Димитър Бежански
Пътен лист за живота

Хлапето влезе в гаража на Кирето с независим вид, седна на единствената свободна масичка и авторитетно поръча:

— Киве, дай една гвоздова!

Кирето изплува иззад тезгяха, любопитен като млад гъсок.

— На колко години си бе, юнак?

— На четиви! — гордо отвърна хлапето. — Дай по-бъвзо една гвоздова, че ми изговя душата!

— Не си ли много малък за гроздова? — поинтересува се Кирето и огледа цялото заведение с усмивка.

Всички посетители, също усмихнати, очакваха отговора на момчето.

— Малък съм — отвърна то. — Обаче се подготвям за живота. Знам ли какво ме чака! Безваботица, мизевия… Каква двуга утеха ще имам тогава, ако не е гвоздовата?!

— Умно! — врътна глава Кирето и след минута тропна една гроздова на масата.

Малкият я глътна на един дъх, обърса с длан несъществуващите си мустаци и каза:

— Дай сега едно уиски! Обаче гледай да е овигинално!

— А сега де! — стресна се Кирето. — Няма ли да ти е много?!

— Няма! — твърдо рече хлапето. — Нали ти казах, че съм вешил да се готвя за живота! Може пък и да ми пвовъвви, да стана милионев! Тогава — коктейли, бвифинги, бавбекюта! Твябва да съм готов за всичко!

Уискито беше изпито със същия замах. След това момчето стана, измъкна отнякъде миниатюрно дървено пистолетче, извади и малка пластмасова бухалчица и тръгна с несигурни крачки към Кирето.

— А сега, бвато, дай сто дойче мавки, да ти охванявам заведението! Иначе ще ти напвавя на сол целия инвентав!

— Каквууу! — настръхна Кирето зад тезгяха. — Леле, като ти обърша два шамара!

Всички обаче скочихме в защита на малкия:

— Кире, да не си посмял! Нали ти каза момчето, че се готви за живота! Бързо му давай сто марки, няма да му разваляш сефтето, я!

И Кирето даде. Къде ще ходи!