Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Stolen White Elephant, (Обществено достояние)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване и корекция
maskara (2012 г.)

Издание:

Марк Твен. Избрани творби в два тома. Том 2

ИК „Отечество“, София, 1990

Редактор: Майа Методиева — Драгнева

Художник: Стоимен Стоилов

Художествено оформление: Иван Кенаров

Художествен редактор: Васил Миовски

Технически редактор: Спас Спасов

Коректор: Цветелина Нецова


1

Един човек, с когото се запознах случайно във влака, ми разказа следната любопитна история. Той беше прехвърлил седемдесетте и напълно благото му и приятно лице, както и искреното му и прямо държане, слагаха безпогрешния печат на истината върху всяко изречение, което се отронваше от устните му. Ето разказа му:

— Вие знаете каква почит отдават хората в Сиам на кралския бял слон. Знаете, че за кралете той е нещо свещено, че само крале могат да го притежават и че до известна степен той е по-висше създание дори от кралете, тъй като е предмет не само на почит, но и на обожание. Много добре. Преди пет години, когато между Великобритания и Сиам възникнаха търкания по въпроса за границата, скоро стана ясно, че Сиам не е имал право. Тогава бяха дадени всички необходими обезщетения и британският представител заяви, че е доволен и че миналото трябва да се забрави. Това донесе голямо облекчение на краля на Сиам и отчасти в знак на признателност, но отчасти може би и за да заличи и най-малката следа от неприятното чувство, което Англия би могла да изпитва към него, той пожела да изпрати на кралицата подарък — единствения сигурен начин, който според ориенталските схващания може да умилостиви един неприятел. Този подарък трябваше да бъде не само кралски, но и превъзхождащ кралските. Следователно, какъв друг дар би могъл да отговаря на това условие, ако не един бял слон? Моето положение в Гражданската служба за Индия беше такова, че бях счетен за особено достоен да ми бъде оказана честта да предам подаръка на Нейно величество. Приготвиха кораб за мене, за слугите ми и за прислугата на слона и след време пристигнах в пристанището на Ню Йорк, като оставих поверения ми кралски подарък в едно превъзходно жилище в Джърси сити. Необходимо беше да поостанем там известно време, за да може животното да подобри здравето си, преди да продължим пътуването. В продължение на две седмици всичко вървеше добре, но след това започнаха бедите ми. Откраднаха белия слон! Повикаха ме по телефона среднощ и ми съобщиха за това страшно нещастие. Няколко минути бях извън себе си от ужас и тревога: чувствувах се безпомощен. След това се поуспокоих и се окопитих. Скоро реших какъв път да поема, защото за умния човек действително имаше само един-единствен път. Макар и да беше късно, отидох бързо в Ню Йорк и взех един полицай, който ме заведе в детективската служба. За щастие, пристигнах навреме, при все че началникът на службата, прочутият инспектор Блънт; тъкмо се готвеше да си отива в къщи. Той беше човек със среден ръст, набит, а когато се задълбочеше в мислите си, имаше навика да сбръчква вежди и да почуква замислено челото си с пръст, което веднага създаваше у вас впечатлението, че се намирате в присъствието на необикновен човек. Самият му вид ми вдъхна вяра и ме обнадежди. Изложих му задачата. Тя ни най-малко не го разтревожи; не оказа по-видимо въздействие върху ледено спокойното му лице, отколкото ако му бях казал, че някой е откраднал кучето ми. Той ми посочи стол и спокойно каза:

— Позволете ми да помисля един миг, моля.

Като каза това, Блънт седна до писалищната си маса и облегна глава на ръката си. На другия край на стаята работеха неколцина чиновници; скърцането на перата им беше едничкият шум, който чувах през следващите шест или седем минути. Междувременно инспекторът седеше потънал в мисли. Най-после вдигна глава и в твърдите линии на лицето му имаше нещо, което ми показа, че мозъкът му е свършил работата си и планът му е готов. Той каза с нисък и внушителен глас:

— Това не е обикновен случай. Всяка крачка трябва да бъде предприемана предпазливо; всяка крачка трябва да бъде сигурна, преди да се пристъпи към следващата. И ще трябва всичко да се пази в тайна — в пълна и дълбока тайна. Не говорете на никого по този въпрос, дори и на репортьорите. С тях ще се занимая аз; ще се погрижа да узнаят само онова, което ще може да послужи на моите цели, ако го узнаят.

Той позвъни; появи се един младеж.

— Аларик, кажи на репортьорите засега да останат.

Момъкът се оттегли.

— А сега да се заловим за работа — но систематично. В моята област не може да се постигне нищо без строг и точен метод.

Той взе писалка и хартия.

— Кажете ми сега името на слона.

— Хасан Бен Али Бен Селим Абдала Мохамед Моазе Аламал Джемсетджеджибой Дюлип Султан Ебу Будпур.

— Много добре. Прякор?

— Джъмбо.

— Много добре. Месторождение?

— Столицата на Сиам.

— Родителите живи ли са?

— Не, умрели.

— Имали ли са друг наследник, освен този?

— Не, той е бил единствено дете.

— Много добре. По този въпрос достатъчно. А сега моля да опишете слона, без да пропуснете ни една подробност, колкото и незначителна да е — искам да кажа, незначителна от ваша гледна точка. За хора от моята професия няма незначителни подробности; такива не съществуват.

Аз описвах, той пишеше. Когато свърших, той каза:

— Сега слушайте. Ако съм допуснал някакви грешки, поправете ме.

Той прочете следното:

Височина 19 фута; дължина, от върха на челото до основата на опашката, 26 фута; обща дължина, включително хобота и опашката, 48 фута; дължина на зъбите 9 1/2 фута; ушите съответствуват на тези размери; отпечатъците от стъпките му приличат на отпечатък от обърнат в снега варел; цвят на слона — сиво-бял; на всяко ухо има дупка, колкото чиния, за да пъхат скъпоценни накити, а също така слонът има обичай забележително често да пръска вода върху зрителите и да тормози с хобота си не само лицата, които му са познати, но дори и съвсем чужди хора; леко куца с десния заден крак, а на лявата си подмишница има белег от стар цирей. При открадването на гърба му е имало беседка с места за петнадесет души, както и покривало от златотъкан плат, голямо колкото обикновен килим.

Всичко беше безпогрешно. Инспекторът натисна звънеца, подаде описанието на Аларик и каза:

— Веднага да се отпечатат петдесет хиляди екземпляра от този текст и да се разпратят по всички детективски бюра и заложни къщи на континента.

Аларик се оттегли.

— Тъй, дотука добре. Сега ми трябва снимка на откраднатото имущество.

Дадох му снимка. Той я разгледа критично и каза:

— По липса на друга и тази трябва да свърши работата; обаче хоботът му е извит нагоре и пъхнат в устата. Жалко, снимката може да заблуди хората, защото, разбира се, слонът обикновено не държи хобота си в това положение.

Той натисна звънеца.

— Аларик, утре сутринта първата ти работа ще бъде да извадиш петдесет хиляди копия от тази снимка и да ги разпратиш заедно с описанието.

Аларик си излезе, за да изпълни заповедите му. Инспекторът заяви:

— Ще бъде необходимо да се предложи и награда, разбира се. Колко голяма смятате да е тя?

— Каква сума бихте предложили вие?

На първо време бих казал… хм, двадесет и пет хиляди долара. Работата е заплетена и трудна; има хиляди начини, по които крадецът може да ни избяга и хиляди възможности да се укрие. Тези крадци имат приятели и близки навсякъде…

— Боже мой, знаете ли ги кои са?

Нито хитрото лице на инспектора, приучено да прикрива мислите и чувствата му, ми издаде нищо, нито пък тихичко изречените думи:

— Това няма значение. Може да знам, а може и да не знам. Общо взето, доста верни догадки можем да си направим за човека, когото дирим, по начина, по който върши кражбите, както и по техния размер. Бъдете уверен, че в случая нямаме работа с джебчия, нито с обикновен крадец. Тази вещ не е била „задигната“ от новак. Но, както ви казах, като се има предвид колко много ще трябва да се пътува и усърдието, с което крадците ще прикриват своите следи по пътя си, може би двадесет и пет хиляди долара е твърде малка сума, но смятам, че като начално предложение е добра.

Така че като първоначална награда се спряхме на посочената сума. Сетне този човек, от чието внимание не убягваше нищо, което по някакъв начин би могло да послужи за улика, каза:

— Има случаи в детективската практика, които показват, че престъпници са били залавяни благодарение на специалната охота, която са проявили към някои храни. Кажете, какво яде този слон и колко?

— Хм, колкото се касае до въпроса какво яде — той е готов да яде каквото и да било. Може да изяде човек, може да изяде библия — може да изяде всичко, като започнеш с човек и свършиш с библия.

— Добре, това е много добре, обаче е твърде общо. Необходими са подробности — подробностите са единствените ценни неща в нашия занаят. Много добре — да се спрем на хората. На едно ядене — или ако предпочитате, за един ден — колко хора би изял, ако са пресни?

— За него не би имало никакво значение дали са пресни или не; само на едно ядене би изял пет обикновени човека.

— Много добре, пет души; ще отбележим това. Какви националности предпочита?

— Не държи на националността. Предпочита познати, но няма нищо против да яде и чужди хора.

— Много добре. Сега да видим за библиите. Колко библии би изял на едно ядене?

— Би изял цяло издание.

— Не е достатъчно определено. Искате да кажете обикновено издание, осмина или семейно илюстровано?

— Смятам, че за него илюстрациите нямат никакво значение; мисълта ми е, че не би ценил илюстрациите повече от печатните букви.

— Не, не разбирате какво точно искам да кажа. Думата ми е за обема. Библията в обикновен формат осмина тежи около два фунта и половина, докато големият формат четвъртина с илюстрации тежи десет или дванадесет. Колко библии издание „Доре“ би изял на едно ядене?

— Ако познавахте този слон, нямаше да питате. Би взел, и каквото му дадат.

— Добре, сметнете го тогава в долари и центове. Трябва по някакъв начин да уточним този въпрос. Един екземпляр от изданието „Доре“ струва сто долара, подвързан с руска кожа с подгънати краища.

— Ще му трябват библии за около петдесет хиляди долара — да речем, един тираж от около петстотин екземпляра.

— Ха така, това е по-точно. Ще си го отбележа. Много добре, той обича хора и библии; дотук — добре. Какво друго би ял? Искам подробности.

— Би се отказал от библиите, за да яде тухли, би оставил тухлите, за да яде шишета, би оставил шишетата, за да яде дрехи; би оставил дрехите, за да яде котки; би оставил котките, за да яде стриди; би оставил стридите, за да яде шунка; би оставил шунката, за да яде захар; би оставил захарта, за да яде баница; би оставил баницата, за да яде картофи; би оставил картофите, за да яде трици; би оставил триците, за да яде сено; би оставил сеното, за да яде овес; би оставил овеса, за да яде ориз, защото е отраснал главно с ориз. Няма нищо, което да не би ял, освен европейско масло, а би ял и него, ако можеше да го опита.

— Много добре. Общото количество на едно ядене — да кажем, около…

— Е, от четвърт до половин тон.

— И пие…

— Всичко, което е течно. Мляко, вода, уиски, меласа, рициново масло, камфин, карболова киселина — няма смисъл да се впускаме в подробности; пишете каквато течност ви дойде на ума. Би пил всичко, което е течно, освен европейско кафе.

— Много добре. А какво количество?

— Сложете от пет до петнадесет варела — жаждата му се мени; охотата му за други неща — не.

— Това са необикновени способности. Те би трябвало да ни дадат доста улики, чрез които да го намерим.

Той натисна звънеца.

— Аларик, извикай капитан Бърнс.

Появи се Бърнс. Инспекторът Блънт му разказа цялата работа с всички подробности. След това каза с ясния, решителен глас на човек, който вече е съставил плановете си и е свикнал да командува:

— Капитан Бърнс и детективите Джоунс, Дейвис, Холси, Бейтс и Хакет да проследят слона.

— Слушам, сър.

— Командировайте детективите Мозес, Дакин, Мърфи, Роджърс, Тъпър, Хигинс и Бартоломю да проследят крадците.

— Слушам, сър.

— Поставете силна охрана — охрана от тридесет отбрани човека и смяна от още тридесет души — на мястото, откъдето е бил откраднат слонът, които да пазят там най-зорко денем и нощем и да не позволяват никому да се приближава — освен на репортьорите — без писмено разрешение от мене.

— Слушам, сър.

— Поставете цивилни детективи във всички железопътни параходни и фериботни станции, както и по всички пътища, излизащи от Джърси сити, със заповед да претърсват всички подозрителни личности.

— Слушам, сър.

— Снабдете всички тези хора със снимката и съответното описание на слона и им дайте нареждане да претърсват всички влакове и отпътуващи фериботи и други плавателни съдове.

— Слушам, сър.

— Ако слонът се намери, да бъде заловен и това да ми се съобщи телеграфически.

— Слушам, сър.

— Веднага да бъда уведомен, щом се открият някакви улики — отпечатъци от стъпките на животното или нещо друго от този род.

— Слушам, сър.

— Да се издаде заповед до пристанищната полиция да охранява бдително крайбрежията.

— Слушам, сър.

— Изпратете цивилни детективи по всички железни пътища, на север до Канада, на запад до Охайо, на юг до Вашингтон.

— Слушам, сър.

— Поставете във всички телеграфни станции специалисти, които да подслушват всички съобщения; и нека изискват всички шифровани съобщения да им бъдат разшифровани.

— Слушам, сър.

— Всичко това да бъде направено при най-голяма тайна — запомнете, при най-дълбока тайна.

— Слушам, сър.

— Докладвайте ми точно в обичайното време.

— Слушам, сър.

— Вървете!

— Слушам, сър.

Той си излезе.

Инспекторът Блънт остана за миг мълчалив и замислен, докато пламъкът в очите му загасна и изчезна. След това се обърна към мене и каза със спокоен глас:

— Не обичам да се хваля, нямам такъв навик; обаче… ще намерим слона.

Стиснах сърдечно ръката му и му благодарих; и действително почувствувах благодарност. Колкото повече гледах този човек, толкова повече го харесвах и толкова повече се възхищавах и удивлявах на тайнствените чудесии на професията му. След това се разделихме за през нощта и когато се прибрах, на сърцето ми беше много по-леко, отколкото при отиването в канцеларията му.