава онзи от нас, който излезе прав, ще си избере какво желание да му изпълни другият.
— Тъй да бъде — рекъл Торарин. Извадил изпод завивките другия си крак, който изобщо не бил по-красив, пък и му липсвал големият пръст. Тогава Торарин рекъл:
— Гледай сега тук, кралю, друг крак, а той е по-грозен, защото му липсва единият пръст — значи спечелих облога.
Кралят рекъл:
— Другият крак е по-безобразен, защото на него имаше пет отвратителни пръста, а на този са четири — ти ще ми изпълниш желание.
Торарин рекъл:
— Тежка е кралската дума. Какво желание искаш да ти изпълня?
— Да заведеш Хроерекур[2] в Гренландия и да го предадеш на Лейвур Ейриксон[3].
Торарин отвърнал:
— Не съм ходил до Гренландия[4].
Кралят рекъл:
— Като си такъв голям пътешественик, време ти е да отидеш в Гренландия, щом още не си ходил.
Отпърво Торарин почти не говорел за тая работа, но след като кралят продължил да настоява, Торарин не отказал твърдо, а рекъл:
— Ще ви кажа, кралю, желанието, което си бях намислил да отправя към вас, ако бях спечелил облога. Исках да ме вземете във вашия двор и ако направите това за мен, ще съм по-задължен да не си правя оглушки, когато ми възложите нещо.
Кралят се съгласил и Торарин станал негов царедворец.