Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Листило клонче
Стихотворения. Поемки. Весели истории - Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- moosehead (2014)
Издание:
Йордан Стубел
Листило клонче
Второ издание
Редактор: Тихомир Тихов
Художник: Надежда Йончева
Художествен редактор: Стефан Груев
Технически редактор: Виолета Кръстева
Коректор: Янка Василева
Формат 16/70/100; тираж 23 113 екз.; подвързия 2113 екз.; брошура 21 000 екз.; печатни коли 14,50; издателски коли 18,79; уик 10,38 л.г. VII/64 б; изд. №6015; поръчка №171/1983 година на изд. „Български писател“; дадена за набор на 8.VI.1983 година; излязла от печат на 30.XI.1983 година; цена: подвързия 1,80 лв.; брошура 1,59 лв.
Код 25/95371 25337/6005-3-83
Издателство „Български писател“, София, 1983
набор и печат ДП „Балкан“, София
подвързия — ДП „Димитър Благоев“, София
История
- — Добавяне
Веднъжка спря Остена
в една гора зелена,
да види близки, свои
във тихите усои
и да се пораздума
със веселата шума:
— Ех, ти, гора-горице,
ти, букова сестрице,
каква си ми листила
и колко род родила:
на всяко клонче — птичка,
на всеки цвят — пчеличка!
Ти веселиш сърцата
на всички по земята,
а аз слугувам, клето,
в обора и полето,
по пътища и ниви
със два воловци сиви.
Ни вече зеленея,
ни радостно живея…
И както тъй Остена
в горицата зелена
със мъка, жалостива
въздишаше горчиво,
пред него Лис-Лисана
изпречи се засмяна:
— Остенко, добър ден!
Какъв си пременен:
на върха със иглица,
а мил като овчица!
— Лисанке, остави ме,
зер нося лошо име:
като змия се вия,
кръвчица топла пия! —
Остенът туй издума,
а буковата шума
изсмя се с луда глъчка
на глупавата пръчка.
Но стресна се Лисана
от лошата закана,
па викна за сестрица
Мецана хубавица,
що броди из гората,
безстрашна и зъбата.
Тя ревна отдалече
и на Остена рече:
— Е-хей, крадецо див,
ако си още жив,
спасявай си душата,
че зла съм и зъбата!
Остенът пак отново
нададе вик сурово:
— Мецано, остави ме,
че нося лошо име:
като змия се вия,
кръвчица топла пия!
Уплаши се Мецана
и хукна през балкана,
а Лиса и не чака,
па скри се във шумака.
След малко с песен мина
овчарова дружина,
от сухи клони стари
натрупаха камари.
Огньове светли, буйни
запяха огнеструйни.
И как така, не зная,
но тука беше края:
с душица уморена
предаде дух Остена…
До горската поляна
на сива пепел стана…