Трейси Синклеър
Коледна целувка (2)

Втора глава

Кристи дълго не можа да заспи. Опита да не мисли за Мат. Той бе скитник и след един ден щеше да изчезне завинаги. Може би щеше да си тръгне още преди да е станала. Последната мисъл още повече я притесни.

На следващото утро Кристи се успа след кратката неспокойна нощ. Като се събуди, дочу звуци от кухнята. Значи леля Сара приготвяше закуската. Гласът на Мат не се чуваше. При тази мисъл Кристи скочи от леглото и изтича в хола, както беше по нощница. Като видя Мат сам в кухнята, рязко спря.

— Мислех, че вече си заминал — задъхано каза тя.

— Без да кажа довиждане? Нямаше да е учтиво — усмихна се той при вида на разрошените й коси и сънено лице. — Освен това леля ти ме помоли да остана за коледния обяд.

Кристи просия. Той щеше да остане още един ден!

— Къде е леля Сара?

— Още не се е върнала от църква, затова започнах да правя закуската. Как предпочиташ яйцата?

— Не трябваше да се занимаваш с това — възпротиви се тя. — Аз ще направя закуската.

— Не искаш ли първо да обуеш някакви чехли? — Погледът му проследи дългите й крака.

— О! — Кристи беше забравила, че не е облечена.

— Веднага ще се върна.

— Не бързай. Всичко е наред.

Кристи взе набързо душ, после облече джинси и блуза на бели и червени квадрати. След закуска я чакаха домашни задължения — работниците празнуваха, обаче фермата искаше своето. Кристи завърза дългата си коса на опашка и забърза към кухнята. Сара се бе върнала и масата беше сложена.

— Не е лошо да си с нас. Сръчен си — каза лелята одобрително и се залови с идеално изпържения бекон. — Работил ли си в ресторант?

— Не, но трябваше да готвя за себе си, а съм строг критик — засмя се Мат.

— Би могъл да помислиш за подобна работа — отбеляза тя.

— Мат е инженер — вметна Кристи.

— Имаш професия! Знаех, че има нещо в тебе — триумфално обяви Сара. — Досаждат ми хората, които ме съветват да не се доверявам на непознати — сякаш не мога да разпозная лъжеца. Чувството ми още не ме е излъгало.

— Хората може и да са прави — тихо каза той. — Всяко нещо се случва за първи път само веднъж.

— Глупости! Кажи ми нещо за себе си. Смяташ ли да строиш мостове или други неща?

— Не, аз, хм, интересите ми са в електрониката.

Сара кимна с разбиране.

— Чух, че в тази област напоследък имало рецесия, ала се надявам нещата да се оправят и да си намериш работа.

Мат от сърце ругаеше своята прищявка да се представи за безработен. Не биваше да приема гостоприемството им на фалшива основа.

— Мисля, че снощи създадох невярна представа. Не съм това, което мислите.

— Няма защо да ни обясняваш — каза твърдо Сара. — Не е позорно да нямаш късмет, Мат. Ние те харесваме какъвто си, а не каквото имаш. Важното е, че си честен човек.

— А когато достигнеш големите успехи, можеш да ни разкажеш за това в писмо — деликатно добави Кристи.

Той изгледа и двете, без да каже дума. След закуска Сара разпореди:

— По-добре сложи пуйката във фурната, преди хората да са започнали да идват. А и трябва да се заемеш с работата по фермата.

— Аз ще помогна — предложи Мат.

Пресният сняг блестеше така, сякаш безкрайното поле бе посипано с диаманти. Само следи от птици и зайци нарушаваха гладката искряща повърхност. Беше ясно и студено. Току-що бяха свършили с храненето на пилетата, когато навън се чу силно цвилене. Кристи се намръщи.

— Конете трябва да са в конюшнята.

На вратата бяха посрещнати от величествен бял жребец. При вида им той тръсна глава и разсече въздуха със светлата си опашка, горд със своята младост и сила.

— О, не! Това е Мисчийф! — изстена Кристи. — Отново е влязъл през оградата.

— Непослушен ли е? — запита Мат.

— Не му е за първи път. Сега трябва да поправям и оградата.

— Няма проблем. Само ми покажи мястото и аз ще я възстановя.

Докато Мат закрепваше отново съборените дъски, Кристи прогони Мисчийф обратно зад оградата. Като свършиха, бяха съвсем премръзнали.

— Да се стоплим в обора — предложи тя. След кучешкия студ навън топлината в обора бе омайваща. Седнаха върху купа сено.

— По дяволите това животно! — изруга тя с отвращение. — Бих искала да има поправителен дом за коне.

— Той искаше само малко свобода. — Лицето на Мат изглеждаше загадъчно. — Имала ли си някога това чувство?

— Той има добър дом, внимателно отношение и достатъчно храна. Какво още може да иска един кон?

— Достатъчно е за животното — съгласи се Мат. — Хората са друга работа. Навън пред нас е целият свят, Кристи.

— Мислех, че говорим за коне.

— Вярно е. Всъщност нямам право да налагам своите разбирания. И аз не съм станал особено щастлив от тях.

— Ще бъдеш, Мат. Все някой ден желанията ти ще се сбъднат — погледна го тя с безпокойство.

— Защо винаги се грижиш за другите? Какво да кажем за твоите желания?

— Може би и те ще се изпълнят… — В края на устните й се появи привлекателна трапчинка. — Полагам усилия за това.

— Как?

— Винаги съм мечтала да пътувам из далечни страни и да правя разни неща. Например да се занимавам с подводно плуване на Бермудските острови или да карам ски в Баварските Алпи. — Лицето й доби замечтан израз.

— Тези места не са така далечни в наши дни.

— За мен обаче са — въздъхна Кристи.

Мат се намръщи при тъжния й вид.

— Да не чакаш добрата фея да ти предложи летящо килимче? Направи нещо сама!

— Казах ти, че правя — засмя се тя самодоволно. — Нали си виждал конкурсите по вестници и списания, в които голямата награда е скъпо пътуване до някакво чудесно място? Аз участвам във всички конкурси, за които научавам.

— Сериозно?

— Е, все някой трябва да спечели — отговори тя като оправдание. — Попълних толкова много фишове, че ако спечеля, няма да зная кой конкурс. Но някой ден ще се добера до всички тези далечни места.

Кристи се отпусна на сеното със скръстени под глава ръце. Мат се изтегна до нея, подпирайки глава с ръката си. Очите му гледаха нежно деликатното й лице.

— Бих искал да съм до тебе, когато се осъществя мечтите ти. — Погали леко бузата й. — Ако не стане, както си замислила, аз ще те заведа.

— Би било чудесно — прошепна Кристи. Тя погледна потъмнелите му очи и стомахът й се сви.

— Би било божествено! Искам да видя света през твоите очи. Искам да се кача на Айфеловата кула с теб и на гондола да минем заедно през Гран канал. Искам да ти купя нещо във всеки магазин на Виа Венето.

— Няма защо да правиш това. Искам само да си до мен.

— Кристи! — изстена той. — Сладка, прелестна Кристи!

Устните му докоснаха нейните с едва сдържан трепет, а тя го прегърна през врата. Мат притегли стройното й тяло към себе си и обви с крак нейните крака. Той разтвори устните й с дълга целувка, която изпращаше вълни на желание по тялото й. Несъзнателно тя се изви и стегна ръце около врата му. Без да отпуска устните й, Мат разкопча ципа на якето й и я притегли под късото си палто. Топлината на тялото му прибави въглени към горящия огън. Стисна гъстата му коса с треперещи пръсти. Бе обзета от страст. Тялото на Мат отговаряше автоматично, той я притегляше още по-плътно към себе си. Всеки негов мускул се отпечата върху послушните й крака.

— Ти си невероятна! — промълви той.

Тя отново се наведе за още една унасяща целувка. Желаеше го. Бе готова да влезе в рая, който й беше показал. Устните й се отвориха в очакване, докато ръцете му се движеха чувствено по тялото й. Целувката на Мат бе нетърпелива. Той я обърна по гръб, без да я пуска от прегръдките си. Напрегнатото му тяло я покриваше. Докато устните му продължаваха пламенно да я обладават, ръката му бавно разкопча блузата й. Кристи потрепери от докосването на неговите пръсти. Гореше в ръцете му и издаваше звуци на удоволствие.

— Никога през живота си не съм желал някого така — промълви Мат над нея.

— Аз също те искам, Мат! — Дланите й се движеха по гърдите му и очертаваха триъгълника до тесния му кръст.

— Не знаеш какво говориш.

— Много добре зная — прошепна тя.

— Сигурна ли си, Кристи? — Ръцете му потънаха в косите й, а погледът му се впи в нея.

— Нима не виждаш? — Тя го погледна доверчиво. — Никога преди не съм се чувствала така.

Възбудата изгасна от израза на лицето му. Той наведе глава и затвори очи.

— О, Господи, какво правя?!

— Мат! — Докосна косата му замислено. — Нещо лошо ли има?

Той я погледна, но желанието му бе изчезнало.

— Ти си девствена, нали?

— Аз… — Бузите й пламнаха. — Има ли значение?

— Да, има голямо значение. Нямам навика да съблазнявам девственици! — Гласът му беше почти груб. Той рязко стана и й обърна гръб.

— Но ти не… Аз исках…

— Забрави всичко, което съм ти казал — проговори той. — Остани до края на живота си в Пайн Гроув и ще бъдеш защитена от мъже като мен.

Кристи притвори очи, за да скрие страданието си. Беше предложила себе си и бе отхвърлена! И то по такъв обиден начин. Мат се бе уплашил от нейната неопитност. Той не искаше да има работа с такава наивна невинност. Беше изтълкувал погрешно нейното открито желание. Но грешката не бе нейна. Той бе в състояние да накара и ангел да се отдаде!

— Благодаря за съвета — каза Кристи горчиво, закопчавайки с треперещи пръсти блузата си. — А също и за нагледната демонстрация. Беше образцов, показателен урок.

— Не виждаш ли каква…

— Можеш да се връщаш в къщата вече — прекъсна го тя. — Аз ще свърша останалото сама.

— Не, остави на мене — каза навъсено той.

Кристи не влезе в спор. Искаше да го дистанцира.

След няколко минути тя влезе в кухнята с потъмнели от обида очи. За щастие Сара бе заета около печката и не забеляза нищо.

— Толкова бързо? Къде е Мат? — запита тя.

— Ще свърши след малко. Искам да ти помогна.

— Пуйката вече е във фурната, а зеленчуците са изчистени. По-добре се преоблечи. Ще отворим подаръците, когато се прибере Мат.

— А защо не, когато си тръгне?

— Предложих му да остане и тази вечер.

— Не!

Сара изтълкува по друг начин протеста на племенницата си.

— Няма страшно. И за него има подарък под дървото. Винаги имам нещо в запас.

— Не мислиш ли, че сме твърде гостоприемни?

— Коледа е — миролюбиво каза възрастната жена, — човек трябва да обича ближния си.

— С някои изключения — промърмори Кристи, като се измъкна от стаята.

Сара я изгледа замислено. Когато малко по-късно Мат влезе в кухнята, тя разпределяше пържените картофи и доматения сос.

— За какво се карахте с Кристи? — попита тя без предисловие.

Мат, който си сваляше палтото, замръзна.

— Защо мислиш, че сме се карали?

— Влезе в къщи по-бясна от пчела, изгонена от кошера.

— Мисля, че е моя грешка. Имам лошия навик да давам съвети, без да ме питат.

— Може да съм стара, но все още съм с всичкия си. Да не си закачил племенницата ми? — повдигна вежди Сара.

— Непростимо е — призна с въздишка Мат. — Трябва ли да се омитам?

— Е, чак толкова. Излезе ли нещо от това?

— Не — погледна я той право в очите.

— Тогава всичко е наред.

— Не те разбирам. Един непознат е закачил твоята племенница, а ти казваш, че всичко е наред!

— Не казах, че съм във възторг — отбеляза тя сухо.

— Ако си разумна, ще ме изхвърлиш като мръсно коте — заяде се той.

— Няма да е лесно — засмя се Сара и продължи със сериозен тон: — Не си първият мъж, който е увлечен по нея, и няма да си последния. Тя е голямо момиче и трябва да се научи сама да се грижи за себе си. Няма да съм до нея винаги.

— Май досега не си постигнала много — песимистично каза Мат. — Твърде е доверчива. Не си ли й казала истините на живота?

— А, така ли било? — запита меко Сара. — Добро момче си, Мат. Радвам се, че не се излъгах в тебе…

Той изруга наум и се измъкна от стаята.

Кристи се преоблече във вълнена рокля с цвят на череша. Не знаеше как ще се изправи пред Мат след този позорен случай в обора. Дано има благоразумието да си тръгне. Но беше убедена, че леля й нямаше да разреши, освен ако не й кажеше истината. А Кристи не можеше да събере сили за това. Нека старата жена има своите илюзии. Защо и двете да се разстройват?

Следобедът, който така плашеше Кристи, мина добре. Присъствието на Сара направи церемонията по отварянето на подаръците поносима, а след това започнаха да наминават хора. Беше лесно да избегне моментите насаме с Мат. Единствената трудност бе желанието на някои нейни приятелки да се запознаят с него.

— Страхотен е, Крис! — възкликна приятелката й Ирма.

— Едно от уличните кучета на леля Сара — сви рамене Кристи.

— Готова съм да му дам подслон по всяко време — завъртя изразително очи Ирма.

— Откъде знаеш, че не хапе? — попита Кристи отвлечено.

— Надявам се, че хапе.

След кратко запознанство Кристи ги остави сами.

Беше ядосана на себе си, че през цялото време хвърля погледи към ъгъла, в който Ирма бе за мъкнала Мат. Съзнаваше, че не иска той да се усмихва с такова удоволствие на приятелката й.

Кристи бе в кухнята и наливаше пунш, когато Мат влезе. За пръв път бяха сами следобеда. Тя опита да излезе със съда, но Мат го взе от ръцете й.

— Моля да ме извиниш, Кристи — гласът му беше нежен.

— Защо? За това, че не се любихме? — Опита се да го отмине, но той постави ръце на раменете й.

— Не, това е единственото правилно нещо, което направих, откакто съм в тази къща. Ти щеше да съжаляваш.

Щеше ли да съжалява? Не беше сигурна. Даже сега, след унижението, допирът с него караше краката й да треперят. Не би ли дала всичко, за да се люби с този мъж?

Сякаш прочел мислите й, Мат каза:

— Ти си твърде нежно момиче за мимолетно удоволствие.

— Аз никога… — ресниците затвориха очите й.

Той вече знаеше това.

— Точно по тази причина не можех да се възползвам от тебе. Аз предизвиках желание у теб, защото бях самолюбив и безразсъден! — Галещите му пръсти прибраха кичур коси от челото й. — Ти не ме искаше истински, мила.

— Няма нужда да ме успокояваш — с мъка каза Кристи. — И двамата знаем, че именно ти загуби интерес.

— Нали не мислиш така наистина? — прегърна я и долепи бузата си до слепоочието й. — Мило момиче, в този момент ми трябва цялата воля, за да не те понеса към леглото!

Това наистина ли бе вярно? Кристи го погледна объркана. Беше абсолютно сигурна, че нейната неопитност го бе накарала да загуби интерес. Мат дълго я гледа, сякаш се стараеше да запомни чертите й. След това я пусна.

— Забрави за мен, мила. Аз не съм истински. И ти не си. Това е само коледен сън.

Сара влезе, докато те се гледаха мълчаливо. Тя изсумтя от досада.

— Откога те изпратих за този пунш, Кристи?

— Аз ще го внеса — каза Мат и вдигна тежкия съд.

— Хайде! — викна през рамо Сара. — Имаме гости.

Кристи бавно я последва. Мислите й бяха объркани. Обяснението на Мат за отказа му я накара да се почувства по-добре, ала последните му думи отново я отчаяха. Все пак няма да го забрави, макар че само се бе докоснал до живота й.

След като останаха сами, тримата вечеряха в столовата. Беше много празнично, със свещи и цветя на масата. Мат, естествен и мил, настояваше Сара да разкаже за своите различни ангажименти. Въвлече и Кристи с въпроси за работата й в Скуо Вали и за приятелите й в Пайн Гроув. Изглеждаше заинтригуван.

— Ако се опитваш да узнаеш дали има приятел, защо не го кажеш? — запита Сара направо.

— Не виждаш ли, че се старае да бъде учтив? — скара й се Кристи.

Мат се усмихна на възрастната жена:

— Убеден съм, че това щеше да бъде първото, което щеше да ми кажеш за Кристи.

— Е, може би второто. Но не забравяй, че Кристи е доста популярна. Просто е твърде претенциозна.

— Такова красиво момиче не може да няма обожатели.

— Ще спрете ли да говорите за мен сякаш ме няма? — запита Кристи сърдито. — Нека да сменим темата.

За нейно облекчение, те се съгласиха. Когато разговорът отново стана общ, тя се отпусна и възвърна доброто си настроение. Едва по-късно й дойде на ум, че Мат не бе казал нищо за себе си. Освен че беше инженер, не знаеха повече отколкото когато го видяха на входната врата. Може би наистина беше коледен сън.

Вечерта премина бързо, весело и приятно. Напрежението между нея и Мат бе изчезнало. Кристи не помнеше по-щастлив празник. Единственото неприятно нещо бе, че на другата сутрин Мат щеше да напусне дома и сигурно никога нямаше да го види отново.

Когато стана време за лягане Мат каза на Сара:

— Как да се отблагодаря за вашето гостоприемство?

— Няма нужда. Бяхме щастливи да си сред нас.

— Не зная какво щях да правя, ако не бяхте ме приели — каза просто той.

— Щеше някак си да преживееш — оцени тя с поглед силния му профил. — Имам чувството, че винаги успяваш да паднеш на краката си.

— Но не без малко помощ от приятелите ми.

— Всички имаме нужда от тях. Нали и Коледа е за това?

Усмивката на Мат се смени с израз на признателност.

— Вие сте забележителна жена, госпожо Сара Блейк. За мен бе чест, че се запознах с вас.

— Няма нужда от речи — каза Сара, видимо доволна. — Ще трябва отново да ги повториш утре сутринта след закуска.

Той поклати глава.

— Тръгвам рано.

Лицето на Кристи изразяваше силно вълнение. Когато той взе и двете й ръце в своите, тя напразно се опита да изглежда спокойна.

— Довиждане, Кристи. Радвам се, че се запознах и с теб — гласът му звучеше глухо. — Надявам се, че ще получиш всички хубави неща, които заслужаваш.

 

 

Автосервизът не определи точно време за изтеглянето на колата. Само обещаха това да стане по някое време сутринта, затова Мат бе на място още призори. През последния ден и половина ягуарът се бе покрил с дебел сняг. Трудно му бе да повярва, че е изминало толкова малко време. Струваше му се, че бе познавал Кристи много по-отдавна. Тя му беше по-близка от момичетата, с които бе излизал в продължение на месеци. Още чувстваше парфюма й.

Мат поклати недоволно глава. Мислеше като ученик, а бе възрастен мъж. Той отчупи един клон и обра снега от колата, за да влезе вътре. В купето беше далеч по-топло, но нямаше какво да прави. В багажника имаше книга, ала не си струваше да изгребва още сняг — влекачът можеше да дойде всяка минута. Но той не идваше. Времето се влачеше и връщаше мислите на Мат към Кристи.

Тя беше откровение за него. Не знаеше, че все още съществуват момичета като нея. При спомена той се размърда неспокойно. Нейната реакция, гладката кожа на гърдите й, свенливата наслада от възбудата…

Мат изруга тихо. Не му беше присъщо да губи контрол, особено като знаеше колко е невинна. Щеше да бъде непростимо, ако я бе обладал. Поне за това трябваше да бъде благодарен на себе си. Достатъчно бе, че беше лъгал и нея, и Сара. Е, не съвсем лъгал. По-скоро бе пропуснал да каже истината, но не по свое желание. Просто винаги нещо пречеше. Е добре, всичко бе свършено вече, би било лудост да поддържа връзката. Това значи, че никога повече нямаше да я види. Беше му необходимо цялото благородство да й откаже. Не бе убеден, че щеше да се въздържи при друга благоприятна възможност — а Кристи заслужаваше повече…

Секретарката му бе учудена, когато на следващата сутрин Мат се появи в службата.

— Мислех, че сте на ски! — Тя го последва в луксозния кабинет, който бе обзаведен като елегантно жилище.

— Върнах се — отговори той кратко. Намръщи се като видя купчината неотворени писма върху грамадното бюро. — Да не би да съм повишен в ранг пощенски чиновник?

При тази открита демонстрация на лошо настроение, очите на секретарката се разшириха. Обикновено Мат бе образец на възпитание.

— Тези писма са лични. Сметнах, че ще предпочетете да отворите сам коледните си честитки.

Той ги отмести равнодушно.

— Вземи бележник, Линда. Трябваш ми за някои неща. Искам да изпратиш кутия от пет килограма шоколадови бонбони на Сара и Кристи Блейк в Пайн Гроув. Близо е до Скуо Вали. Не зная адреса, но това е малък град. Мисля, че колетът ще стигне.

— Няма значение, ще намеря адреса. Какво да пиша на картичката?

— Аз сам ще я напиша — той погледна към нея замислено. — Не, по-добре кутията да бъде двукилограмова. — Нямаше смисъл да изглежда твърде разточителен.

— Нещо друго?

— Да. Поръчай да се купи машинописна хартия и да се отпечата името и адреса на някоя голяма компания за преработка на зърнени храни — Келог или Поуст, която и да е, но от големите компании.

— Компания за зърнени храни! — веждите на Линда се повдигнаха от удивление.

— Направи каквото ти казвам! — каза Мат нетърпеливо.

Разпорежданията му бяха така необичайни, че секретарката се разтревожи.

— Добре ли сте?

— Извинявай, Линда, не исках да съм груб. Май не съм съвсем на себе си. Колата ми се счупи и трябваше да чакам два часа да я изтеглят. Така и не стигнах до Скуо Вали.

— Съвсем сам ли бяхте на Коледа?

— Не, едни чудесни хора ме прибраха — отговори той деликатно.

— Е, можете да наваксате с приятели в новогодишната нощ — утеши го тя. — Госпожица Уорън телефонира и остави съобщение, че сте поканен на два коктейла преди вечерята с танци в Кънтри клуба.

Мими Уорън бе красива блондинка, но с това свършваше приликата с Кристи. Мат мислеше за предстоящите празници без ентусиазъм. Явно не бе избягнал коледните покани, само ги бе отложил. Щеше да бъде все същата скучна обиколка по коктейли и ресторанти. Даже предварително знаеше края на обиколката. Единственият въпрос бе къде точно ще се озоват — в неговото легло или в нейното.

— Колко хартия искате да се отпечата? — върна го към деловите въпроси Линда.

— Колкото е необходимо. Аз искам само един лист — той обърна гръб на удивеното й лице. — Използвай го, за да напишеш писмо на госпожица Кристи Блейк в Пайн Гроув. В писмото да пише: „Уважаема госпожице Блейк, с удоволствие Ви съобщаваме, че сте спечелили първо място в нашия голям конкурс — двуседмична обиколка на Карибските острови на борда на «Сан Куин». Моля, посетете местната морска агенция в Сан Франциско за уреждане на пътуването по Ваше желание“. Подпиши го например Джонатан Риджли, отдел по конкурсите.

Линда запази служебен израз, въпреки че любопитството й напираше.

— Това ли е всичко?

— Искам да бъде изпратено веднага.

— Ще отнеме известно време. Днес е петък.

— Е?

— Идва краят на седмицата, след това Нова година. Между празниците не се върши много работа.

— Плати повече, като за срочна поръчка — каза той нетърпеливо. — Искам това писмо да замине колкото може по-скоро. И направи необходимото за кабина първа класа на името на госпожица Блейк. Плати от моята лична сметка.

След като Линда излезе, Мат се приближи към прозореца и се загледа в сивия ден. Сиво бе и настроението му.

Дългът бе платен. Дали пътуването щеше да направи Кристи така щастлива, както тя очакваше?

— О, Боже, бих искал да съм с нея! — промълви Мат.