Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
6 (× 6 гласа)
Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
ganinka (2014)

Издание:

Богомил Герасимов. От Абърдийн с усмивка

Издателство „Народна култура“, София, 1969

Редактор: Лилия Илиева

Коректор: Величка Герова, Евгения Кръстанова

Художник: Цветан Цеков — Карандаш

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Александър Димитров


Предговор

През месец март 1968 г. името на българския град Габрово прескочи Ламанша и направи сензация във Великобритания. От печата, радиото и телевизията хората научиха, че на този свят има габровски вицове, които по нищо не отстъпват на шотландските. Нещо повече — оказа се, че между редица габровски и шотландски вицове, обикновено свързвани с името на град Абърдийн, съществува поразителна прилика. Шотландците се смееха на габровските вицове, но преди всичко се удивляваха на това, че в друга страна може да има хора с подобно чувство за хумор. В техни очи Габрово автоматично стана обект за уважение.

В Шотландия за габровци и за България се заговори така, както никога преди не се е говорило. Вестниците откриха, че освен вроденото чувство за хумор, българите също обичат да пеят и танцуват, че гайдата е също български национален инструмент, както и шотландски, че България е страна с чудно красива природа. Вестник „Глазгоу хералд“ дори намери, че в местния галски език има дума, наподобяваща Габрово — gabaire, която в превод означава „бъбривец“.

Необикновеният интерес към габровския хумор подтикна излизащия в Глазгоу голям шотландски вестник „Дейли рекорд“ да организира популярен конкурс за най-добрия шотландски виц от габровски тип. Всеки ден в продължение на цяла седмица вестникът печаташе условията на конкурса, материали за България и, разбира се, габровски вицове. Обявени бяха и съблазнителни награди, дадени от българския Комитет по туризма — безплатни почивки в България със специална екскурзия до Габрово.

Този конкурс има необикновен успех. Хиляди шотландци взеха участие в него, като изпратиха писма с вицове до редакцията на в. „Дейли рекорд“. Специално жури присъди кои от тях да бъдат наградени. Конкурсът завърши с тържествен гранд-финал, който се състоя в столицата на шотландския виц — Абърдийн. Вестник „Дейли рекорд“ нарече тези заключителни часове „Вечер, когато Абърдийн се превиваше от смях“. А местният в. „Абърдийн ивнинг експрес“ помести обширна статия с многозначителното заглавие „Общият хумор свързва Абърдийн с България“.

Конкурсът на в. „Дейли рекорд“ направи Габрово и габровските вицове популярни в Шотландия и показа, че в габровския и шотландския хумор има вицове, които напълно си приличат. Ето няколко характерни примера:

Габровски

На габровски колибарин се разболяла жената. Свидело му се за парите, но нямало как и тръгнал да търси лекар. Насред пътя се досетил за нещо, върнал се и повикал:

— Пено, ако усетиш, че нещо няма да те бъде, духни поне лампата, да не гори газта напразно.

Шотландски

Съпругата на Санди легнала тежко болна. Лекарят казал, че краят е само въпрос на време. Санди седнал до леглото и бодърствувал при светлината на една свещ. Притрябвало му обаче да излезе за малко.

— Добре ли си, Маги? — запитал той.

— Както ме знаеш — отговорила със слаб глас болната.

— Аз ще те оставя за малко, но… Маги, ако разбереш, че си отиваш, ще духнеш ли свещта?

Габровски

В предсмъртния си час лекарят поръчал на жена си да отбележи гроба му с надпис. Жена му, за да не харчи пари, сложила на гроба лекарската фирма:

„Д-р. Гаванков приема болни от 9 — 11 ч.“

Шотландски

Шотландски лекар бил на смъртно легло и казал на жена си:

— Когато ме заравяте, искам името ми да е написано на ковчега.

Бъдещата вдовица обещала. В деня на погребението табелката пред дома на лекаря изчезнала и се появила върху ковчега:

„Д-р Ангъс Абърнети Приема 9 — 11 ч. сутринта“

Габровски

— Защо плачеш? — запитал минувач едно дете на улицата.

— Мама ми беше дала левче и аз го загубих.

— Ето ти левче. Недей плака.

Детето заплакало по-силно.

— Защо плачеш сега?

— Защото, ако не бях го загубил, сега щях да си имам две левчета.

Шотландски

Малкото шотландче Джами плачело на улицата.

— Защо плачеш, момченце? — запитал го любезен минувач.

— Загубих си едното пени — казало детето.

— Не плачи, аз ще ти дам едно пени.

Но момчето заревало още по-силно.

— Сега пък за какво плачеш? Нали ти дадох едно пени?

— Татко ще ме бие, като му кажа.

— Защо?

— Защото не казах, че съм загубил шест пени.

Габровски

Габровец завел жена си на лекар, за да й оперира сливиците.

— Тия сливици е трябвало да бъдат изрязани още когато жена ви е била дете — казал лекарят след операцията.

— Така ли? — рекъл габровецът. — Тогава пратете сметката на тъста ми.

Шотландски

Един шотландец завел жена си на лекар, който й оперирал сливиците. След операцията лекарят казал, че сливиците е трябвало да бъдат извадени още когато жената била малко момиче.

Шотландецът изпратил сметката на тъста си.

Габровски

— Свободен ли си днес?

— Да.

— Утре на обяд?

— Свободен съм.

— А в другиден?

— Не, защо питаш?

— Исках да те поканя на обяд.

Шотландски

Шотландец телефонирал на свой приятел.

— Зает ли си довечера, Мак?

— Не.

— Зает ли си утре вечер?

— Не.

— Зает ли си в петък вечер?

— Не.

— Зает ли си в събота вечер?

— Да, тогава съм зает.

— Много жалко. Исках да те поканя в събота на вечеря.

Габровски

Безнадеждно болен габровец решава да се върне в родния си град. На спътниците му във влака направило впечатление, че слиза на всяка гара за билети и един от тях го попитал:

— Защо не си вземете билет направо до Габрово?

— Защо да плащам за цял билет до Габрово, може да умра по пътя — отговорил болният.

Шотландски

Шотландец пътувал с влак. Освен него в купето имало и друг пътник, който забелязал, че шотландецът слиза на всяка спирка, изтичвал до гарата и отново се връщал. Той не можал да скрие любопитството си и запитал за причината.

— Докторът ми каза — обяснил шотландецът, — че имам слабо сърце и мога всеки момент да умра. Затова си купувам билети от спирка до спирка.

Габровски

За да не плаща на майстор, габровец сам се заел да поправи покрива на къщата си. Подхлъзнал се и падайки край прозореца на кухнята, извикал:

— Жено, днес за мен обяд не готви.

Шотландски

Алекс Макалександър седял до леглото на мъртвата си жена, гледал тъжно безжизненото тяло и си мислел за радостите, изживени със своята бивша партньорка. Старата прислужница, която още не била разбрала за смъртта на господарката, се разтропала на долния етаж. Стъпвайки на пръсти, Алекс се показал на стълбите и тихо извикал:

— Джанет, свари само едно яйце за закуска.

Габровски

На пазара една жена продавала раци. Габровецът започнал да се пазари дълго и упорито. През това време кучето му се въртяло край раците, докато един го пипнал за опашката. Кучето хукнало към къщи. Жената се ядосала.

— Свирни на кучето да се върне!

— А ти защо не свирнеш на твоя рак? Нека той се върне — отвърнал язвително габровецът.

Шотландски

Джок Макгрънди излязъл с кучето си на разходка по улиците на Абърдийн. Спрял пред един рибарски магазин. Кучето се завъртяло до кош с раци и един рак увиснал на опашката му. Животното изквичало и побягнало. Рибарят видял разигралата се драма и извикал на Джок:

— Хей, я свирни на кучето си да се върне.

— Ти свирни на твоя рак — посъветвал го Джок и отминал по улицата.

Сходството на тези вицове е повече от очевидно. Несъмнено в тези случаи става въпрос за заимствуване, тъй като изключвам възможността за едновременно възникване на цитираните примери. Не мога и не искам да гадая кой от кого и как е заимствувал. Това не е и най-важното. Вицовете не се нуждаят от паспорти и визи. Те минават границите, без да бъдат декларирани пред митническите власти. Известно е, че шотландската гайда води началото си от българските земи. Това не пречи на шотландците да я смятат за свое изобретение и принос към музикалната култура на света. Тя сигурно е била последвана от духовити примери на габровския хумор, които, попаднали в благоприятни условия, бързо се натурализирали. По същия начин вероятно и шотландски вицове са получили българско гражданство и постоянно местожителство в Габрово. Това с нищо не ги прави по-малко габровски или по-малко шотландски. Външната прилика може да е любопитен факт, но той отстъпва по значение на общото в духа на тези вицове, на това поразително сходство в чувството за хумор…

Настоящият сборник преследва съвсем ограничени и скромни цели: да даде представа за шотландския хумор и по този начин да достави удоволствие на читателите. Главните източници за съдържанието му са хилядите писма с вицове, с които шотландци участвуваха в споменатия конкурс. Самите писма се намират в ГНС — Габрово, изпратени от в. „Дейли рекорд“ като подарък на българския Абърдийн.

Б. Герасимов