Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Литературна критика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3 (× 2 гласа)
Сканиране
Диан Жон (2011)
Корекция и форматиране
taliezin (2014)

Издание:

Соня Келеведжиева. Душата на словото

Редактор: Марин Кадиев

Технически редактор: Кунка Кондева

Коректор: Цена Славова

ISBN: 954 9639 26 4

ИК „Жажда“, Сливен, 1998


На Васил — за всичко взаимно по общия ни път!

Моите думи за тази книга

Те са по-ясни от белия ми ден, драги мои читатели. Идвам на втората си среща с Вас, преизпълнена с очакване и надежда. Очакването ми е да споделите честно моите вълнения и размисли при срещите ми с истинската поезия. Надеждата ми е да приемем заедно тази поезия като една потребност за разтърсените ни от времето души и за пореден път да си признаем, слава-богу, че я има тази красота в живота на обикновения човек.

От дълго време ме вълнува житейската и творческа съдба на талантливите поети и писатели на Сливен, потопени години в неговите възторзи и терзания, останали на първата линия, за да защитават правото да има вдъхновено художествено слово — частица от съвременната българска литература.

Този път срещите ми са богати с лирическите пориви на един поет на нежността и вярата, на болката, светлината и опиянението от човешката любов. Този път благодарността ми е към поета Константин Шарков оставил след себе си до сега шест чудесни книги с лирика. Неговото име почти половин век се свързва с културно-творческия живот на нашия град. Удивително скромен като човек, плодовит и винаги изненадващ като творец, поетът създаде и създава впечатляващо поетично дело — с много топлота, мъдрост, с прецизирано образно слово. Исках да надникна в неговия свят, да проумея радостите и болките му, искрено да общувам с неговите вълнения и да помогна с книгата си да го разберем, да го обикнем още повече и като поет, и като човек.

Задачата ми не се оказа толкова лесна. За да се издигнеш до неговите наблюдения и обобщения, би трябвало да притежаваш същото умение „да се вижда живота“ по неповторим начин и „запечатва“ с майсторство на белия лист. В това отношение поетът е доста „неуловим“, защото зад привидната простота и приземност на поезията му, той винаги умее да намери онова зърно на философско прозрение, което ние сами се мъчим да „засадим“ в себе си. Няма неуловими за погледа му неща и, търсейки необходимата форма на изказ, успява да ни внуши своите прозрения. Това аз имах предвид, тъй като съм запозната с десетките отзиви за неговото творчество през годините, но грижата ми бе да го покажа в светлината на един осмислен и изстрадан живот, какъвто е неговият. Той е до болка искрен и откровен пред своите читатели.

Многопластовите поетични натрупвания в книгите му единствени ми позволиха да го „събера“, доколкото мога, в няколко тематични кръга, очертали облика на неговата лирика. За всичко това ми помогна и моят редактор Марин Кадиев — един апостол на новата ни литература, както го наричат приятелите му и пръв критик на книгата ми „Орис“. Той има моята сърдечна благодарност.

Времето, както капката вода, дълбае и най-якия камък. Често пъти то поразява и словото на творците. Моите срещи с поезията на Константин Шарков нямат за цел оценки за безсмъртие. Присъди издава само времето.

Чувствам се обаче задължена да вървя по горещата диря на творчеството, да прозра душата на словото с целия трепет и риск на опита си, защото зная в края на краищата, че талантът е една любов, която трябва да бъде споделена.

Авторът