Читателски коментари (за „Съкровището “ от Джули Гарууд)

Прескачах цели глави от скука. Единствената причина да я дочета е от инат, че съм я почнала.

Трудно ми е да повярвам, че шотландски войни непрекъснато си говорят за чувства като току-що навлезли в пубертета тийнейджърки.

Като цяло диалозите бяха безкрайно безсмислени. Някой каже нещо и после половин глава анализират какво точно е имал предвид.

Пълна загуба на време.