Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Brands þáttr örva, XIII–XIV (Обществено достояние)
- Превод от староисландски
- Михаил Минков, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Староисландски саги и митове
Староисландска, първо издание
Снори Стурлусон. Измамването на Гюлви (из Снора Еда)
Сага за изгарянето на Нял
Разкази за исландци
Художествено оформление: Иван Кьосев
Народна култура, София, 1989
Рецензент: Христо Грънчаров
Съставител: Михаил Минков
Редактори: Христо Грънчаров и Владимир Атанасов
Художник: Асен Иванов
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Красимир Градев
Коректор: Евгения Джамбазова
Snorri Sturluson
Edda
Dreyers forlag Oslo — Läromc delsföriagen Stockholm
Ejnar Munksgaard København, 1976
Njáls saga
Bokaverziun Sigurdar Kristjanssonar
Reykjavik, 1945
Islendinga Sögut
Svart á hvítu
Reykjavík, 1986
Snorri Sturluson
Heimskringla
Universitetsforlaget
Oslo, 1966
Дадена за набор: август 1988 г.
Подписана за печат: март 1989 г.
Излязла от печат: юли 1989 г.
Формат 84×108/32 Печатни коли 19.
Издателски коли 15,96. УИК 16,39
Цена 2,53 лв.
ДИ „Народна култура“ — София
ДП „Димитър Благоев“ — София
История
- — Добавяне
Разказват, че едно лято в Норвегия дошъл от Исландия Брандур, синът на Вермундур от Езерния фиорд. Наричали го Брандур Щедрия. Прозвището му прилягало. Брандур пристигнал с кораба си в Нидарос.
Скалдът Тьодолвур[1] бил приятел на Брандур и разказвал много за него на крал Харалдур[2] — колко свестен и ценен човек бил той. Тьодолвур казвал също, че никой друг в Исландия не му изглежда по-подходящ за крал[3] заради щедростта и благородството му. Той бил говорил на краля много за щедростта му и кралят казал:
— Сега ще го изпитам — рекъл той. — Отиди при него и го помоли да ми даде наметалото си.
Тьодолвур отишъл и влязъл в къщата, където бил Брандур. Той стоял на пода и мерел ленен плат. Бил облечен в ален кюртил[4], а отгоре носел алено наметало, с краища, увити около главата му[5]. Под мишницата си държал брадва, обкована със злато.
Тьодолвур казал:
— Кралят иска да получи наметалото.
Брандур продължил работата си и не отвърнал нищо, но свалил от себе си наметалото. Тьодолвур го взел и го занесъл на краля, кралят попитал как е минала срещата им. Той казал, че Брандур не промълвил нито дума, после разказал с какво се занимавал и с какво бил облечен.
Кралят казал:
— Той е наистина благонравен и ще да е забележителен човек, щом не е сметнал за нужно да говори. Отиди пак и му кажи, че искам да получа от него брадвата, обкована в злато.
Тьодолвур казал:
— Не ми се ходи пак, господарю. Не знам как ще го оцени.
— Дума за Брандур отвори ти; и сега, и друг път — рекъл кралят. — Затова сега ще отидеш и ще му кажеш, че искам да получа брадвата, обкована в злато. Не го смятам за щедър, ако не я даде.
Тьодолвур отишъл при Брандур и му казал, че кралят иска да получи брадвата. Той я подал и не казал нищо. Тьодолвур занесъл брадвата на краля и разказал как минала срещата. Кралят рекъл:
— Изглежда, този човек е по-щедър от повечето други: ето че вече се събраха скъпи неща. Върви пак и му кажи, че искам кюртила, в който е облечен.
Тьодолвур рекъл:
— Не е редно, господарю, да ходя пак.
Кралят казал:
— Ще отидеш непременно.
Той отишъл пак, влязъл в таванската стая и казал, че кралят иска кюртила. Тогава Брандур спрял работата си и свалил кюртила, но не казал нищо. Той отпрал единия ръкав и после хвърлил кюртила на Тьодолвур, а ръкава задържал. Тьодолвур го вдигнал и го занесъл на краля и му показал кюртила. Кралят го погледнал и после рекъл:
— Този човек е и умен, и великодушен. Ясно е защо е отпрал ръкава. Струва му се, че имам само една ръка, и то такава, че с нея само вземам, а никога не давам. Отидете и го доведете.
Така и направили: Брандур отишъл при краля и получил от него почести и подаръци. Това му било изпитанието.