Мари Кордоние
Памела (11)

XI

— За твое здраве, скъпа!

Антъни отпи от чашата си с вино и целуна улейчето между гърдите й.

— Ненаситник! — запротестира Памела и загърна деколтето на пухкавата си хавлия.

Седяха пред горящата камина. На таблата пред тях имаше огромно количество провизии, на които почти не обръщаха внимание.

Бяха се къпали дълго, лудешки се бяха любили под душа, но и сега неговите ласки я възбуждаха.

— Само ми кажи, че трябва да престана, и веднага ще го сторя — предложи той и я погали между бедрата.

Вместо отговор Памела промени позата си, за да стори път на пръстите му.

— Признай си, че ти харесва.

— Нищо не признавам… — усмихна се тя и притвори очи.

— Ще се омъжиш ли за мен? — продължи разпита си Антъни и отдръпна ръката си.

— Необходимо ли е?

— Да, иначе ще те отвлека и ще те затворя завинаги в харема си. Той крие много пикантни удоволствия, вече знаеш…

— Познат ми е. Гледах по телевизията сериала за арабските ти приключения, мистър Секстън. Наистина ли искаше да купиш къщата ми? Знаеше ли, че аз съм собственичката?

— За толкова тъп ли ме смяташ, о, чаровно създание? Още в първия миг, когато преживях една от унизителните утрини, в които се събуждах без теб, те проследих. Впрочем, в пощенската кутия има нещо за теб. Пуснах го по-рано, когато не знаех все още, че ще те срещна.

— И какво е то?

— Виж сама!

Памела се надигна, но Антъни ловко дръпна хавлията й и голотата й блесна в цялата си прелест.

— Така ли се държи един джентълмен?!

Той се ухили.

— При първа възможност ще попитам княза.

— Ако си мислиш, че се предавам, много се мамиш. Отивам да видя в пощенската кутия!

Памела почти физически усещаше жарките погледи, които проследиха великолепното й оттегляне и с наслада потръпна при мисълта, че само след няколко секунди ще бъде в обятията му. Нямаше изгледи взаимният им глад скоро да бъде уталожен.

В пощенската кутия тя намери дебел картонен плик, който разтвори, докато се връщаше към камината. Вътре имаше още два плика, на които беше написано с червен маркер: „Предложение за работа“ и „Предложение за работа“. Претегли ги на ръка. Единият от тях беше значително по тежък от другия. Разкъса го и извади три листа с най-официален бланков надпис: „ТТ Продакшънс“. Прочете първите редове. Ставаше въпрос за предложение да работи като асистент на някаква продукция. Подозрително смръщи чело.

— Това подаяние ли е?

— Ти си очарователна, но доста глупавичка, скъпа моя. Не ти ли е известна собствената ти репутация в бранша? Твърди се, че четири пети от проектите на Харви за тази година са твое дело. Нито един разумен продуцент няма да те изпусне, ако му се изпречиш на пътя.

— А другият?

— Сама виж.

Антъни се излегна на една възглавница.

Тесният му слип — единствената дрешка на тялото му — изкусително се изду. Памела се отпусна до него.

Във втория плик намери малка бележка, на която бе написано: „Сънотворно“! Изчерви се, втренчена в нея.

— Обърни я — посъветва я Антъни и лекичко ухапа нежното й рамо.

Памела дълбоко си пое дъх, когато прочете: „Ще се омъжиш ли за мен?“. Отпусна се в обятията му.

— Не беше ли малко рисковано? Ами ако те бях прогонила?

— Кели твърдеше, че рискът си струвал, и че няма да бъда отхвърлен. Е, какъв е отговорът ти?

Устата й потърси неговата.

— Да, Антъни Секстън. Ти не знаеше ли, че съм ненаситна?

— И аз, скъпа, и аз…

Огънят в камината озаряваше голите им тела, слети отново в опиянението на страстта.