Димитър Бежански
Сутрин рано, след втората бира

Стоя на автобусната спирка и пия бира. Не ме питайте защо рано сутрин пия бира и то — на автобусната спирка. Въпросът ви хич няма да е тактичен. Особено пък ако бирата е топла и възкисела, а бирата, която пия, е точно такава.

На два метра от мен млад цигански барон, заобиколен от тълпа любопитни, ловко размества кибритени кутийки. Сред кутийките щъка дунапреново топче.

— Тука — има, тука — нема! — показва той маршрута на топчето. — Познаеш — пичелиш, не познаеш, не пичелиш! Ако не е тука — тука, ако не е и тука — тука! Ако не е тука и тука — тука! Кой ша залага?

Желаещи за забогатяване има. Следят втренчено движението на топчето, опитват се да запомнят къде е било преди секунда, мъчат се да преценят къде е сега.

— Тука! — казва брадясал чичко и забива ноктест показалец в една от кутийките.

Да, обаче не! Цъ! Няма го там топчето, няма го и левчето на чичкото.

След малко се явява нов кандидат и ново левче потъва в кафявата шепа.

— Ако не е тука — тука, ако не е и тука — тука! Вие господине, видяхте ли го де е?

— Абе, идиоти, що си давате парите, бе! — провиква се неочаквано от тълпата мъж на средна възраст. — Брей, че загубени хора, знайш!

Тълпата настръхва.

— Не залагай бе, простако! — продължава мъжът. — Не залагай бе, тъпанарино! Не ти ли е ясно, че няма да спечелиш!

Тълпата настръхва още повече.

— Прост народ сме и това си е! — не спира онзи, а тълпата от своя страна не спира да настръхва.

— Тиквеници с тиквеници! — заключава той. — Направо нямам думи!

Всъщност и да имаше още думи, едва ли би могъл да ги каже. Вече са го съборили на тротоара и го бият. Бият го и го ритат със същия мерак, с който искат да разберат къде точно се е спряло топчето.

Допивам си киселата бира и отивам да го ритна и аз. На оня, на мошеника, който ме лъже, мога да му простя, но на такъв, дето ми убива илюзиите…