Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Under the Mistletoe, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 25 гласа)

Информация

Сканиране
ganinka (2009)
Разпознаване и корекция
Marijaia (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
in82qh (2013)

Издание:

Нора Робъртс, Деби Макомбър, Мора Сийгър, Трейси Синклеър. Коледна магия 92

ИК „Арлекин-България“, София, 1992

Американска. Първо издание

Редактор: Ани Димитрова

ISBN: 954-11-0017-1

История

  1. — Добавяне

Пета глава

Мат така и не можа да говори с Кристи. Нямаше по-важно от това да я държи в прегръдките си и безкрай да повтаря любовния обет. Когато наближи края на ценното им време заедно и трябваше да си тръгне, Мат успокои съвестта си, като си обеща да оправи работите в събота. Беше само след два дни.

В петък Кристи получи лъжливото писмо, което я информираше, че е спечелила награда — пътешествие по море. Първоначално посрещна новината с учудване и радост. След това помисли за Мат и техните нови отношения. Не бяха успели да обсъдят откога ще заживее при него в Сан Франциско, но щеше да е скоро. Никак не искаше още в самото начало да го остави сам за цели две седмици. Щеше да е чудесно, ако той можеше да дойде с нея, но едва ли щеше да е възможно. Току-що беше започнал работа.

— Та ти винаги си мечтала да пътешестваш, дете! — Сара просто не можеше да разбере странното колебание на Кристи. — Имаш късмет, че не трябва да си на работа до понеделник. Можеш да отидеш в Сан Франциско и да уредиш пътуването.

— Няма защо да бързам.

Кристи бе отложила разговора със Сара относно Мат и техните планове. Нямаше да бъде лесно, макар че леля й едва ли щеше да я спре. Тя знаеше — старата жена нямаше да хареса идеята. Може би постъпваше страхливо, но беше решила да дочака Мат и тогава да каже на леля си.

— Не те разбирам — мърмореше Сара, — какво чакаш?

— Трябва да взема отпуск и да си купя някои дрехи. Имам нужда и от бански костюм.

— Няма да намериш в Пайн Гроув по това време на годината. Можеш да напазаруваш, докато си в Сан Франциско. Откъде знаеш кога е следващото пътуване на парахода? А не можеш да вземеш отпуск, ако не знаеш датата.

— Вярно — остави се Кристи да бъде убедена. — Трябва да посетя агенцията.

Тя си направи сметка, че ще може да види Мат и това реши въпроса.

Кристи бе запомнила името на компанията на Мат от надписа на колата. Адреса намери в телефонната книга. Трансамерика Билдинг беше едно от най-престижните канцеларски здания в центъра на Сан Франциско. Кристи бе доста впечатлена от факта, че новата компания на Мат заема от край до край един от горните етажи на сградата. Приемната беше мебелирана в спокоен бежов цвят. Дебел килим поглъщаше шума от стъпките на посетителите.

Тя бе посрещната от приветлива жена:

— Мога ли да ви помогна?

— Да, търся един служител от инженерния отдел — казва се Мат Дестри. Той е нов — обясни услужливо Кристи.

— Това да не е някаква шегичка? — намръщи се жената.

— Не ви разбирам — изгледа я неуверено Кристи.

— И аз не ви разбирам. Кого искате да видите? Господин Дестри или някого от инженерния?

Кристи имаше някакво неясно предчувствие за службата на Мат. Той би трябвало да знае, че й е все едно, даже да беше пазач. Сега й се искаше да напусне, преди да е открила тайната.

— Мат каза… Нали имате господин Дестри на работа тук?

— Може би е по-добре да ви оставя да говорите със секретарката му — предпазливо каза жената в приемната. — Заповядайте, в дъното на хола.

Замаяна, Кристи се отправи към посочената врата. Не се ли изрази ясно? Мат щеше да й каже, ако имаше секретарка. Друга, също така привлекателна жена, я посрещна в кабинета, който беше още по-луксозен от приемната. И тя попита с усмивка кого търси.

— Бих искала да видя Мат Дестри — каза неуверено Кристи.

— Имате ли среща?

— Не… Просто наминах да му кажа нещо.

— Съжалявам, но господин Дестри приема само с предварителна уговорка.

У Кристи се засили чувството на съмнение. Всичко беше много странно. Не беше много вероятно да има двама души с едно и също име. Тогава какво друго обяснение можеше да има? Докато гледаше в нерешителност другата жена, Мат излезе от кабинета си. Той прелистваше бързо документите, които държеше.

— Линда, този доклад трябва да бъде изпратен в Нюком колкото може… — При вида на Кристи рязко прекъсна. — Кристи! Какво правиш тук?

— Дойдох да те видя, но никой не ми казва къде работиш.

Радостта му се смени от ужас.

— О, Господи, не исках да разбереш по този начин!

— Какво има, Мат? Какво криеш от мене?

— Влез вътре — каза той деликатно, като я взе за ръка и я въведе в кабинета си.

Кристи огледа кожените мебели, картините по стените и не повярва на очите си.

— Какво правиш тук? Чий е този кабинет?

— Седни, мила. Трябва да ти кажа нещо.

Кристи позволи на Мат да я настани на дивана, но повече й се искаше да му обърне гръб и избяга. Нещо не беше наред и тя не искаше да узнае какво.

— Не може ли да почака, докато дойдеш в Пайн Гроув утре? — попита тя на пресекулки.

— Не, аз трябваше да ти кажа отдавна. Опитах няколко пъти, но винаги свършваше с недоразумение. Никога не съм искал да те мамя! — На лицето му бе изписано дълбоко съжаление.

— Какво се опитваш да ми кажеш. Мат? Да не би да си женен?

— О, по дяволите, не! Защо мислиш така? — Той хвана ръцете й. — По-добре да започна отначало, от Бъдни вечер.

— Не се опитвай да се отклоняваш, Мат! Какво общо има Бъдни вечер с това? — Кристи посочи луксозния кабинет.

— Чуй ме, мила! Това е част от историята. Беше ми студено и бях гладен тази нощ. Вие ме приехте и ме оставихте у вас. Не можех да повярвам.

— Та ти нямаше къде да отидеш!

— Е, всъщност имах резервирана стая в Скуо Вали.

— Не ни каза това!

— Така и не ми се отдаде случай. Вие с леля си решихте, че съм бездомен скитник. Всеки път, когато се опитвах да оправя недоразумението, вие мислехте, че искам да избегна срама. Отначало това ме забавляваше. След това, когато ме приехте без въпроси, бях учуден. Никога не бях срещал такива хора.

Кристи все още не разбираше думите му.

— Какво правеше в Пайн Гроув?

— Бях на път към един зимен хотел, когато колата ми излетя от шосето, и катастрофирах. Търсех телефон и вашата къща се оказа най-близо до пътя.

— Но защо остана? — запита тя безпомощно.

— Отчасти, защото сервизът се съгласи да я изтегли едва след Коледа. — Палецът му чертаеше леки кръгове по китката й. — Но най-вече, защото срещнах най-прекрасното момиче на света и исках да го опозная.

— И никога не си бил без работа, нали?

— Не — каза той тихо.

Тя го погледна с блуждаещ поглед и за пръв път забеляза елегантния тъмен костюм и модната връзка. Изглеждаше й като непознат.

— Кой си ти всъщност, Мат?

— Същият, който бях досега, мила. Останалото са само декори.

Кристи огледа просторната стая.

— Това е твоя кабинет, нали? Явно не си инженер. Какъв е твоят пост?

— Аз наистина съм инженер, но и… притежавам „Компютренд“.

Тя го погледна с изненада.

— Цялата компания?

— Да.

Кристи се чувстваше така, сякаш се намираше в стая с криви огледала. Целият свят й се стори изкривен. Човекът, когото обичаше, я беше измамил. Едва сега започна да възприема тази мисъл.

— Ти ме излъга! — с рязко движение освободи ръцете си и стана.

— Бъди честна, Кристи! — молеше я Мат. — Никога не съм ти казвал нещо, което не е истина.

— Ти прие гостоприемството ни под фалшив предлог! Нашата домашна Коледа сигурно е била весела история за твоите светски приятели. За повече материал ли се върна? Добре ли ги забавлява? Надявам се, че си включил и вълнуващия момент в обора, когато ти се предложих!

— Кристи, мила, как можеш даже да помислиш…

— Не беше свикнал някой толкова лесно да пада в ръцете ти. Не представлявах предизвикателство за теб! И ти направи историята забавна, като разигра цял акт на съблазняване.

Пръстите на Мат се забиха в напрегнатите й рамене.

— Стига! — заповяда той. — Знаеш, че нито една твоя дума не е вярна!

— Поне да беше истина, когато казваше, че ме обичаш! — упрекна го.

— Вчерашният ден нищо ли не ти подсказа? — запита Мат.

— Имаш навика да не отговаряш на неудобни въпроси — отговори тя саркастично. — Но накрая разбрах. Никога не си мислел да дойдеш в събота, нали? Комедията свърши. Ако днес не бях тук, нямаше да те видя повече.

Той я изгледа с учудване.

— А какво ще стане с плановете, които правихме заедно?

— Наистина, предложението ми да плащам половината наем те е забавлявало! — Смехът й приличаше на ридание. — Ако апартаментът е като този кабинет, ще имаш нужда от съквартирант с по-добра работа от моята!

— Никога не съм смятал да ми бъдеш съквартирант или да плащаш за каквото и да е!

— И аз твърдя същото! — Кристи преглъщаше сълзите, които напираха. — Довиждане, Мат. Беше поучително.

— Не е вярно, нали, мила? — Той се опита да я притегли към себе си, ала тя опря ръце в гърдите му. — Съжалявам, че не поставих нещата по местата им още в началото, но никога не съм искал да те нараня!

— Съвестта ти не позволи, Мат! Е, може би все още има надежда за тебе! — Тя се измъкна от ръцете му и се отправи към вратата, разминавайки се със секретарката.

— В приемната е посетителят, който има среща в три часа, господин Дестри — каза дискретно Линда.

— Кристи, чакай! — извика Мат през рамо. Той отстрани Линда, но моментното забавяне даде възможност на Кристи да избяга.

Тя изтича по коридора, без да обръща внимание на любопитните погледи. Единствената й цел бе да избяга от по-нататъшно унижение. За щастие асансьорът бе празен. Кристи натисна копчето за първия етаж с трепереща ръка. Тя почти побягна по улицата, заобикаляйки зяпачите по витрините. Искаше по-скоро да се отдалечи от Мат. Как можа така да се излъже в него? Как можеше той да бъде така съзнателно жесток?

Значи я беше набелязал за жертва още от момента, когато отвори вратата на Бъдни вечер. Кристи потрепери, като си спомни оценяващия му поглед. Тя гореше от възмущение: „Каква хитрост е да ме накара да искам да ме обладае!“. Но най-непростимо бе, че му повярва, че отношенията им бяха станали постоянни!

След като го видя в собственото му обкръжение, Кристи бе уверена, че не е бил сериозен. Смешно беше да мисли, че той може да намери място за нея в своя светски живот. По-скоро тя щеше да представлява неудобство за него. Фактически Мат бе признал това. Кристи изведнъж си спомни странния израз на лицето му, когато каза, че тя не разбира какви отношения има предвид. Това бяха само креватни приказки. От нея се искаше да ги приема, но не и да очаква, че ще се сбъднат!

Крачейки безцелно, Кристи реши, че трябва да прогони мъчителните спомени и да помисли за бъдещето. Какво щеше прави по-нататък? Досега всичките й планове се въртяха около Мат. Той бе станал центърът на нейния живот! Трябваше й време да се съвземе и да оцени ужасната си грешка.

Изведнъж си спомни за наградата от конкурса и целта на пътуването си до града. Пътешествието щеше да й помогне да дойде на себе си. Скитането из града получи крайна цел и тя се отправи към агенцията.

— Кога е следващият рейс на „Сан Куин“ за Карибските острови? — попита Кристи на гишето.

— Утре отплава наш кораб — отговори младата жена.

— Великолепно, искам един билет! — възкликна Кристи.

— Страхувам се, че е невъзможно. Всички места са продадени. Всеки иска да се махне от дъждовете и мъглите през тази част на годината. Но имаме следващ рейс след шест седмици.

— Не мога да чакам толкова! Спечелих конкурса и ми казаха, че мога да се възползвам от наградата, когато поискам! — Кристи измъкна писмото от чантата си.

Жената го пое с интерес.

— Е, щастливка сте, госпожице Блейк! Единственият проблем е, че всичко е продадено, както ви казах. Но мога да ви запазя място за следващия рейс.

— Съвсем нищо ли нямате? — попита Кристи безнадеждно.

— Нека да проверя още един път. — След като натисна няколко копчета на компютъра, жената разгледа съсредоточено малкия екран. — Наистина съжалявам. Единственото, което имаме, е една малка вътрешна каюта, която няма да ви хареса.

Изведнъж лицето на Кристи просветна.

— Върнали са билетите за фирмения апартамент. Той наистина е елегантен. Можете да го заемете, ако доплатите разликата.

— Колко е тя?

Като чу, само премигна. За толкова пари изобщо не можеше да се говори. Но не можеше и да чака шест седмици. След малко размишление Кристи реши.

— Ще взема малката каюта.

— Но вие имате право на луксозна кабина — възпротиви се жената. — Не мислете, че ще ви върнем разликата.

— Няма значение. Просто пригответе билета ми!

Сара погледна с очакване, когато Кристи се завърна.

— Тръгвам утре.

— Утре! Ето какво наричам бърза работа — старата жена се намръщи. — Не изглеждаш твърде въодушевена.

— Какво говориш! — опита се Кристи да си предаде бодър вид. — Чувствам се прекрасно.

— Какво има, Кристи?

— Не зная за какво говориш. Всичко върви като по мед и масло! Утре ме чака дълъг ден…

— Мат звъни на всеки петнадесет минути. Той също не ми казва какво се е случило. Скарахте ли се?

Кристи събра сили за отказ, но не можеше да го направи. Никога не бе лъгала леля си.

— О, лельо Сара, какво да правя?

Сара я прегърна и я остави да изплаче мъката си. Когато хлиповете на Кристи утихнаха, тя разказа на леля Сара всичко.

— Това не е типично за Мат — каза бавно Сара. — Признавам, че е шокиращо, но сигурна ли си, че изводите ти не са прибързани?

— Единственото му извинение бе, че не бил искал да ме нарани — каза Кристи мрачно.

— Не мога да повярвам, че така съм се излъгала в някого! — лицето на Сара издаваше безпокойство.

— Живеем в различен свят. Нямаме опит с хора като Мат.

— Може би… — Леля й не бе убедена. — Все пак бих искала да говоря с него.

— Моля те, недей! — умоляваше я Кристи. — Просто трябва да извлечем поука от тази история. Така направих аз. Когато се върна от пътешествието, ще съм забравила за него.

— Това е добра идея, дете. Опитай да поспиш малко.

Когато телефонът иззвъня, Кристи се огледа в паника.

— Ако е за мене, не искам да говоря с никого!

— Не се притеснявай. Аз ще поема телефона — успокои я Сара.

Дълго време леля й разговаряше с някого…

Сара помогна на Кристи с приготвянето на багажа, без да обръща внимание на мрачното й настроение. Тя настоя Кристи да си вземе красиво бельо и вечерни тоалети.

— Та аз отивам да сменя обстановката — протестираше Кристи. — Най-малкото, което искам, е ново сърдечно приключение.

— От повече глава не боли — отговори Сара невинно. — Представи си, че срещнеш принц, който пътува инкогнито.

Кристи се усмихна.

— Ще му кажа да изчезне, за да няма работа с Държавния департамент за обида на приятелска нация.

— Е, опитай да не започнеш Трета световна война — отбеляза сухо Сара. — Няма да можеш да си го простиш!

Сара заведе Кристи на пристанището, но отказа да се качи на парахода.

— Бих искала да си с мене, лельо Сара!

— Мисля, че ще прекараш по-добре без мен. Не се глези, дете, трябва да се връщам във фермата.

След като леля й си тръгна, Кристи се качи на парахода. Беше единственият пътник, който не очакваше нещо особено от пътуването. Тя се нареди равнодушно на опашката пред ковчежника. Последният я поздрави с професионална усмивка и посочи името й в списъка.

— Добре дошли на борда, госпожице Блейк. Стюардът ще ви придружи до вашата кабина.

Кристи последва униформения стюард в асансьор, който се изкачи няколко етажа. След това се отправиха по дълъг коридор до определената й кабина. Но когато отвори вратата, Кристи разбра, че е станала грешка. Това бе луксозен апартамент. В дневната имаше диван, няколко кресла и малки масички. От нея се отиваше в спалня с огромно легло! Широки стъклени врати водеха до отделна веранда и откриваха поразителна гледка към океана.

— Има грешка — каза Кристи със съжаление. — Това не е моята каюта.

Стюардът погледна бележката в ръката си. На нея бе написано: „Госпожица Блейк, фирмен апартамент“.

— Не, той ми бе предложен, но не можех да заплатя цената — обясни тя, — трябва да има някакво объркване.

— Почакайте тук, докато се върна — помоли стюардът.

Докато чакаше, Кристи усети внезапния шум от машините. Тя отиде до прозореца и с наслаждение се залюбува на гледката към моста Голдън Гейт. Би било чудесно да остане в тази луксозна кабина, но това бе още едно от нещата, които не можеше да си позволи. Параходът набираше скорост и първоначалните малки бръчки по водата се превърнаха в големи бели вълни.

— Аз взех малката каюта и оставих по-голямата за теб — се чу зад нея познат глас.

Кристи помисли, че има халюцинации. Тя се обърна рязко и погледна с невярващи очи Мат. Не можеше да бъде, тя сънуваше! Но той стоеше пред нея, реален, от плът и кръв.

— Какво правиш тук?

Мат се засмя, като че присъствието му бе най-естественото нещо на света.

— Леля Сара се страхуваше, че ще се чувстваш самотна и предложи да те придружа.

— Тя никога не би направила това!

По лицето на Мат се разля широка усмивка.

— Е, тя наистина се надява, че ще се оженя за тебе.

— Как можа да я накараш да помисли такова нещо? — Бузите на Кристи порозовяха от възмущение. — Това даже е по-лошо от всичките идиотски номера, които разигра! Не ти ли стига всичко досега? Защо трябва напълно да губиш доверието й? Ти си най…

Мат ни най-малко не бе засегнат от тирадата на Кристи. Той се приближи към нея и я взе в обятията си. Тя започна да се бори, но устните му сложиха край на съпротивата й. Дългата целувка я накара да усети тръпки по гърба си. Тя бе безсилна да предотврати прегръдката, която притисна тялото й до неговото така, че почувства всеки негов мускул. Борбата направи съприкосновението още по-възбуждащо. Пръстите й се отпуснаха и ръцете й започнаха да галят широките рамене на Мат. Умът й протестираше, тялото обаче откликваше посвоему. Устните му бяха неотразими и бавните милувки преодоляха всички препятствия.

Мат я вдигна и я отнесе в спалнята. Кристи зарови лице в шията му, притискайки се здраво към него. Беше безумно да се остави отново да бъде използвана, но нямаше избор.

Мат легна до нея на широкото легло, без да я пуска от прегръдката си. Тъмната му глава беше над нея.

— Най-малкото открих начин да поставям край на споровете. — Той се засмя дяволито.

Кристи обърна глава настрани, не можеше да го гледа в очите.

— Бориш се нечестно — промълви тя.

— Ти знаеш коя е линията между любовта и войната.

Дългите му пръсти разкопчаха горното копче на блузата й, после следващото. Кристи направи плахо движение да го спре, след това махна с ръка. Как можеше да откаже на собственото си желание, когато устните му оставяха горящи следи по чувствителната й кожа! Той разкопча блузата, освободи сутиена и го отмести от гърдите й. Кристи потръпна, когато почувства устните му върху тях.

— Моя красива любов — промърмори той. — Вярваш ли, че ще те оставя на друг?

В тялото на Кристи се надигаше буря, докато я събличаше. Възбудата набираше сила с всяка негова ласка по най-интимните й места. Когато беше вече гола под парещия му поглед, Мат прокара пръсти по цялата дължина на тялото й.

— Как мога да заслужа такъв подарък? — Гласът му беше дрезгав. — Ти ми се отдаде и сега си моя завинаги. Никога няма да те пусна!

— О, Мат! — Кристи протегна ръце към него със затворени очи.

— Толкова е хубаво да чувам името си, произнесено от теб! Искам да го чувам, когато ти донасям най-голямата радост.

Той я отпусна за момент, хвърли дрехите си, после отново я прегърна.

— Люби ме, мила! — изстена той и нежно постави тялото й под своето. Отначало я целуваше леко, после — все по-настойчиво.

Кристи откликваше без стеснение на страстта му. Когато произнасяше името му, ръцете на Мат се стягаха конвулсивно. Желанието им да си принадлежат бе тъй голямо, че бурята бе кратка, но изтощението и удовлетворението — пълни. След това Кристи остана да лежи кротко, с глава върху гърдите му. Слушаше как сърцето му постепенно възвръща нормалния си ритъм. Галещата му ръка по тялото й беше последният нежен акорд. И двамата останаха неподвижни дълго време. Накрая Мат каза:

— Уредих капитанът да ни венчае утре. Мисля, че нямаш нищо против.

Кристи го погледна с неуверена надежда.

— Наистина ли направи това?

Мат се засмя, сочейки голото й тяло.

— Не мислиш ли, че вече е ясно? Какво ще каже леля Сара, ако не се оженя за теб?

— Искаш да кажеш, че е шега… — Кристи отново бе обзета от отчаяние.

Мат стана сериозен като видя светлината да угасва в очите й. Той я взе отново в обятията си и погали замислено косата й.

— Как мислиш, ще бъдат ли достатъчни четиридесет-петдесет години след сватбата ни, за да ми повярваш? — запита я нежно той. — Обичам те повече, отколкото мислех, че един мъж може да обича една жена. Искам да се оженя за теб и да живеем заедно цял живот. Това отговаря ли на въпроса ти?

Кристи обви врата му с ръце и покри лицето му с целувки.

— О, Мат, не знаеш колко болеше, когато смятах, че няма да те видя повече!

— Глупава малка Кристи! — каза ласкаво той. — Не познаваш много мъжете. И вече загуби шанса си да ги опознаеш… — Очите му потъмняха от нов пристъп на страст. — Отсега нататък аз съм единственият мъж в живота ти!

— Никога не съм желала друг!

Той я целуна така блажено, че Кристи помисли: „Ако има рай, то аз съм в него!“.

— Чувам камбани — каза тя унесено.

— Викат ни за вечеря.

— Не съм гладна.

— И аз — отговори той, — но предполагам, че сме на капитанската маса.

Устните на Кристи погалиха бузата му.

— Дали той ще има нещо против, ако закъснеем?

— Мисля, че ще разбере!

Натежалият му от желание поглед потъна дълбоко в нейния…

Край