Том Кланси, Мартин Хари Грийнбърг
Подводната война (3) (Стратегиите в подводните битки)

Увод
В навечерието на войната

Макар да не бяха известни освен на малцината посветени, островите Спратли за броени часове се прочуха в целия свят като причина за военен конфликт в Югоизточна Азия. За този суверенен архипелаг в Южнокитайско море, богат с природни ресурси, от десетина години претендират всички съседни държави: Виетнам, Китай, Бруней, Малайзия, Филипините и Тайван. И въпреки декларацията от Манила на страните от АСЕАН (1992 г.), в която се подчертаваше, че този спор трябва да се реши по мирен път, замесените в конфликта нации не успяха да се споразумеят за бъдещето на тази ничия засега територия. След още пет месеца напрежението между споменатите източноазиатски държави се повиши още повече и те се обърнаха към Съединените щати с предложение да поемат ролята на посредник при преговорите за уреждане на териториалните спорове. Междувременно някои от държавите, претендиращи за владение на островите Спратли, бяха изпратили там свои войски и дори се бяха заели с изграждане на инфраструктурни обекти, което още повече влоши обстановката.

Споровете за островите Спратли ще се окажат сериозно препятствие по пътя за уреждането на разногласията в Югоизточна Азия. Необходимо е да се търси решение на международно ниво преди конфликтът да ескалира опасно. Комитетът по деколонизация ще предприеме нови стъпки за консолидирането на интересите на засегнатите държави с надежда да се ограничи нарастващото напрежение около този регионален конфликт.

сп. „Ню Америкън“

Най-сериозната заплаха за война по китайските граници е породена от агресивните амбиции на Пекин да се добере до петрола в района на островите Спратли.

Джим Лендърс, „Далас Морнинг Нюз“

Почина китайският лидер Дън Сяо Пин. Очаква се безмилостна борба за власт сред пекинската върхушка.

19 юли 1997 г.

Излъчено по Интернет (Web) в 12 ч. 00 м. Източно поясно време (17 ч. 00 м. по Гринуич)

От кореспондента в Пекин Джули Майер

Пекин (Ти Си Ен) — Днес, на деветдесет и две години, почина китайският лидер Дън Сяо Пин. След многобройни сърдечни пристъпи през последните две години Дън, според официалните съобщения, преди осемнадесет месеца е бил преместен в една военна болница, но през повечето време от този период рядко е идвал в съзнание.

Приемникът на Дън, президентът Цзян Дзъ Мин, бе избран от самия Дън една година преди постъпването на Дън в болницата, но Цзян ще получи пълни права да упражнява властта едва сега, след смъртта на Дън, когото всички признаваха за върховен водач на Китай. Сега всички експерти очакват съперниците на Цзян Дзъ Мин в китайската върхушка да започнат да оспорват властта му и да се развихри ожесточена борба за власт.

Най-вероятни конкуренти на Цзян Дзъ Мин са китайският премиер Ли Пън консервативен марксист, който е играл значителна роля при потушаването на демонстрациите на площад „Тянанмън“ през 1989 г. За Ли се носят слухове, че възнамерявал да ограничи растежа на китайската икономика, защото според него това явление било твърде нестабилно.

Друг възможен претендент за върховната власт в Китай е Чу Рон Джи, първи заместник министър-председател, сподвижник на идеята за разрастването на икономическото оживление след смъртта на Дън. Но Чу е ненавиждан от китайската бюрократична каста заради непоносимия си характер и острите критики, с който обсипва представителите на висшата номенклатура, затова експертите по китайските въпроси смятат, че той няма да събере достатъчно сподвижници, които да го подкрепят, за да спечели битката за върха.

Когато бе запитан за мнението му относно смяната на властта в Китай, д-р Ейдриън Ман, професор от университета „Тъфт“ и специалист по международни отношения, отговори, че „трябва да се очаква продължителен период на политическа нестабилност“ и че „има много шансове да се стигне до свирепо боричкане за власт, подобно на събитията в най-новата история на Съветска Русия“ — мнение, което се споделя от повечето външнополитически съветници към Белия дом.

Президентът, който е на почивка в Кемп Дейвид, рано днес е изпратил за публикуване изявление, в което се заявява, че „САЩ изказват своите искрени съболезнования на народа на Китай за загубата на неговия лидер, дълбоко уважаван от всички нации“ и че „ние се надяваме новите управници на Китай да поемат властта без сътресения“. Когато журналистите запитаха за позицията на президента относно евентуални сблъсъци с новото китайско ръководство, от Белия дом увериха, че „президентът ще следи събитията с повишен интерес“.

Юнайтид Фюълс Корпорейшън откри огромно петролно находище. Акциите им скочиха до небето!

21 юли 1997 г.

Излъчено по Интернет (Web) в 02 ч. 00 м. Източно поясно време (19 ч. 00 м. по Гринуич)

От финансовия ни кореспондент в Ню Йорк Бил Мосет

Ню Йорк (Ти Си Ен, Финансови новини) — Говорител на „Юнайтид Фюълс Корпорейшън“ съобщи, че корпорацията наскоро е открила внушително по размери петролно находище на около шест мили от Бягащия риф — един от островите Спратли, разположени в Южнокитайско море.

Предполага се, че това е най-голямото подводно находище на суров петрол от всички известни досега — в най-умерените прогнози се споменава за един милиард барела. Тази информация бе причината за внезапно покачване на курса на акциите на корпорацията „Юнайтид Фюълс“ — днес те достигнаха ниво 89 долара за акция (т.е. скок от почти 200%). Прогнозите на всички експерти са категорични: ако се потвърдят напълно данните за новооткритите петролни залежи, цените на акциите ще нарастват още по-стремглаво.

Все пак повечето от финансовите консултанти към нюйоркската фондова борса са доста предпазливи относно възможностите за инвестиране в сондажите на „Юнайтид Фюълс“ въпреки насърчителните данни за неочакваното откритие, и то единствено поради политическата нестабилност в зоната около петролните залежи. Архипелагът Спратли е оспорвана територия, тъй като не само Китай, но и Виетнам, плюс Тайван, а също и всички съседни държави предявяват претенции за владение на безлюдните острови. Финансистите от Уолстрийт твърдят, че правата върху петролните находища ще бъдат оспорвани от гореспоменатите нации и нищо чудно да изминат години преди тези спорове да бъдат уредени. Разбира се, през това време „Юнайтид Фюълс Корпорейшън“ няма да разполага с права за извършването на нови подводни сондажи в тази спорна зона.

Ала въпреки това специалистите от геоложките екипи на „Юнайтид Фюълс“ вече са се заели с монтажа на сондажна платформа недалеч от островите Спратли — за целта те приспособяват проучвателния кораб „Бентик Адвенчър“, който именно бе използван за откриване на петролните полета.

Преврат в Китай! Ли Пън заграби властта!

23 юли 1997 г.

Излъчено по Интернет (Web) в 03 ч. 00 м. Източно поясно време (20 ч. 00 м. по Гринуич)

От кореспондента във Вашингтон Майкъл Фласети

Вашингтон (Ти Си Ен) — Днес, малко след полунощ, напълно внезапно група от висши китайски партийни и военни ръководители, начело с министър-председателя Ли Пън, е извършила държавен преврат и е поела контрола върху всички правителствени учреждения в китайската столица. Ли е бил подкрепен активно от генерал Ю Чу Ли, водач на така наречената „петролна фракция“ в ЦК на ККП. По всяка вероятност Ли Пън лично се е разпоредил за ареста на Цзян Дзъ Мин, президент на КНР и обявен за наследник на Дън Сяо Пин, както и на Чу Рон Джи, пръв заместник министър-председател на републиката. Никой не знае къде се намират в този момент двамата най-опасни съперници на Ли Пън — Цзян Дзъ Мин и Чу Рон Джи, но според осведомени източници не е изключено да са били предупредени и още да не са арестувани.

Ли Пън, прочут с консерватизма си и подкрепян от мнозинството висши партийни функционери, както и от висшите офицери в КНА, е публикувал обръщение към нацията, в което твърди, че политиката на Дън Сяо Пин за либерализиране на икономиката е нанесла непоправими щети върху величието на Китай и е провалила борбата за възтържествуване на социалистическите идеи — борба, която Комунистическата партия е водила и ще води твърдо и последователно. Освен това се заклеймява хищният капитализъм и разширяването на икономическите връзки със Запада, защото „… заплашвали грандиозните цели на великата китайска нация“. Според Ли Пън вече било настъпило времето, когато „… китайският народ трябва да се обедини срещу враговете отвъд океана“. Остава да видим до какво ще доведат тези войнствени изявления.

Но Тайван вече се обърна за помощ към ООН, изплашен, че Ли Пън ще нападне беззащитния остров, който винаги е бил считан от континентален Китай за провинция, временно и насилствено отнета от родината през далечната 1949 г. Ако Пекин се осмели да заграби Тайван, най-вероятно е начело на агресията да застане генерал Ю Чу Ли, опитен военен и водач на „петролната фракция“ — група китайски технократи, които навремето организираха разработването на богатите петролни залежи в Дакин, Манджурия, с активната подкрепа на председателя Мао Дзе Дун.

„Петролната фракция“ или нефтеното лоби във висшите коридори на властта в Пекин има огромно влияние върху китайската икономика, откакто Дън Сяо Пин успя да внедри свои привърженици на повечето от отговорните постове в началото на осемдесетте години. Но сега, подкрепян от Ли Пън и още много влиятелни личности, като Чен Тао — председателя на Китайската национална нефтена корпорация — генерал Ю Чу Ли очевидно ще затвърди ролята си на един от хората, които решават съдбините на Китай.

Д-р Ейдриън Ман, експерт по проблемите на Далечния изток, днес направи коментар относно радикалната промяна на властта в Пекин: „По всяка вероятност основният мотив за този акт, за това възраждане на консерватизма в Китай, са задълбочените проблеми при осигуряването на китайската икономика с енергийни източници. Защото само този, който контролира средствата за производство на енергия, ще владее огромната страна и позициите му ще бъдат на практика непоклатими.“ Д-р Ман не пропусна да напомни, че Китай винаги е страдал от недостиг на енергийни суровини за амбициозната си икономическа програма.

Все още няма реакция от Белия дом спрямо промените в Китай, тъй като президентът е решил да изчака края на извънредната сесия на Съвета за сигурност към ООН, преди да излезе с официалното си изявление, което се очаква късно тази вечер. От източници, близки до президента, узнах, че той ще се нуждае от пълната подкрепа на ООН преди да пристъпи към действия, ако въобще бъде предприето нещо конкретно, като се има предвид историческата традиция САЩ да отдават огромно значение на отношенията си с Китай.

Президентът реагира на преврата в Китай. Очаква се ООН да наложи санкции спрямо комунистически Китай.

23 юли 1997 г.

Излъчено по Интернет (Web) в 12 ч. 00 м. Източно поясно време (17 ч. 00 м. по Гринуич)

От кореспондента във Вашингтон Майкъл Фласети

Вашингтон (Ти Си Ен) — След уточняването на позициите на останалите страни, членове на Съвета за сигурност към ООН, в специална декларация президентът на САЩ осъди пекинския преврат, оглавен от Ли Пън. Освен това той заяви, че не само САЩ, но и ООН официално отказват да признаят новото китайско правителство и настояват да се върне властта на Цзян Дзъ Мин, избран лично от Дън Сяо Пин — доскорошния неоспорим лидер. Ако това се окаже невъзможно, тогава да се избере друг, либерално ориентиран водач, който да поеме ролята на наследник на великия Дън.

Ли Пън отвърна на исканията на Вашингтон с контраизявление, в което изтъкна, че както Цзян Дзъ Мин, така и Чу Рон Джи се търсят из цялата страна с обвинение в държавна измяна и че той няма да се откаже от новата си роля, понеже бил подкрепян от лидерите на китайския военнопромишлен комплекс. Ли Пън отрече правото на САЩ да въдворяват свой ред по целия свят и заклейми намесата на Запада във вътрешните работи на Китай. В допълнение той обяви, че отсега нататък Китай няма да се подчинява на резолюциите на Съвета за сигурност при ООН.

Изправен пред безизходица, Съветът за сигурност при ООН веднага свика извънредно заседание, за да анализира ситуацията и да обсъди възможностите за санкции срещу Китай.

Китай нападна островите Спратли и похити американски кораб, изпратен за геоложки проучвания.

26 юли 1997 г.

Излъчено по Интернет (Web) в 12 ч. 00 м. Източно поясно време (17 ч. 00 м. по Гринуич)

От кореспондента в Пекин Джули Майер

Пекин (Ти Си Ен) — За да демонстрира военна мощ, Китай без никакво предупреждение окупира толкова оспорвания архипелаг Спратли. Виетнамските и филипинските войски, които преди няколко месеца се бяха настанили на островите, са били сломени от китайската морска пехота след двудневни сражения. Атакуващият китайски флот, наброяващ само десет кораба, начело с разрушителя „Харбин“, бързо е разпръснал чуждите плавателни съдове в района и е ликвидирал всички препятствия при установяването на пълния контрол на Пекин върху тези богати на нефт острови.

Основанията за този неприкрито агресивен акт, при това точно когато новият китайски лидер Ли Пън открито се противопостави на решението на Съвета за сигурност при ООН, са очевидни — преди една седмица бе оповестено, че проучвателният кораб „Бентик Адвенчър“, изпратен в района от „Юнайтид Фюълс Корпорейшън“, е открил внушителни петролни полета. Този кораб, заловен от китайския флот, е на котва на около шест мили от Бягащия риф — малък остров, разположен най-близко до предполагаемото петролно находище. Според военноморски експерти това е много сериозен и враждебен акт, особено като се има предвид, че „Бентик Адвенчър“ плава под американски флаг и е бил нападнат в международни води. „Президентът непременно ще квалифицира завладяването на «Бентик Адвенчър» като повод за обявяване на война“ — заяви днес един от най-високопоставените адмирали, очевидно изразявайки мнението на повечето от шефовете на Пентагона.

Освен заграбването на огромните петролни залежи, скрити под дъното на Южнокитайско море, мнозина аналитици очакват зад тази неочаквана агресия да се крият доста важни причини, както от тактическо, така и от икономическо естество. „Който завладее островите Спратли, ще господства в Южнокитайско море — подхвърли висш военен от Пентагона в днешния си коментар на събитията. — Очевидно Китай добре е оценил значението на тези острови.“

Островите Спратли могат да бъдат използвани и като база за нападение срещу Тайван, чиито права на суверенна нация Китай никога не е признавал. Експертите са единодушни, че макар Китай да не е преставал да крои планове за връщането на Тайван от 1949 г., подобна операция е била подробно разработена едва през тази година. Китайският външен министър нарече тези твърдения „напълно безпочвени“ и отрече наличието на планове за агресия срещу островите Спратли. Но въпреки това тайванският президент Ли Чен Ху отправи призив към САЩ за военна закрила и припомни заплахата, надвиснала над Тайван по време на грандиозните учения на китайската армия и флота в района на Тайванския проток през 1996 г.

Президентът не направи изявления относно ситуацията в района на Южнокитайско море, защото отново потвърди предпочитанията си да изчака консултациите в Съвета за сигурност при ООН, преди да конкретизира позицията си. Източници, близки до Белия дом, уточниха, че извънредното заседание на Съвета за сигурност е било проведено в необичайно напрегната обстановка.

Президентът обяви решението си да отвърне със сила на китайската агресия.

27 юли 1997 г.

Излъчено по Интернет (Web) в 03 ч. 00 м. Източно поясно време (20 ч. 00 м. по Гринуич)

От кореспондента във Вашингтон Майкъл Фласети

Вашингтон (Ти Си Ен) — След продължителното извънредно заседание на Съвета за сигурност президентът на САЩ направи изявление, в което обяви решението на правителството на САЩ да се противопостави с военна сила на китайските претенции относно островите Спратли. Пекин досега не е декларирал, че е склонен на отстъпки, поради което президентът смята, че конфликтът е неизбежен, освен ако китайската флота не напусне незабавно зоната около архипелага Спратли.

Генералният секретар на ООН се обърна към всички членове на организацията с призив да подкрепят инициативите за осъждане на китайското присъствие в региона около спорните острови. Според него Китай очевидно е нарушил декларацията, приета в Манила през 1992 г. — споразумението между всички държави, членуващи в АСЕАН, където фигурира и подписът на Китай. В това споразумение изрично бе обявено, че териториалните спорове около островите Спратли ще се решават изключително с дипломатически средства. В отговор на крещящото нарушение на международното право незабавно ще бъде поставен в бойна готовност военноморският флот на САЩ. До една седмица в района около островите Спратли ще пристигнат самолетоносачите „Нимиц“^[1] и „Индипендънс“^[2].

Китайската реакция на днешното изявление на президента може да послужи за пример на дипломатическо негодувание. „Ние притежаваме всички права върху островите Нан Ша — заяви китайският посланик във Вашингтон, като не пропусна, напълно преднамерено, да употреби китайското название на спорните острови — и ще ги отбраняваме решително като всяка друга част от нашата велика родина.“

Русия спешно доставя оръжие на Китай. ВМС на САЩ в пълна бойна готовност!

30 юли 1997 г.

Излъчено по Интернет (Web) в. 12 ч. 00 м. Източно поясно време (17 ч. 00 м. по Гринуич)

От кореспондента във Вашингтон Майкъл Фласети

Вашингтон (Ти Си Ен) — Напрежението между Китай и САЩ в района на Южнокитайско море нараства с всеки изминат час и сблъсъкът между двете флоти вече е неизбежен. Ситуацията допълнително се усложни, и то значително, след съобщението, че Русия спешно е доставила на Китай супермодерни оръжия, сред които най-опасни са ядрените щурмови подводници, които може би вече са на път към островите Спратли.

Отдавна е известно, че руснаците интензивно снабдяват Китай с оръжие. През последните две години китайските ВМС са получили от Москва четири дизелови подводници клас „Кило“^[3], които обаче не могат да се сравняват със стратегическите ядрени подводници, приети на въоръжение в руския подводен флот. Ала въпреки това съветниците в Белия дом по военните въпроси не крият загрижеността и опасенията си от евентуалното предоставяне на Китай на руски супермодерни атомни подводници.

Източници, близки до Комитета на началник-щабовете в Пентагона, подхвърлиха, че разполагат със сведения за опити на руснаците да разработват заедно с китайците нов прототип на щурмова ядрена подводница, която по всяка вероятност ще бъде използвана в конфликта около островите Спратли. Ако това предположение се потвърди, не е изключено да се наруши балансът на силите в този регион, което създава доста опасения за изхода от евентуалните опити за разрешаване на конфликта с военна сила.

Руският президент Генадий Зюганов, консервативен комунист (също като китайския лидер Ли Пън), отказа да коментира въпроса за доставките на супермодерни подводници на китайските ВМС, но заяви, че е доволен от балансирания търговски обмен между Русия и Китай, включително и от сделките с подводниците клас „Кило“. Русия, която изпитва хроничен недостиг на валута след ликвидирането на Съветския съюз, несъмнено разчита много на печалбите от продажбите на ядрени подводници, за да подпомогне изостаналата си икономика и да засили мощта на своя военен флот.

Потопена китайска подводница! Очаква се във всеки момент войната да избухне!

2 август 1997 г.

Излъчено по Интернет (Web) в 01 ч. 00 м. Източно поясно време (18 ч. 00 м. по Гринуич)

От кореспондента в Пекин Джули Майер

Пекин (Ти Си Ен) — Днес в Южнокитайско море, недалеч от островите Спратли, започнаха военните действия между бойни кораби от ВМС на САЩ и на Китай. Първата схватка е започнала, когато американският самолетоносач „Нимиц“ е бил атакуван от китайска подводница (вероятно щурмова подводница от клас „Хан“^[4]). При маневрите за торпедна атака срещу „Нимиц“ подводницата е била потопена от американска подводница, клас „Лос Анджелис“^[5], която е ескортирала самолетоносача.

В отговор на този сблъсък китайската флота веднага е преминала към по-агресивни действия в района и сега се очаква ескалация на напрежението. Всъщност се очаква във всеки момент Китай официално да обяви война на САЩ.

„Това няма да приключи така набързо, както конфликтът около Фолклендските острови преди петнадесет години — заяви професор д-р Ейдриън Ман, всепризнат капацитет по международните въпроси и по-специално по китайската външна политика. — Китай е много по-силен противник от Аржентина и в този затънтен район притежава значителни тактически преимущества пред САЩ. — Редица видни експерти по военноморска стратегия потвърдиха мнението на д-р Ман. Но изправени пред опасността от продължителна война, повечето от тях (включително и д-р Ман) са загрижени от вероятността за употребата на ядрени оръжия. — Съмнявам се дали китайските лидери си дават ясна сметка за всички опасности, които заплашват страната им. Според мен не е изключено засегнатите страни все пак да се споразумеят за локализирането на конфликта само в Южнокитайско море, в региона около спорния архипелаг, като се въздържат от ескалация към глобална ядрена война.“ Вероятно президентът на САЩ и генералният секретар на ООН са били посъветвани да отправят подобно предложение до китайския лидер Ли Пън.

Междувременно вече са гласувани санкциите, които ООН и САЩ ще наложат на Китай — общото събрание на ООН одобри декларацията за широк пакет от мерки, ограничаващи търговския обмен с Китай. Ефектът от тези ограничения ще се почувства незабавно, тъй като мерките засягат всички стоки, внасяни в Китай, с изключение на храни и лекарства. Президентът уточни, че освен икономическите санкции е взел категорично решение да действа не само за прогонване на китайските войски от островите Спратли, но и за възстановяването на власт в Пекин на законно избрания китайски президент Цзян Дзъ Мин.