Матю Райли
Седемте смъртоносни чудеса (12)

Шеста мисия
Гробницата на Искендер

Франкфурт, Германия

Луксор, Египет

19 март 2006

Денят преди настъпването на Тартар

Кулата „Месе“

Франкфурт, Германия

19 март 2006, 15:00

1 ден преди настъпването на Тартар

По същото време, когато Висящите градини отиваха в небитието, Магьосника, Зоуи и Фъзи бяха в една лимузина — под охрана естествено — на път от военното летище на Франкфурт към самия град.

След като ги плениха в Рим, ги качиха на самолет за Германия. Преспаха в една база някъде в покрайнините на Франкфурт и сега ги откарваха към щаба на европейската коалиция — кулата „Месе“ в центъра на Франкфурт.

Кулата „Месе“ е един от най-високите небостъргачи в Европа. Издига се на 50 етажа и е известна с уникалната стъклена пирамида на върха си. Нещо по-важно — макар и не дотам известно — е, че тази пирамида е „секционирана“ хоризонтално точно както Златния пирамидион.

Но когато на върха на колона — или висока като кула сграда — се сложи пирамида, тя се превръща в нещо повече. Става обелиск.

Върховният символ в обожествяването на Слънцето.

Има множество теории на конспирацията, според които кулата „Месе“, кулата „Канари Уорф“ в Лондон и старият Световен финансов център в Ню Йорк — построени все като гигантски стъклени обелиски — образуват нещо като съвременен триумвират на суперобелиските, построени от двата боготворящи Слънцето култа: Католическата църква и франкмасоните.

Докато Магьосника си мислеше за тези теории, ги откараха оковани на най-горния етаж на „Месе“.

Намираха се в безспорно впечатляващия пирамидален връх на кулата. През наклонените му стъклени стени се разкриваше панорамна гледка на Франкфурт със заобикалящите го гори и реки.

Чакаше ги Франческо дел Пиеро.

— Максимилиан Епер! Старият ми съученик от академията! Какъв ум загуби Църквата в твое лице! Е… радвам се да те видя, стари приятелю!

— Не съм ти приятел, Франческо. За какво е всичко това?

— За какво е всичко това? За което си е било винаги, Макс: за власт. Вечната борба един да властва над всички. Наречи го мач „Европа срещу Америка“. Или, ако предпочиташ, „Църквата срещу франкмасоните“. Няма значение. Става дума за едно и също. Безкрайната битка за власт, продължаваща от поколения, на която е писано утре да стигне своята кулминация по време на събитие, което настъпва веднъж на пет хиляди години, събитие, което може да дари абсолютна власт: настъпването на Тартар.

Магьосника погледна Зоуи.

— Сега вече разбираш защо от мен така и не стана свещеник, нали? — После се обърна към Дел Пиеро. — Но американците разполагат с четири от частите. Ти държиш една, а за последните две не се знае нищо.

— Макс… — с укор изрече Дел Пиеро. — Не е важно кой държи частите сега, важно е в чии ръце ще са, когато настъпи Тартар. А ние скоро ще разполагаме с всички части. Благодарение на смелия капитан Уест вече знаем, че гробницата на Александър се намира в Луксор, а нейното точно местоположение ще се разбере от фокусираните лъчи на изгряващото слънце, преминали през обелиските край храма в Луксор. Е, и американците знаят това, разбира се… Но когато пристигнат в Луксор, ние ще ги чакаме. И както казах, има значение само кой ще има контрол над частите тогава. А мога да те уверя, че когато настъпи Тартар, частите ще са в нашите ръце.

— Нашите? — Магьосника повдигна въпросително вежда.

— О… мисля, че не се познаваш с моя млад приятел и невероятен съюзник…

Дел Пиеро отстъпи крачка встрани и зад гърба му се показа момче с тъмна коса, още по-тъмни очи и тъмни смръщени вежди. Начинът, по който стоеше и гневно оглеждаше Магьосника, излъчваше обезпокоително чувство на превъзходство.

— Макс Епер, представям ти Александър, сина на Оракула на Сива, експерт по езика на Тот и ключова личност по въпросите, свързани с Тартар.

— Здрасти — каза Магьосника.

Момчето не каза нищо.

— Подготвяме го от деня на раждането му… — започна Дел Пиеро.

— Деня, в който го открадна от утробата на майка му.

— Подготвяме го от деня на неговото раждане за утрешното събитие. Владее езика на Тот — или Словото на Тот — по непостижим за другите начин. Познава тънкостите на предстоящата церемония в детайли, за които никой друг няма представа. Момчето е родено да управлява и аз лично го възпитах в дух, достоен за идеалния утрешен властелин. Той е силен, той е твърд, той е мъдър… и е безкомпромисен, не понася слабите и глупавите.

— Защо ли винаги съм си мислил, че най-големите владетели са управлявали в името на слабите — отбеляза Магьосника, — а не над слабите.

— О, Макс, обожавам твоя неизкореним идеализъм! Колко благородно и колко фундаментално погрешно! А какво ще кажеш за следната теория: силните управляват, слабите са управлявани. Някои са родени да управляват, а други — да бъдат управлявани. И след утрешния ден ти ще си във втората група.

Зоуи погледна момчето. Александър. Той отвърна на погледа й студено и безразлично.

— Ей, хлапе — каза му тя. — Играл ли си някога „Сплинтър Сел“ по двойки?

Дел Пиеро се намръщи — не разбираше за какво става дума. Но момчето явно знаеше какво означава „Сплинтър Сел“.

— Това е игра. Игрите са инструмент, чрез който управниците забавляват масите — отговори то. — Игрите са за глупци. Не играя игри!

— Така ли? Някои игри ни научават на неща, които можем да използваме в ежедневието — подчерта Зоуи. — Замислял ли си се върху това?

— Аз нямам ежедневие.

— Искаш ли да ти кажа какво научих аз, след като съм играла „Сплинтър Сел“ на двойки?

— Сигурно нещо смайващо, нали?

— Научих, че винаги е добре да имаш някой, който да те подсигурява — обясни Зоуи. — Въпросът ми към теб е следният: когато играта загрубее, кой ще подсигурява теб? — Пренебрежително кимване към Дел Пиеро. — Той ли? — Още по-унищожителен поглед към телохранителите в залата. — Или може би те?

— И кой, ако смея да попитам, пази вашите гърбове? — изсумтя Дел Пиеро.

— Джак Уест-младши — твърдо заяви Магьосника.

— Хм… прочутият капитан Уест — каза Дел Пиеро. — Макар да следих изпълненията му в Париж вчера, струва ми се, че не сте съвсем в течение на събитията. Приятелят ви господин Уест днес се озова в Южен Ирак, където откри не какво да е, а Висящите градини на Семирамида.

— Браво, Джак… — прошепна Зоуи.

Магьосника се намръщи. Не знаеше нищо нито за умопомрачителната мисия на Уест в Ирак, нито за засадата на американците в Кения, смъртта на Дългоух и Дорис и загубата на частта от статуята на Зевс.

— Не бих желал да помрачавам празничното ви настроение, госпожице Кисан — продължи Дел Пиеро, — но се опасявам, че в Ирак капитан Уест се е изправил срещу десет хиляди души. Какво точно се е случило по-нататък, нямам представа. Известно ми е единствено, че е имало сблъсък.

— И? — Магьосника не можеше да скрие загрижеността си.

Дел Пиеро му хвърли разпечатка на прихванато само преди петнайсетина минути радиосъобщение. Съдържанието му беше:

ЗАПИС НА СЪОБЩЕНИЕТО:

СПЪТНИК: ВТ-1009/03.19.06-1445 ТИП A44-TEKCT

ОТ: НЕИЗВЕСТЕН ИЗТОЧНИК/ВЪЗДУШНОТО ПРОСТРАНСТВО (ИРАК)

ДО: НЕИЗВЕСТЕН ПОЛУЧАТЕЛ, МЕРИЛЕНД (САЩ)

Глас 1 (Джуда): Мисията в Харита беше успешна. Разполагаме с частта от ВГ и момичето. В момента сме на път за Египет. Кацаме в Луксор около 02:00 местно време, 20 март. Изключително важно е да бъдем там призори, за да направим измерванията през другия обелиск.

Глас 2 (САЩ): Какво стана с коалицията на малките държави? Някакви новини за тях?

Глас 1 (Джуда): Имахме стълкновение при ВГ. Съпротивата бе минимална. Уест е мъртъв. Данните от биометричния чип за проследяване в малкия му мозък потвърждават това. Подготвена ли е следващата фаза?

Глас 2 (САЩ): Да. Египетското правителство е информирано за предстоящото ви кацане в Луксор. Ще сътрудничат в максимална степен, макар и на определена цена. Платформата в Гиза е издигната съгласно подадените спецификации, а цялото плато е отцепено под претекста, че се провеждат ремонтни работи.

Глас 1 (Джуда): Благодаря. Предлагам операцията да продължи в условия на абсолютна секретност. Нека в Луксор ни посрещне малка група, за да изпълни мисията там: 100 души, не повече. Нали не искаме да привличаме излишно внимание.

Глас 2 (САЩ): Ще бъде изпълнено.

Лицето на Магьосника посърна, когато чу ужасните думи „Уест е мъртъв“.

— Американците страдат от прекалена самоувереност — обади се Дел Пиеро. — Когато пристигнат в Луксор, техните сто души ще се натъкнат на три пъти повече наши хора. Можеш да скърбиш за загубата на капитан Уест по-късно, Макс, защото твоята роля в тази драма още не е свършила — аз имам задача за теб… Време е да застанеш до мен на финалната права на това пътешествие, което ще завърши със сбъдването на предсказанието за Александър. Време е да се изправим срещу американския отряд в Луксор и да им откраднем частите. Време е да потеглим за Луксор.