Христо Христов
Селските вълнения и бунтове 1899–1900 (1)

1. Дълбоко в народната памет

След бурните години на националнореволюционните борби и освобождението на България от турска власт, развитието на стопанския, политическия и културния живот на българския народ в освободените земи навлезе в ново русло. Премахната беше турската феодална система и беше разчистен пътят за създаване на ново, освободено от феодална експлоатация и гнет българско общество.

В първите години след Освобождението опиянението на народните маси от извоюваната победа беше необикновено голямо. Народът и най-вече селяните чувствуваха, че са стоварили от гърба си огромна тежест и за първи път след дълги векове на жестока експлоатация и гнет дишаха свободно. Те бяха окрилени от най-радостни чувства и надежди за по-добър живот и изпитваха безкрайна благодарност към своите братя освободители — русите и към дейците на българското националнореволюционно движение.

Наскоро след Освобождението обаче опиянението от извоюваната победа беше заместено от горчилката на нови страдания и несгоди. Освобождението на България разчисти пътя за развитието и утвърждаването на нова насилническа и експлоататорска система — капитализма, и това даде своите дълбоки отражения върху положението, бита и културата на селяните, които съставяха огромната част от населението.

За две десетилетия след Освобождението в България се извърши усилено натрупване на капитала и това доведе до образуването, от една страна, на капиталистическа буржоазия и, от друга, до превръщането на десетки и стотици хиляди дребни производители (занаятчии и селяни) в наемни работници и полупролетарии. И понеже това беше един закономерен и исторически неизбежен процес, закономерно и исторически необходимо беше възникването, заедно с образуването на българската работническа класа, на ново, класовореволюционно социалистическо движение, началото на което беше положено със започването на социалистическата пропаганда и основаването на Българската социалдемократическа партия.

Развитието на капитализма правеше закономерно и исторически необходимо възникването в нашата страна в на селско движение, като демократическо движение на селските производители против насилническата и грабителска политика на новообразуващата се буржоазия. За разлика от работническото социалистическо движение, селското движение възникваше и се развиваше стихийно. То беше израз на накипялото негодувание и протест на селските маси против насилническата и грабителска политика на буржоазията и на буржоазната държава, без предварително изяснена програма и задачи. Но то криеше в себе си голям заряд от борческа решителност и сила. Това се прояви особено по време на селските вълнения и бунтове през 1899–1900 год., които бяха първата крупна проява на създаващото се селско движение в страната.

Селските вълнения и бунтове през 1899–1900 год. се врязоха дълбоко в народната памет и оказаха трайно въздействие върху развитието на страната. Те бяха едно от най-големите събития в историята на България през първите две десетилетия след Освобождението и в него участвуваха стотици хиляди души. Селските вълнения и бунтове бяха първото самостоятелно и масово, макар и стихийно, движение на селяните против политиката на буржоазията, първата открита и масова, на места въоръжена съпротива против буржоазната власт.

Но не само и не главно масовостта на селските вълнения и бунтове определи тяхното място и роля в развитието на българския народ през следващите няколко десетилетия. Не тя ги запечата дълбоко в народната памет. Селските вълнения и бунтове през 1899–1900 год. бяха ново явление в политическата история на българския народ, разкриващо дълбоките противоречия, които се бяха създали в следосвобожденския период от развитието на България. Те бяха израз на тези противоречия и ожесточеността на борбата показа колко непримирими бяха интересите на селските маси с насилническата и грабителска политика на новообразуващата се буржоазия.

Когато правителството на Т. Иванчев или т.н. радославистки режим, за да сломи съпротивата на борещите се селски маси, прибягна до широки репресии и разстрели, цялата страна беше разтърсена от възмущение и гняв. Буржоазната държава показа своя лик като оръдие за жестоко потушаване на справедливата селска борба. С това беше нанесен силен удар върху дребнобуржоазната илюзия за „общонародна“ и „справедлива“ държава, която илюзия беше възникнала в първите години след Освобождението. Вместо разбиране и справедливост, чрез полицията и войската буржоазната държава отговори на селските искания с куршуми. Тези куршуми, отправени срещу протестиращите селски маси във Варна, Хасково, с. Тръстеник, Русенско, с. Дуранкулак (Блатница), Балчишко, и на други места, оставиха своята кървава диря дълбоко в народната памет и се превърнаха в синоним на най-брутална жестокост.

Разбира се, селските маси и преди това бяха репресирани от държавната власт, особено през т.н. режим на Ст. Стамболов. Но тогава борбата се водеше не за защита на специфични селски интереси, а като борба между русофили и русофоби. Освен това тогава тя се водеше под знамето на една или друга буржоазна или дребнобуржоазна партия и това пречеше за отделянето на селското движение в самостоятелна демократическа струя.

Селските вълнения и бунтове през 1899–1900 год. избухнаха в отговор на въвеждането от правителството на Т. Иванчев на закона за натуралния десятък, който беше един реакционен и грабителски закон. Но това не беше единствената причина за тяхното избухване. Дълго преди това в селата се беше натрупвал запалителен материал, невидимо беше нараствало негодуванието на селяните против политиката на буржоазията и на буржоазната държава, която покровителствуваше грабителите на селския труд и сама ограбваше селяните чрез несправедливо и непрекъснато увеличение на данъчното бреме върху техния гръб.

Поради това, когато започна борбата против закона за натуралния десятък, селяните се оказаха предварително подготвени. Но те бяха подготвени само психически, а не идейно и организационно. Те нямаха, пък и не можеха да имат, поради различната си класова принадлежност, единна идеология и организация за борба. Затова вълненията и бунтовете избухнаха и се развиха стихийно и борбата беше загубена. Въпреки това обаче селските вълнения и бунтове изиграха изключително важна роля за политическото възпитание на широките селски маси. Те създадоха у тях дух на непримиримост спрямо политиката на буржоазията, която беше насочена към потискане и ограбване на трудещите се в името на уж „общонационални“ задачи и интереси.

Вълненията и бунтовете на селяните през 1899–1900 година изиграха важна роля за засилване на движението за създаване на отделна земеделска организация, която по-късно се превърна в политическа партия — Български земеделски народен съюз. Чрез извършените масови насилия и жестокости над селяните по време на вълненията и бунтовете, още в зората на своето съзнаване, БЗНС получи добър политически урок от буржоазията. Това съдействува за укрепването на демократическите сили в неговите редове и за превръщането му в масова борческа организация, която изигра и продължава да играе важна роля в политическата история на България.

По време на селските вълнения и бунтове се създадоха първите допирни точки за взаимодействие между работническото социалистическо и селското демократическо движение в България. На много места в страната селяните издигнаха искания, изработени въз основа на минималната програма на Българската работническа социалдемократическа партия. Българските социалисти подкрепяха, а мнозина от тях и непосредствено участвуваха във вълненията и бунтовете. Така между работническото социалистическо и селското демократическо движение се създаде единодействие в борбата против реакционната и грабителска политика на буржоазията.

Разбира се, това единодействие беше далеч от създаването на работническо-селски съюз за борба против капиталистическото господство, както това стана след Първата световна империалистическа война. Пътят за изграждането на работническо-селски съюз беше дълъг и труден и условия за неговото образуване се създадоха едва след победата на Великата октомврийска социалистическа революция и преустройството на Българската комунистическа партия на болшевишки основи. Но въпреки това, сътрудничеството между социалистическото и селското движение по време на селските вълнения и бунтове, както и в антивоенното движение през годините на Първата световна империалистическа война, имаше голямо значение за осъзнаването на необходимостта от създаване на братски отношения между тях. Трудещите се селяни не можеха да забравят, че когато буржоазните партии ги изоставиха в борбата им против насилническата и грабителска политика на радослависткия режим, Българската работническа социалдемократическа партия смело насърчаваше и подкрепяше тяхната борба.

Събитията, които се развиха в България през 1899–1900 год., намериха силен отзвук сред всички прогресивни и демократични сили в страната. Особено решително реагира против насилията и жестокостите на радославистката власт прогресивната българска интелигенция. Тя беше разтърсена от кървавите изстъпления на властта в балчишките села и заклейми народните убийци с печата на позора. „Новият Батак“ — така нарекоха клането на селяните от балчишките села прогресивните български журналисти. Редица български писатели и поети създадоха ценни художествени произведения, в които образно и с голяма сила разкриха героизма на масите по време на вълненията и бунтовете и жестокостите на властта. Народният писател и поет Ив. Вазов написа няколко разобличаващи радослависткия режим фейлетони, а Ст. Михайловски създаде „Пролог“ към „Книга за робите“ и поемата „Точиларят“.

Във връзка със събитията във Варна, Хасково и с. Тръстеник, Русенско, през май 1900 год. П. К. Яворов написа едно от най-хубавите си произведения — „Сизиф“, в което отрази борбата на селяните против десятъка. Сизиф е името на прокълнатия от боговете гигант, който непрекъснато изкачва по стръмен планински склон голяма скала. Той има огромна сила и кипи от негодувание и гняв, но не може да се освободи от проклятието на боговете. Но ще дойде ден, когато народът, олицетворен в образа на Сизиф, ще разтърси могъщи рамене и ще отмъсти на своите тирани.

След клането на селяните от балчишките села Яворов написа и други прекрасни произведения — „Край огнището“, „Бабина приказка“, „Недей ме пита, майко мила“ и „Чудак“, с които застана решително на страната на народа.

Кървавите изстъпления на властта и борбите на селските маси бяха художествено пресъздадени в повестта на А. Страшимиров „Кръстопът“. Ценни художествени произведения за положението и борбите на селяните създадоха също така Ц. Бакалов и Г. Кирков.

Всички тези произведения съдействуваха за запечатване дълбоко в народната памет на кървавите събития през пролетта на 1900 год. и сочеха пътя на борбата за защита на народните интереси. „Новият Батак“ стана символ и знамение на борбата, насочена сега не против турските феодали и башибозуци, а против българските капиталисти, които бяха заели техните места на народни грабители и убийци.