Мигел Руис, Хосе Руис, Джанет Милс
Петото споразумение (11) (Толтекска книга на мъдростта. Практическо ръководство за себепознание)

8. Силата съмнението
Петото споразумение: „Бъди скептичен, но се научи да слушаш“

Петото споразумение е: Бъди скептичен, но се научи да слушаш. Бъди скептичен, защото повечето от това, което чуваме, не е вярно. Знаете, че хората говорят със символи, а символите не са истина. Символите са истина само тогава, когато се съгласяваме с тях, но не и защото такава е действителната им същност. Втората част от споразумението е: научи се да слушаш. Причината за това е проста: когато се научите да слушате, разбирате значението на символите, които хората използват; разбирате историята им и комуникацията се подобрява значително. Това умение би помогнало на всички хора, обитаващи тази земя, да избегнат недоразуменията и да общуват помежду си ясно.

Осъзнаете ли веднъж, че твърде малко от знанието, което ви дават символите, е истина, тогава споразумението Бъди скептичен добива повече смисъл. Да бъдеш скептичен е майсторско умение, защото използва силата на съмнението, за да намира истината. При всяко послание, получено от вас самите или от други творци, просто се запитайте: Това истина ли е или не е? Реалност ли е или виртуална реалност? Съмнението ви отвежда зад символите и ви прави отговорни за всяка информация, която приемате и предавате. Защо ще искате да отдавате вярата си на послания, които са лъжа? Скептицизмът ще ви възпира да се доверявате на всяко съобщение; няма да влагате силата си в символи, а когато тази сила е свободна, тя се насочва към самите вас.

Ако вяра означава да вярваме, без да се съмняваме, а съмнението означава липса на вяра, тогава да бъдете скептични означава да не вярвате. На какво? Ами, на историите, които останалите творци създават със знанието си. Вече сте наясно, че по-голямата част от нашето знание не е истина — цялата символика не е истинска — затова не вярвайте и на мен, не вярвайте на себе си, не вярвайте на когото и да било друг. Истината не се нуждае от вяра, тя просто съществува и оцелява, независимо дали вярваме в нея или не. Лъжите имат нужда от вашата вяра. Ако не им вярвате, те няма как да надмогнат вашия скептицизъм и просто ще умрат.

Но скептицизмът може да се прояви по два начина. Единият е да се преструвате на скептични и да мислите, че сте прекалено умни, за да бъдете лесно заблудени. „Вижте колко съм интелигентен. Не вярвам на нищо.“ Това не е скептицизъм. Да бъдете скептични означава да не вярвате на това, което чувате, просто защото то не е истина, без каквато и да било друга причина. Да бъдете скептични означава да съзнавате, че цялото човечество вярва в лъжи. Вече знаете, че хората изопачават истината, защото сънуват, а сънят им е само отражение на реалността.

Всеки творец изопачава истината, но няма нужда да осъждате и да преценявате чуждите думи, нито пък да наричате хората лъжци. Всички ние изричаме лъжи по един или друг начин, но не защото искаме да лъжем, а заради нещата, в които вярваме. Лъжем чрез символите, които сме научили и чрез начина, по който прилагаме наученото. Осъзнаете ли този факт, Петото споразумение добива смисъл и би могло значително да промени живота ви.

Хората ще идват при вас и ще ви разказват личната си история. Ще ви споделят гледната си точка и това, което намират за истина. Но вие няма да осъждате или преценявате думите им. Ще се въздържате от критика и ще ги уважавате. Ще слушате как изразяват символите си и ще знаете, че каквото и да ви говорят, то е пречупено през техните убеждения. Знаете, че всичко, което ви казват, не е нищо друго, освен някаква лична история и го знаете, защото можете да го почувствате. Просто знаете. Разбирате кога техните думи идват от истината, разбирате го без думи, каквато е и целта.

Дали е истина или измислица, няма нужда да вярвате в нечия история. Няма нужда да си съставяте мнение за нечии думи. Няма нужда да изразявате собствено мнение. Няма нужда да се съгласявате или да не се съгласявате. Просто слушайте. Колкото по-безгрешен е човек в словото си, толкова по-ясно ще отправя своето послание. Приказките, сътворени от другите творци нямат нищо общо с Вас. Знаете, че няма нищо лично. Слушате и разбирате думите, но те не ви влияят. Вече не съдите останалите хора, защото разбирате какво правят те. Показват ви онова, което се случва в техния виртуален свят.

Сега осъзнавате, че всички творци обитават собствения си сън и собствения си свят. Там всичко, което те възприемат, е истина за тях, но тяхната истина не е ваша. Единствената истина за вас е случващото се във вашия свят. С това познание вече няма нужда да доказвате нищо на никого. Няма значение дали сте прав или грешите. Уважавате думите на човека срещу вас, защото те са изкуството на друг творец. Уважението е важно! Когато се научите да слушате, показвате признанието си към останалите творци, зачитате творбите им.

Всеки творец има правото да създава изкуството си по начин, по който иска. Има право да вярва в каквото си пожелае; има право да казва това, което иска да каже. Но ако вие не сте се научили да слушате, няма никога да го разберете. Изслушването е безкрайно важно за доброто общуване. Когато умеете да слушате, разбирате какво искат другите хора, а узнаете ли желанията им, от вас зависи как ще постъпите с тази информация. Можете да реагирате или да не реагирате; можете да се съгласите или не — волята е ваша.

Фактът, че някой иска нещо от вас, не означава, че трябва да му го дадете. Хората винаги ще се опитват да привлекат вниманието ви, защото чрез него те могат да пренесат информацията си към вашето съзнание. Често пъти вие просто не искате тази информация. Слушате, но не я искате; игнорирате я и сменяте посоката й. Но ако все пак тази информация улови вниманието ви, тогава слушате, за да откриете дали тя не е важна за вас. После може да пожелаете да споделите гледната си точка, но с ясното съзнание, че това не е нищо повече от гледна точка. Такъв е вашият избор и ключът към него е да слушате.

Не сте ли научени да слушате, никога няма да разберете това, което споделям с вас в момента. Ще правите заключения и ще реагирате така, сякаш това е вашият сън — а той не е ваш. Когато другите творци споделят съня си с вас, помнете, че това е техният сън. Знаете кой е вашият сън и кой не е.

В този момент аз ви споделям моите възгледи за света. Начинът, по който аз сънувам, и моите истории са истина за мен, но същевременно знам, че те не са действителна истина, затова не ми вярвайте. Каквото и да ви казвам, то просто е едно лично мнение. Разбира се, от моя гледна точка аз споделям с вас истината. Давам най-доброто от себе си, на което съм способен и се старая да използвам словото си възможно най-безгрешно, за да разберете посланието ми, но дори и да ви споделям точното копие на истината, аз съм сигурен, че ще я изопачите в мига, в който тя премине от мен към вас. Ще възприемете моята информация и ще я пресъздадете по напълно различен начин, според собствените си възгледи.

Думите ми могат да бъдат истина, могат и да не бъдат, но по тази логика и това, в което вие вярвате, може да не е истина. Аз съм само половината от посланието, вие сте другата. Аз съм отговорен за своето слово, но не съм отговорен за заключенията, които вие ще направите чрез него. Вие сте отговорен за това, което ще разберете и за това как ще постъпите с чутото, защото вие сте този, който придава значение на всяка дума, която стига до вас.

Точно в момента вие интерпретирате според личното си знание нещата, които казвам. Пренареждате символите и ги трансформирате по начин, който е в равновесие с вашата система от убеждения. Постигнете ли това равновесие, бихте могли да приемете като истина моята история или да я отхвърлите. Бихте могли също да предположите, че това, което в този момент казвате на себе си, е същото, което и аз искам да ви кажа, но не е задължително предположението ви да е вярно. Възможно е да интерпретирате погрешно посланието ми. Може да го използвате, за да ме обвините, или да обвините някой друг, да обвините себе си, да обвините религията или философията си, да се ядосате на някого и най-вече да се ядосате на себе си. Но може да използвате прочетеното, за да откриете истината, да откриете същността си, да постигнете вътрешен мир, а защо не и да промените посланието, което отправяте към себе си.

Както и да се отнесете към моите думи, то зависи от вас. Това е вашият сън и аз го уважавам. Няма нужда да ми вярвате, но ако сте се научили да слушате, ще разберете казаното от мен. В случай, че моята информация притежава смисъл за вас, имате възможност да я направите част от съня си, ако решите. Можете да вземете това, което ви върши работа и да го използвате, за да промените своя сън, а безполезното просто да игнорирате. За мен няма да има значение, но за вас ще има, защото аз правя предположението, че искате да станете по-добър творец и затова предизвиквате убежденията си, но го правя с ясното съзнание, че това е само едно предположение.

Бъдете скептични. Не ми вярвайте, не вярвайте на никой друг, но най-вече не вярвайте на себе си. Когато казвам: Не вярвайте на себе си — усещате ли истинската ми идея? Не вярвайте на всичко, което сте научили. Да не вярвате на себе си е огромно предимство, защото повечето от това, което знаете, не е истина. Знанието ви, както и цялата ваша реалност не са нищо друго, освен символика. Но вие не сте този куп символи, които говорят в ума ви. Знаете това и то е причината да бъдете скептични и да не си вярвате.

Ако вашите убеждения ви казват: „Аз съм дебел. Аз съм грозен. Аз съм стар. Аз съм неудачник. Не съм достатъчно добър. Не съм достатъчно силен. Никога няма да успея“, тогава не си вярвайте, защото това не е истина. Тези послания са изопачени. Те са лъжа. Осъзнаете ли тяхната измама, повече няма да им вярвате. Използвайте силата на съмнението, за да предизвикате посланието, което носите към себе си. „Наистина ли е вярно, че съм грозен? Наистина ли е вярно, че не съм достатъчно добър?“ Такива послания действителни ли са или виртуални?

Разбира се, че са виртуални. Никога не биха се родили от истината, от живота. Идват от изопаченото ни знание. Истината е, че няма грозни хора. Няма „достатъчно добър“ или „достатъчно силен“. Не съществува вселенски кодекс, според който тези оценки да са верни. Подобни мнения са само споразумения, които хората доброволно приемат.

Способни ли сте да видите последствията от това, че сте си вярвали? Да си вярвате е едно от най-лошите неща, които можете да направите, защото сте повтаряли лъжи през целия си живот и доверието ви в тях вероятно прави вашия сън неприятен. Вярвате ли на всичко, което си казвате, значи имате нагласата да използвате символите, които сте научили, за да се наранявате. Сънят ви би могъл да бъде дори истински Ад, тъй като Адът е създаден от лъжите. Ако страдате, не е защото някой друг ви причинява страдание, а защото сте подвластни на Тиранина, който управлява вашето съзнание. Когато този тиранин ви се подчини; когато в ума ви вече не съществува нито Съдник, нито Жертва, тогава и страданието ви ще изчезне.

Вашият тиранин е безмилостен. Той непрекъснато ви малтретира, използвайки символите срещу вас. Подхранва емоционалната отрова, генерирана от негативните ви емоции, а те се пораждат от осъждането и оценките, които той прави. Никой не ви съди повече от вас самите. Разбира се, опитвате се да избягате от тази критика; да избягате от вината, от отхвърлянето и наказанието, но как бихте могли да избягате от собствените си мисли? Ако не харесвате някого, имате пълната свобода да си тръгнете. Ако не харесвате себе си, къде бихте могли да избягате? Можете да се скриете от всеки друг, но не и от собствената си критика. От нея нямате спасение.

Ето защо много хора преяждат, вземат наркотици, злоупотребяват с алкохол и се пристрастяват към различни вредни навици или модели на поведение. Те опитват да направят всичко по силите си, за да избягат от собствената си история; да избягат от собственото си творение, съставено от изопачени символи в съзнанието. Някои хора изпитват толкова силна емоционална болка, че решават да отнемат живота си. Ето какво могат да направят лъжите с всекиго от нас. Гласът на знанието ни може да стане толкова изкривен и да създаде толкова много омраза към собствената ни същност, че да ни убие. И всичко това само защото вярваме на мненията, които сме чували през годините.

Представете си вашите мнения заедно с мненията на хората около вас като един огромен ураган в ума ви. Представяте ли си колко е трудно да вярвате на всичко това! Ако сте скептични, ако се дистанцирате от собствените си вярвания и ако не вярвате на никой друг, тогава никое от тези мнения не може да ви нарани или да ви отклони от пътя ви. Когато имате контрол върху собствената си символика, вие сте фокусирани и спокойни, защото тогава вашето истинско Аз, а не символите, прави изборите в живота ви. Поискате ли да кажете нещо, подреждате символи и те излизат от устата ви под ваш контрол. Вие сте творецът и аранжирате символите така, както поискате; в посоката, която искате, защото тези символи са под ваша команда. Можете да ги използвате, за да получите това, от което се нуждаете; да изразите онова, което искате или което не искате. Можете да пресъздавате мислите, чувствата и мечтите си в най-красивата проза или поезия. Но само защото използвате езика за комуникация, това не означава, че трябва му вярвате. Има ли нужда да вярвате на нещо, което вече знаете? Да говорите на себе си, когато сте сами, е напълно безполезно. Какво можете да си кажете, което вече да не знаете?

Ако вникнете в смисъла на Петото споразумение, ще разберете и причината да не вярвате на това, което виждате и което вече сте научили чрез символите на думите. Истината не идва с думите. Истината мълчи. Тя е нещо, което вие просто знаете; нещо, което можете да почувствате без думи — мълчаливо познание. Мълчаливото познание е това, с което сте разполагали, преди да вложите вярата си в символите. Когато отворите себе си за истината и се научите да слушате, тогава всички символи ще изгубят стойността си и единственото, което ще остане, е истината. Няма нищо за знаене, няма нищо за обясняване.

Това, което споделям с вас, не е лесно за разбиране и в същото време е безкрайно очевидно. Все някога ще осъзнаете, че езиците са символи, които са истински, само защото вие мислите, че са истински. Но ако ги забравите, какво ще остане? Истината. Тогава ще виждате стол и няма да знаете как да го наричате, но ще можете да седнете на него и това ще е истината. Материята е истина. Животът е истина. Светлината е истина. Любовта е истина. Човешкият сън не е истина, но това не означава непременно, че е лош. Че нещо е „лошо“ е поредната концепция, която не е вярна.

Разберете ли, че създавате цялата символика, само за да комуникирате със собствения си вид, ще откриете, че наистина символите не са нито лоши, нито добри; те не са правилни или погрешни. Вие ги правите такива чрез убежденията си. Това е силата на вашата вяра, но истината е над нея. Когато надмогнете символите, ще се намерите в идеален свят, в който всеки и всичко е съвършено. Убеждението ви във всяка дума ще е съвършено. Гневът, терзанията и лъжите ви са съвършени. Дори Адът, в който понякога живеете, е съвършен, защото навсякъде съществува само съвършенство. Представете си, че сте живели целия си живот досега, без да усвоявате лъжите на знанието си, без да страдате от доверието си в измами, предразсъдъци и чужди мнения — тогава бихте следвали живота си така, както го правят останалите живи твари; бихте запазили невинността си завинаги.

В процеса на опитомяване вие губите своята невинност, но губейки невинността си, започвате да търсите изгубеното, а това ви води към познание. Отворите ли очите си за истината, поемате пълна отговорност за собствената си еволюция — за всеки избор, който правите в живота си.

Когато се оставяте да бъдете обучавани от съня на планетата, нямате избор — научавате толкова много лъжи! Но може би е време да се отучите от тях и да научите отново как да следвате истината, като се вслушате в сърцето си. Отучването, тоест процесът, обратен на опитомяването, е много бавен, но и много могъщ. Както казахме и преди, всеки път, когато оттеглите вярата си от даден символ, тази сила се връща към вас и това ще се случва дотогава, докато символиката престане да ви контролира.

Когато преустановите вярата си в символи, личната ви енергия се възстановява и сънят ви вече не притежава никаква сила. Тази лична енергия ви прави непобедими. Нищо не може да ви срази. Или по-скоро вие няма да можете повече да сразявате себе си, което е същото. Възродите ли силата, която преди сте затворили в символи, спирате да вярвате на всяка мисъл, която се роди в ума ви; спирате да вярвате на собствената си история. Но я слушате и тъй като я уважавате, успявате да й се насладите. Също както когато ходите на кино или четете книга — вие не вярвате на историите, които се разказват, но им се наслаждавате, нали така? Щом съзрете разликата между истинската реалност и виртуалната реалност, ще знаете, че можете да се доверите на истината и че няма нужда да се доверявате на измислицата, въпреки че ще се наслаждавате и на двете. Ще се наслаждавате на това, което е и на това, което вие създавате.

Въпреки осъзнаването, че историята ви не е истинска, все пак имате възможността да сътворите най-красивата приказка и да прекарате живота си в нея. Имате възможността да създадете личния си Рай и да живеете в него. Ако можете да разбирате историите на другите хора и те да разбират вашата, тогава заедно бихте могли да създадете прекрасен сън. Но първо трябва да се отучите от много неща и затова ще ви послужи Петото споразумение.

Където и да отидете по света, ще чуете всевъзможни мнения и човешки истории. Ще се сблъскате с обаятелни разказвачи, които ще ви съветват какво да правите с живота си: „Трябва да направите това, трябва да направите онова.“ Не им вярвайте. Бъдете скептични, но се научете да слушате, след което вземете решение. Бъдете отговорни за всеки избор, който правите в живота си. Това е вашият живот; това не е животът на друг и никой не може да се меси в него. От векове насам съществуват хора, които претендират, че са наясно с Божията воля и обикалят света, като проповядват доброта и правда, и заклеймяват всеки, който не влиза в „калъпа“. От векове насам има пророци, които предсказват катастрофалния край на света. Дори неотдавна имаше такива, които твърдяха, че в началото на 2000 година всички компютри ще спрат и че обществото, такова, каквото го познаваме, ще изчезне. Някои дори вярваха, че ще се завърнем към пещерните времена. Денят дойде, отпразнувахме новата година и идването на новия век и какво се случи? Нищо.

В столетията назад във времето, точно както и днес, винаги е имало ясновидци, които са предричали Апокалипсиса. Преди повече от две хиляди години един велик Учител ни е казал: „Ще има много фалшиви пророци, които ще се преструват, че говорят от името на Бога. Не вярвайте.“

Както виждате, Петото споразумение съвсем не е от вчера. Бъдете скептични, но се научете да слушате.