Димитър Бежански
Врачуване по Интернет

Трети ден вече кака Гюла тъне в размисли и изпада в колебания. От една страна — жал й е за зъбите (оня серсемин бай Витлеем два вече й изби с теслата!) обаче от друга страна — времената вече се промениха, не можеш да я караш по старому.

По-рано — какво? Дойде, примерно, Серафимчо. Аман-заман, како Гюло, да ми направиш муска против уроки!

Готово, Серафимчо! Половин глава чесън, корен от коприва, нокът от петел, малко плюнка, малко синапено семе и бегай! Ходи Серафимчо, като аслан ходи и никакви уроки не го ловят!

А сега? Сега същия Серафимчо пак иде, ама не иска муска против уроки, а иска муска против енергото. Да я закачел на електромера, белким спре да се върти като бесен!

Кво да прави кака Гюла? Принуди се на стари години да учи физика, та муските й, освен на чесън, и на електромагнитно поле да миришат.

Дотука — добре. Обаче с врачуването голяма беля! Кой ти гледа вече на ръка, на боб и на карти?! Накупиха врачките от махалата компютри и току си услугват една на друга кое със софтуер, кое с принтер или с тонер. А как Гюла седи отстрани и гледа как й прелапват клиентелата!

Ей затова тя трети ден вече тъне в размисли и изпада в колебания — да си извади ли зъбите или да не си ги извади?

От бай Витлеем, то се знае, не може да иска ни съвет, ни подкрепа. Откак й изби ония два зъба с теслата и зазими мечката под навеса в двора, бай Витлеем по цял ден само пие мастика. Ту в кръчмата на Ахмедчо, ту в кръчмата на близнаците. Пие, пие, пие, а вечер, като се прибере, само псува като хакер и в главата му ни файл, ни директория! Как да разчиташ на такъв човек?!

Мисли кака Гюла, колебае се, пак мисли, пак се колебае, пък накрая решава — ще извади осем златни зъба и ще си вземе и тя компютър!

Пък после, живот и здраве, може да жертва още един зъб. За Интернет. Хубава работа било това интернетът. Бог да го убие! Най-прочутите врачки си имали страници в него! Влезнеш вътре, разположиш се, па — кеф ти страница на Джафирето от Калкута, кеф ти на Зуза от Самоков! Информация, чалъми — тече отсекъде! Абе, богата работа, струва си зъбите.

Кака Гюла въздъхва, поклаща глава, па грабва клещите.