Бърнард Меламъд
Наемателите (5)

* * *

Февруари реши за миг да не се люти и пропусна повей на зеленина и свежи цветя. Утре отново ще бъде зима. Но този моментен лъх на жадувана пролет влуди Лесър.

Сам в тази късно февруарска вечер, писателят вървеше към центъра по източната страна на Лексингтън авеню, без причина, ей така, просто снощи се бе разхождал в обратна посока, когато изведнъж чу смях на отсрещния тротоар и в потока от минувачи разпозна Бил Спиър и Айрини Бел. Водеха цяло шествие сред тълпите на петъчната вечер. Зад тях крачеше Сам Клемънс, а след него — още четири негърски двойки: дребничък, спретнато облечен кафенокож човек с голяма черна широкопола велурена шапка и снажна светлокожа жена с кожено палто, която го държеше под ръка. Следваха ги двама брадати чернокожи с дълги палта, единият носеше калъф за флейта, другият барабан-бонго, който удряше, като вървеше. Човекът с барабана беше със счупен нос, отгоре облепен с лейкопласт.

Лесър позна четирима от седмината, обзе го някакъв копнеж и тръгна след тях. Като гледаше Айрини и Бил, които явно изглеждаха щастливи, изведнъж му стана противно, желанието му се превърна в разяждаща празнота, още по-обидна заради срама, че не може да устои на тия чувства. Нима мога да им завиждам? Нима е възможно, след като нямам за какво да им завиждам и не съм, доколкото знам, завистлив по характер? Тогава си спомни, че същото чувство на ревност и завист го бе овладяло, когато за първи път видя Айрини, чувство, по-силно от глад, примесено със съжаление, че не е успял да я направи своя преди Уили; усети, че прималява, изпита непозната слабост и трябваше да се подпре за миг на един уличен стълб, за да се съвземе.

Отсреща, недалеч от един цветарски магазин, Бил го съзря и извика:

— Лесър, човече, ела тука за бога. Аз съм с неколцина кръвни братя.

Лесър с мъка се пребори да преодолее смущението си, махна с ръка, стъпи на платното и се запромъква сред интензивното движение, а чернокожите и Айрини наблюдаваха с интерес как ще се справи. Най-накрая той премина, прикривайки неловката си възбуда, мъчейки се да не се издаде пред Айрини, която дистанцирано го следеше с поглед и очите й изразяваха учудване: защо се беше появил и дори кой бе този човек?

Ако преплуваш един измислен Босфор, какво се опитваш да доказваш на себе си! Или на някой друг?

— Отиваме в спалнята на Мери — каза Бил. — Би ли искал да дойдеш с нас?

Лесър отвърна, че няма нищо против.

— Качвай се на влака.

Хари погледна към Айрини, сякаш очакваше от нея разрешение, но тя вече вървеше напред.

— Какъв е тоя тип, белия? — обърна се Сам към Бил, достатъчно високо, та да чуе Лесър.

— Той е страшно добър писател в една от книгите си и ти знаеш, че ми даде мангизи, за да купим мебелите, дето са сега в кабинета ми.

— Качвай се на влака — викна той.

Никоя от двойките не му стори място да тръгне редом с тях, а Лесър предпочиташе да не върви до Сам, затова застана на опашката. Беше виждал само един от четиримата зад него, човека със светлокожата жена, Джейкъб 32, който кимна мрачно, със затворени очи. Останалите не му обърнаха внимание, но Лесър се радваше да бъде сред тях, даже като кухненски фургон на техния влак. Ревността, която го беше завладяла, вече се изпари и той вдишваше с наслада пролетния полъх в тази февруарска нощ. Мери живееше в изрисувана мансарда с една приятелка, илюстраторка. Каза, че се радва да го види. И Лесър се радва да види тези, които се радват да го видят.

— Мислех си, че ще наминеш някога насам — каза Мери, — знаеш, че живеем толкова наблизо. Телефона ми го има в указателя.

Той отговори, че си е мислел за това.

— Сетих се миналата вечер, но после си спомних за оная миризма, която те дразнеше последния път.

— О, аз бях в транс оня път — тя се засмя и докосна ръката му. — Не е трябвало да се засягаш или да се срамуваш.

— А сега в транс ли си?

— Вече се въздържам от тревата^[1]. Защото след като ми се замае главата, ми става кофти.

Докато говореше, тя следеше очите му.

— Падаш ли си по Айрини? Изяждаше я с поглед.

— Тя е момиче на Бил.

— Но я гледаш много нежно.

— Заради късата й поличка, харесват ми дългите й крака.

— Моите са по-стройни.

Лесър се съгласи.

— Ти си хубава жена, Мери. — В момент на самота и дързост, той прошепна: — Ако ме харесваш, мога да ти отговоря с нежност.

Мери, извила напред шия, примигна с двете си очи и се отдръпна.

Хубаво пиша за тези неща, но лошо ги изказвам на глас, мислеше си Лесър. Пиша го добре, защото го редактирам по толкова пъти. А това, което говоря, е нередактирано и излиза лошо. После си помисли: аз пиша за любовта, защото знам толкова малко за нея.

На забавата имаше около двадесет черни братя, писателят и Айрини бяха единствените бели. Бели души? Четиримата от братята седяха босоноги на пода и импровизираха негърска музика със сърцераздирателен ритъм. Над тях се поклащаше петият музикант със своя контрабас. Всички останали танцуваха и се люлееха. Музиката събуди у писателя някакъв копнеж, някаква жажда за живот. Братът с лейкопласта върху носа си удряше своето бонго със затворени очи. Неговият близнак, сплел цветя в острата си брада, изтръгваше от флейтата си дълбоки и проникновени звуци. Друг свиреше на дванадесетструнна китара, като попиваше жадно всеки отделен звук. Един от братята, в златиста блуза и червен фес, биеше в ритъма с лъжица върху празна бутилка. Друг брат, останал прав, удряше по струните на гърмящия си контрабас, обвиваше го в прегръдките си и се полюшваше с него. Всеки създаваше около себе си море от звуци. Свиреха един за друг, радваха се, че тяхната музика е красива, бяха щастливи. Над главите им се издигаше купол от сладък дим и Лесър усети приятно замайване.

Упоен от дима, той покани Айрини на танц, но тя играеше със Сам, който каза, че не обича да го разделят. Айрини вдигна рамене с фалшиво съжаление, но не каза нищо. Лесър си спомни за ревността, която бе изпитал преди. Кратко разсейване, мислеше си той, без конкретен повод, просто заместител на желанието. Бил, с жълти кадифени панталони, пъстра копринена риза, къси кафяви ботушки и панделка с цветя на главата си, обикаляше в кръг около Мери, Айрини в къса оранжева поличка танцуваше боса, тесните й стъпала пристъпваха, бузите й пламтяха. Тя остави Сам, щом Бил се откъсна от Мери. Те се приближаваха и оттласкваха хармонично като две враждуващи птици, всеки танцуваше в своята неочертана, обичайна, сякаш вечна орбита. Бил се усмихваше благосклонно, а Айрини му отвръщаше с поглед, пълен с тъжна признателност. Приличаха на семейство.

Мери танцуваше със Сам, който се люлееше, изправяйки се и снишавайки се. Движеше се като парализиран щъркел, а Мери, вдигнала високо две ръце, се виеше с огнени очи. Накрая остави Сам, за да потанцува с Хари.

— Слушай — заговори Мери, докато пристъпваха и се въртяха в такта. — Имам ключ от апартаментчето на една приятелка, отсреща на същата площадка. Щом като на всички още малко им се замотаят главите, ще отида там. Ако имаш желание ела десетина минути след мене, така че никой да не забележи, че излизаме един след друг, иначе на Сам ще му призлее.

— Добре — отвърна Лесър. — Но не пуши хашиш!

— Разбира се. Ще те послушам, миличък.

Хари приклекна, залюля ръце, влезе в такта, а Мери Кетълсмит в къса, тъничка, раирана в бяло, зелено и мораво рокля, екзотично се гърчеше около него.

След малко тя се измъкна от мансардата, напрежението на Лесър скокна, гърлото му засъхна. Забеляза, че Бил гледаше с мътни очи — тази вечер той пиеше. Айрини често-често отиваше до банята — дали беше още с цистит?

След около четвърт час писателят излезе на пустата външна площадка и потъна в едностайния апартамент срещу мансардата на Мери; сърцето му биеше така лудо, че целият се тресеше. Мери го очакваше в леглото, метнала върху себе си розово одеяло. В клетката до прозореца подскачаше канарче.

— Нали нямаш нищо против, че се разсъблякох първа. Стаята е студена и си мислех, че ще ми е по-топличко, ако те чакам в леглото.

Лесър отметна одеялото, за да я погледне.

— Господи боже, ти си прекрасна!

— Кажи какво ми харесваш?

— Гърдите ти, корема ти. Чернотата ти. — Той прокара ръка по кадифената й кожа.

— Досега не си ли имал черна жена?

— Не.

— Не му отдавай чак толкова голямо значение. Ела при мене сега, миличък.

Когато се съблече и се плъзна до нея под завивката, Мери му каза:

— Лесър, искам да ти съобщя нещо. Моят доктор казва, че съм малко тясна. Отначало трябва съвсем леко, за да не ме боли.

Той обеща да бъде нежен.

— Ако обичаш.

Прегърнаха се. Пръстите й милваха лицето му, после се спуснаха надолу, към краката му. Той галеше гърдите й, мекия й корем и усети влагата между бедрата й.

Мери изгаси лампата.

— Недей — прошепна Лесър.

Тя се засмя и я светна отново.

Леко запотена, стенеща, след малко Мери каза:

— По-добре е ти да свършиш, Хари, аз мисля, че няма да мога.

— Да не би моята миризма да ти пречи?

— Никаква миризма.

— Опитай се. Аз ще задържа малко.

За известно време тя се опита заедно с него. После с въздишка каза:

— Аз въобще няма да мога. Свърши ти.

— Пи ли много тая вечер?

— Само едно уиски и глътка отгоре. Нищо повече, след като ми каза да не пия.

— На мен ще ми е по-приятно, ако и ти свършиш.

— И на мене също, но ти карай сам. Ще ти помогна, ако ми кажеш какво искаш да направя.

— Просто бъди с мен — отвърна Лесър.

Той достигна върховния момент с наслада, обгърнал плътно хълбоците й. Мери го целуваше признателно.

— Остани още малко върху мене, така ми е топло. — И тя го обви нежно с ръце.

Лесър лежеше върху й в полуунес.

— Хубаво ми е, Мери.

— Мъчно ми е, че не можах заедно с тебе.

— Не се тревожи за това.

— Ти ми харесваш и исках заедно.

— Следващия път — каза Лесър.

Тя отиде в банята и като се върна, окачи на врата му наниз от зелени и виолетови мъниста.

— Какво значи това?

— Да ни носи щастие — каза Мери. — Разбра ли?

Останаха още в леглото, подавайки си цигара един на друг.

Попита я дали въобще е изпитвала истинско удоволствие с някой.

— Охкам и ахкам със Сам, за да го предразположа, но не мисля, че съм стигала някога до края.

Лесър й каза, че трябва.

— С тебе почти ми стана.

— Откога не си могла?

— Не искам да мисля за това.

— А имаш ли представа защо не можеш?

— Може би защото бях изнасилена като малка на стълбите към мазето.

— Господи боже, кой?

— Един негър хлапак, съсед от горния етаж. Баща му беше бял и смазваше от бой чернокожата му майка. Мама казваше, че момчето толкова се разстроило от побоищата, че започнало да мрази всички и да иска да им отмъсти. Най-накрая го изгониха.

— Кажи ми, Лесър — промълви Мери след малко, — твоите момичета винаги ли са стигали до края?

— Повечето пъти.

— А случваше ли им се повече от веднъж?

— Една от тях, да.

— Леглото не е любимото ми място — прошепна тя.

— Плачеш ли, Мери? — запита Лесър.

— Не, сър, не плача.

— Стори ми се, че плачеш.

— Не съм аз. Обикновено това е Сам, вън на площадката, коленичил пред ключалката и плаче — отвърна Мери.

* * *

„Селям Алейкум“^[2], с тези думи Джейкъб 32 посрещна Лесър, когато той се върна в мансардата на Мери. Тя бе влязла преди него. Джейкъб бе човек с тесни очички и тъмносин костюм. Погледът му се впи в Лесър, макар че говореше кротко.

— Ако се мислиш за бял, лъжеш се — каза Джейкъб. — Ти си истински черен. Белите са черни. Черните са истинските бели.

— Май разбирам какво искаш да кажеш.

— Не, не разбираш. Ти ни виждаш в грешна светлина и себе си виждаш погрешно. Ако виждаш както трябва, ще ме видиш бял, както аз те виждам черен. Ти ме виждаш черен, защото вътрешният ти взор е сляп за истината на света.

Лесър не каза дума повече.

— Това е фронтален сблъсък между силата на злото и силата на доброто — каза Джейкъб 32 — и не ми е работата да ти обяснявам кое какво е.

* * *

Мери се беше заключила в банята и Лесър остана сам сред тълпа от смълчани черни. Предполагаше, че Сам им беше казал, но не очакваше някой да обърне внимание на новината. Айрини стоеше край един тъмен прозорец и гледаше навън, отражението на лицето й витаеше в стъклото. Лесър зърна в него образа си, вторачен в нея.

И двамата сме уплашени, но от какво се бои тя?

Бил Спиър, с отпуснати устни и натежали изпъкнали очи, пиян, но все още на крака, повика Лесър. Сам Клемънс, чиито яки прасци бяха напращели под раираните панталони, стоеше до Бил, сдържан, но скръбен. Тълпа от черни с безизразни лица се бе струпала край тях.

— Лесър, примъкни насам белокожия си задник.

Сега ще ме насинят целия, мислеше си Лесър. Може би защото не задоволих Мери. Може би такава е играта. Външният човек, ако не успее, е загубен. Това е древна примка и не трябваше да се хващам на играта. Твърде млад съм, за да стана жертва на ритниците им. Изтръпна от ужас при мисълта за строшени пръсти и насинени очи.

Червените очи на Бил гледаха враждебно. От всички черни в стаята той бе най-черен.

— Приятелю — поде той, като почукваше с възлестите си пръсти по хрипливите гърди на Лесър, имаме една игра, която наричаме дузина. Само братята могат да я играят както трябва. Тъй като никой бял няма нито качества, нито акъл и не струва и половин черен, ще играя с тебе на половин дузина. Тая игра е игра на грубите думи. Аз ще ги отправям към тебе, ти — към мене, и този, който пусне кръв, удари или извика „майчице“, губи и ще се изсерем отгоре му. Ясно ли ти е?

— Какъв е смисълът на това?

— Смисълът е смисъл.

— Мислех, че сме приятели, Уили.

— Ти нямаш тука приятели — каза му Сам.

— Ами ако не искам да играя?

— Щом като лягаш с черна, ще трябва и да се биеш с черни — каза светлокожата жена, приятелката на Джейкъб.

— Я го смотайте тоя… — каза флейтистът с цветята и брадата.

Неколцина от братята кимнаха. Лесър усети как тестисите му се втвърдиха.

— Ще караш по-леко отначалото, та да се насладиш на играта — каза Бил с екливия си стържещ глас. — Няма да се гавря с майка ти, със сестра ти, както обикновено правим, но ще почна с нещо специално за тебе:

Лесър, не се мисли за кой знай какво,

видът ти мяза на лайно.

Някои от черните се изсмяха, а челистът изскърца с лъка по най-високата струна.

— Хайде сега ми отговори.

Лесър стоеше безмълвен.

— Ако не ми отговориш, ще се наложи да играем и на друга игра.

— Покер? — сбърка се писателят, вцепенен от уплаха.

— Човече, да не си си изсипал акъла в боклукчийската кофа?

Черните се изкикотиха.

Лесър предположи, че играта ще трае, докато той играе.

— Уили, устата ти е кенеф.

За негово удивление думите му събудиха доволен кикот.

Челистът прокара пръсти по ниските струни.

Бил примижа презрително, отеклите му очи отказваха да се съберат във фокус.

— Лесър — каза той, когато успя отново да насочи взор към него. — Виждам, че се хващаш на опасна игра. Но виждам, че си един лигав мамин пръдльо без всякакво лично достойнство.

— Какъв е смисълът от тази надпревара в проклятия? Само подклаждаме омразни чувства един към друг.

Гръмна дрезгав смях.

— Я па това рядко лайно! — раздразнено се обади Сам.

— Остави го на мене — каза Бил. — Той е мой гост.

Отново кикот.

Айрини се приближи, с пелерина и шапка, кожената й чанта висеше през рамо. Дългите й коси изглеждаха още по-дълги.

Лесър си помисли, че ако не беше отишъл да спи с Мери, сега можеше да е някъде навън с Айрини.

— Уили, хайде да си тръгнем веднага! — заговори тя, без да поглежда към Лесър. — Уморена съм.

— Върви си тогава.

— Не можеш ли да си тръгнеш с мене?

— Я върви се таковай.

— Ако можех, ти за какво си ми?

Сестрите прихнаха в писклив смях, някои от братята също се изсмяха. Челистът се плесна по коляното. Айрини се оттегли към прозореца.

— Лесър — сприхаво и нетърпеливо започна Бил. — Нарекох те мамин пръдльо. Това не те ли изкушава да ми отвърнеш?

— Ако ти е нужно да вършиш това, по-добре го напиши! Аз те мислех за писател — гласът на Лесър бе дрезгав, долните му гащи — подмокрени.

— Ти не ме учи какво да пиша, приятелче — Бил вирна високомерно глава. — Не искам един избелен кретен мене да учи какво да пиша.

— Амин — отрони Джейкъб 32.

Страхът на Лесър премина в гняв:

— Ако имаш нещо против мен, защо не ми го кажеш открито и направо? Защо да се преструваме, че играем на тая тъпа игра? А ако това, което искаш да кажеш, не е твоя лична работа, остави Сам да говори.

— Казах ти да не пускаш тоя лайнар да идва тука — простена Сам.

Джейкъб 32 кимна в съгласие.

— Питам те, ще отговориш ли на думите, които ти подхвърлих? — раздразнено настоя Бил. — Докога ще се показваш такъв жалък страхопъзльо?

— Мога да те нарека мръсен задник! — осмели се Лесър.

В тоя миг видя Айрини, която от дъното на стаята му правеше знак да мълчи.

— Оттеглям думите си.

— Нищо не можеш да оттеглиш — застрашително изрече Бил, примъквайки пламналото си от злоба лице към Лесър. — Такива са правилата на тая шибана игра. А май искаш да си оттеглиш думичките, защото не мислеше да ме наречеш точно така, нали? Ще ти се да ме наречеш мръсен негърски задник, ама не ти стиска, нали? Признай си.

— Право да си кажа, точно това си помислих, защото зная, че точно това искаше да чуеш.

— А така — отвърна Бил. А сега аз ще те нарека не само пръдльо, но и курвенско еврейско говно. — И той бавно и отчетливо произнесе всяка дума, като накрая злорадо натърти.

Черните замърмориха одобрително. Един от тях подхвана мелодийка на своето бонго. Сам изтри една щастлива сълза, търкулнала се под очилата му.

— Приемам думите ти — каза Лесър, — и приключвам играта. Това е последната ми дума.

Настъпи мълчание. В стаята вонеше на пот. Очакваше да го цапардосат по главата, но никой не се помръдна. Повечето бяха отегчени. Онзи с червения фес се прозина. Контрабасистът започна да навлича калъфа върху инструмента си. Взеха да се разпръскват. Бил изглеждаше удовлетворен, Джейкъб 32 с наслада запали пура.

Лесър смъкна шапката и палтото си от закачалката и се запъти към вратата. Минавайки край Айрини, срещна горчивия й поглед.

Трима от братята скокнаха към изхода да преградят пътя на Лесър, но Бил свирна пронизително и им махна да се отстранят.

— Оставете белия призрак да се чупи.

Призракът, по-бял от всякога и унизен до мозъка на костите си, които все още бяха здрави и читави, напусна мансардата в същия момент, когато Мери излезе от банята и се хвърли да прегърне Айрини.

* * *

Лесър зачака на ъгъла срещу мъжделивия уличен фенер, с надежда, че Айрини ще тръгне след него, но когато тя наистина се появи, беше с Уили. Двамата се упътиха в противоположна посока. Лесър я сънува дяла нощ. Сънува, че е дошла в стаята му и седят, без да се докосват, защото тя е омъжена за Уили. Той се разбуди в мрака, цялото му същество устремено към нея и по болката в сърцето си разбра, че е влюбен.

* * *

Бил изсумтя носово и влезе след работа на другия ден. Отпусна се в парцаливия фотьойл на Лесър, сключи ръце между набитите си колене и заби очи в пода. Изглеждаше смален на ръст и отслабнал. Работният му комбинезон висеше като на закачалка върху огромния, дебел, наскоро опран зелен пуловер. Понамести телените рамки на очилата си, поглади щръкналите краища на монголските си мустаци.

— Ама днеска не можах нищо да свърша, ни едно въшливо изречение няма да оставя. Човече, такъв махмурлук ме гази, сякаш слон ме е затиснал с лапата си.

Лесър седеше неподвижно, без да продума.

— Искам да знаеш, Лесър — каза Бил, — че снощи ти спасих кожата.

— Чия кожа си спасил?

— Сам настояваше братята да те ступат яко и да ти натрият муцуната, задето бе легнал с кучката му, но аз се намесих, вкарах те в играта, за да те унижат по тоя начин, вместо да ти източат кръвчицата.

Лесър отговори, че в такъв случай му е благодарен.

— По дяволите, хич не ми изглеждаш такъв.

— Честна дума.

— Исках просто да ти обясня защо го направих.

Лесър си помисли, че би било по-добре, ако въобще не бе узнал това. За да не се чувствува обвързан с благодарност или неблагодарност. За да може да обича момичето на Уили с радост и с леко сърце.