Лев Толстой
Царят и соколът

Един цар по време на лов пуснал своя любим сокол подир един заек и препуснал.

Соколът хванал заека. Царят отнел заека и почнал да търси вода, за да се напие. Под една могилка той намерил вода. Само че тя капела капка по капка. Царят извадил от седлото чаша и я поставил под водата. Водата текла капка по капка и когато чашата се напълнила, царят я вдигнал към устата си и посегнал да пие. Изведнъж соколът трепнал върху ръката на царя, почнал да маха с криле и изплискал водата. Царят пак поставил чашата. Дълго чакал, додето чашата се напълни догоре и когато посегнал да я поднесе към устата си, соколът пак почнал да удря с криле и разлял водата.

Когато за трети път царят напълнил чашата и посегнал да я поднесе към устните си, соколът пак я разлял. Царят се разсърдил и като замахнал с всичката си сила, ударил сокола върху един камък и го убил. В това време пристигнали царските слуги и един от тях се затекъл нагоре към извора, за да намери повече вода и бързо да напълни чашата. Но и слугата не донесъл вода; той се върнал с празна чашка и рекъл:

— Тази вода не е за пиене; в извора има една змия и тя е пуснала отровата си във водата. Добре, че соколът е разлял водата. Ако беше изпил тази вода, ти щеше да умреш.

Царят казал:

— Зле се отплатих на сокола: той ми спаси живота, а аз го убих.