Вацлав Кайдош
Опитът на Ме Фи (1)

1

Ме Фи притвори очи и се отдаде на приятното усещане. Космическият кораб, който го изхвърли, вече се беше изгубил между звездите. Сам сред студеното пространство, Ме Фи се плъзгаше по невидимия лъч, който го водеше. Той се вълнуваше при вида на синкавозеления диск, закрил по-голямата част от черното небе. Над тъмната океанска шир се носеше разкъсаният памук на облаците.

Дискът вече бе изпълнил цялото небе. В херметическото си сребристо облекло Ме Фи почувствува слаба топлина. Атмосферата. Включи охлаждането и бързо пропадна в облаците. Лъчът то направляваше в непрогледния мрак. Все по-неспокоен, Ме Фи премисляше какво го очаква. Специалистите на Кора му бяха казали, че въздушната обвивка на планетата, към която го насочват, съдържа по-голямо количество кислород, но че това не е от особено значение. За негово учудване най-големи трудности му създадоха историците и Ме Фи сега си повтаряше тяхното становище: „Прекалено млад вид, едва от сто бала насам ходят на задните си крака, с усилие се разбират на своя членоразделен език… Общественият строй не е достигнал дори първата степен на Съзнанието, отделните племена се делят на много групи и подгрупи… Най-висока култура съществува на северния континент, където населението обитава селища, направени от срещащи се в околностите материали (Следователно не познават изкуствените материи — беше си помислил Ме Фи, — действително примитивни същества.). Общият интелект под равнището на разумни същества, само няколко отделни случаи, годни за контакт (тук се съобщаваха мъчно разбираеми имена, каквито само автоматите могат да изговарят)…“

Ме Фи си спомняше също, че в информациите се споменаваше за кървави войни, за болести и за някаква неразбираема организация, която видимо имала преобладаващо влияние и се оглавявала от някой си Папа.

На Кора не одобряваха неговото хрумване, но тъй като нямаше по-добър биопсихолог от него, отстъпиха.

„Да се опиташ да ускориш развитието на тези хищници — беше казал ученият Е Фир на бурната дискусия в Залата на идеите, издигаща се под сините върхове на планината Сал Ван Ту — е все едно да отклониш посоката на сриваща се лавина. Ще изминат още много бала, докато жителите на тази планета бъдат способни да възприемат Знанието и Красотата… И жалко е да рискуваме живота на нашия учен колега Ме Фи за толкова безнадеждна цел.“

Е Фир лекичко се запъна, а Ме Фи се усмихна. За първи път сухият Е Фир издаваше чувствата си.

* * *

Над главата му блещукаха звездите, чудновати мигащи точки върху тъмния фон на небето. Дълбоко под него беше планетата, на която още никой жител на Кора не беше стъпвал. Опасен край…

Той няколкократно докосна копчетата, разположени върху широкия колан около тялото му. Промени посоката на полета си. Върху тази страна на планетата цареше нощ. Падаше в тъмнината, направляван от автоматите към мястото, където надеждата за успех беше най-голяма. Ме Фи отиваше при най-учения мъж на непознатата планета.

По това време в оная част на земята, където щеше да кацне той, хората пишеха 1347-мо лето господне.