Димитър Бежански
Втора употреба

Колегата Станчев купи кола втора употреба. Калниците й закърпени с марля и маджун, диференциалът й вие, балансът й чука, стоповете й са боядисани с лак за нокти.

— Абе, това е! — вдига рамене колегата Станчев. — Втора употреба! Някой преди мене я е карал, карал, та душата й е извадил!

Съседът Мишо пък си купува дрехи втора употреба. В някакъв магазин му ги продават на кило. Последният път си купил три кила ризи и кило и половина панталони. Като ги изпра, ризите олекнали с двеста грама, а панталоните — с триста. Освен това тук-таме се появили дупчици. По ризите — дванайсет, по панталоните — пет.

— Абе, това е! — вдига рамене и той. — Втора употреба. Преди мене са ги носили, носили…

А брат му Пешо, той пък си взе жена втора употреба. В махалата дори говорят, че била не втора, а сто и втора употреба.

— Ами това е! — вдига рамене и той вечер в гаража на Кирето. — Втора, сто и втора!… Много важно! Аз нали си я такова… Аз нали си я обичам! Вярно, че преди мене са я обичали, обичали… Ама сега — к’во? Да я изхвърля ли?! Плюс това жена втора употреба се трае, ами вчера Кирето като ми пробута бира втора употреба?! На първата глътка още усетих, че тая бира някой я е пил преди мене! Ей това вече е кофти номер!

Слушам ги и си мисля: кола втора употреба — бива, дрехи втора употреба — може, жена втора употреба — става, дори бира втора употреба се понася. Обаче какво да правя аз, като имам чувството, че живея живот втора употреба?