Фабиан Ленк
Клеопатра и свещената кобра (16)

Клеопатра — загадъчната владетелка от поречието на Нил

Клеопатра VII (69–30 г. пр.Хр.) е последният владетел на свободен Египет. Тя е от прочутата династия на Птолемеите. Била не само изключително красива, но и мъдър държавник.

Александър Македонски (356–323 г. пр.Хр.) завладял огромни територии и създал най-голямата империя в древността. Македонската империя се простирала от Дунав и Адриатика до Кавказ и река Инд, обхващала и Египет. Александър завладял Египет през 332 г. пр.Хр. и прогонил персите, които тогава господствали в страната. Заповядал на брега на Средиземно море да започне строителството на нова столица, кръстена на неговото име — Александрия. След смъртта на Александър неговите пълководци (диадохите, т.е. „приемниците“) повели помежду си ожесточени войни за господство. В резултат на междуособиците империята започнала да се разпада и към 281 г. пр.Хр. възникнали монархиите на диадохите. Сред тях най-важна роля имали държавите, основани от Александровите пълководци Антигон, Селевк и Птолемей.

Птолемей се възкачил на египетския престол под името Птолемей I Сотер. Той основал династията на Птолемеите, управлявала Египет почти триста години. Наследниците на Птолемей разпространили в Египет гръцката култура, но зачитали и древноегипетските традиции. Разгърнали широка строителна дейност, покровителствали изкуството и науката.

Клеопатра VII Филопатор се родила в Александрия през 69 г. пр.Хр. като трета дъщеря на цар Птолемей XII^[1]. Била изключително умно дете и получила всестранно образование. Говорела седем или девет езика. По това време официалният език в Египет бил гръцки, но Клеопатра, единствена от Птолемеите, говорела и египетски. Тя била много музикална, изключително добра математичка и имала забележителен търговски нюх.

Клеопатра била любимо дете на баща си. След неговата смърт през 51 г. пр.Хр. тя се възкачила на трона заедно с по-малкия си брат Птолемей XIII, който по това време бил на 10 години, като съобразно традицията станала негова съпруга.

Птолемей XII преценил, че набиращата мощ Римска империя е важен съюзник, който ще гарантира стабилността на Египет, затова преди смъртта си определил за настойник на царстващата двойка римския диктатор Юлий Цезар. Но същинската власт била изцяло в ръцете на Клеопатра.

През 48 г. пр.Хр., подучен от своите съветници, Птолемей XIII решил да отстрани сестра си от трона. Клеопатра напуснала страната, за да спаси живота си. Цезар бил разгневен и за да го умилостиви, Птолемей XIII заповядал да убият врага на Цезар — римския сенатор Помпей Велики, който бил потърсил убежище в Александрия. Но вместо да приветства убийството, Цезар толкова се възмутил от вероломството на Птолемей, че се отправил с войските си към Александрия, превзел града, убил Птолемей XIII и върнал Клеопатра на трона. За неин сърегент бил обявен другият й брат — Птолемей XIV.

Вместо да се върне в Рим, Цезар останал в Александрия. Той се влюбил в красивата Клеопатра и заживял с нея. Родил им се син — Цезарион. Клеопатра се надявала синът й да наследи баща си. Но Цезар обявил за наследник на властта в Рим своя осиновен роднина Октавиан. В опит да обърне хода на събитията Клеопатра последвала Цезар в Рим заедно с невръстния си син и целия си двор. Нейното присъствие в столицата на Римската държава предизвикало голямо възмущение сред римляните. Въпреки това Клеопатра останала в града близо две години — от 46 до 44 г. пр.Хр.

През 44 г. пр.Хр. Цезар бил убит от заговорници начело с неговия приятел Брут. Клеопатра се върнала в Египет, а в Рим се разразила гражданска война.

За да установи мир, римският Сенат през 43 г. пр.Хр. предал властта на тримата привърженици на Цезар — Октавиан, Марк Антоний и Емилий Лепид^[2]. Те трябвало да управляват империята заедно. Този съюз е известен в историята като втори триумвират. Тримата (триумвирите) си разделили управлението на провинциите. Марк Антоний взел за себе си богатите провинции по Източното Средиземноморие, Октавиан получил северозападните провинции, а за Лепид останали владенията в Африка. Рим и провинциите в Италия били под обща власт, но фактически се управлявали от Октавиан.

В стремежа си да напълни поизпразнената държавна хазна Марк Антоний повикал при себе си всички зависими от Рим източни царе и под предлог, че са помагали на противниците му в борбата за власт, поискал от тях допълнителен налог. Заедно с другите пристигнала и царицата на Египет, Клеопатра. Тя се явила пред Марк Антоний в пищно облекло и обсипана със злато. Красавицата така го очаровала, че той решил да замине с нея в Александрия. Това поставило началото на дълга любовна връзка и траен политически съюз. Антоний и Клеопатра имали три деца. Антоний бил женен за Октавия — сестрата на Октавиан, но се оженил и за Клеопатра, което било позволено според египетските закони. Това още повече влошило и бездруго недобрите отношения между двамата триумвири. Поведението на Марк Антоний било окачествено като скандално и недопустимо, а когато той започнал да подарява части от Римската държава на Клеопатра и децата им, чашата на търпението на римляните преляла.

Октавиан убедил Сената да обяви Антоний за предател и да започне война с Египет. През 31 г. пр.Хр. римската армия, предвождана от Октавиан, и обединените войски на Антоний и Клеопатра се срещнали в ключовата битка при нос Акций. Антоний и Клеопатра загубили сражението и се оттеглили.

Антоний се опитал да спре настъплението на Октавиан по суша, но римляните завладели Сирия и Палестина и приближавали границите на Египет. Неочаквано Антоний получил вест, че Клеопатра се е самоубила. Той сам се хвърлил върху острието на меча си и получил смъртоносна рана. Умирайки, заповядал да го отнесат при Клеопатра, но тя се оказала здрава и читава. Клеопатра уверила своя възлюбен, че ще последва неговия пример, но след смъртта му изпратила съобщение на Октавиан, че капитулира. Надявала се, че така ще запази престола на Египет за своя син Цезарион.

Октавиан се отправил към Александрия, за да приеме лично капитулацията на египетската царица. Тя обаче научила, че Октавиан е приготвил златни вериги, в които да я окове по време на триумфалната процесия. Клеопатра не могла да преглътне това унижение и решила да сложи край на живота си, като се оставила да бъде ухапана от кобра.

Съвременните историци оспорват сериозно версията за самоубийството на Клеопатра. Ухапването от кобра може да е смъртоносно в редки случаи, и то при вече болни или възрастни хора. Клеопатра не била нито болна, нито възрастна. Освен това няма свидетелства за самоубийството й.

Пръв за самоубийството на египетската царица споменава Плутарх близо сто години след смъртта й. Вероятно и самият той не е бил убеден в тази версия, защото пише, че никой не знае точно какво се е случило.

Според някои учени Клеопатра би се самоубила, изпивайки коктейл от различни отрови, вместо чрез ухапване от кобра. Според проучените документи царицата желаела да остане красива и в смъртта си и да съхрани мита за себе си завинаги, така че едва ли би се подложила на дълга и грозна агония, каквато причинява змийската отрова.

Най-вероятно, смятат учените, тя е била отстранена от Октавиан, който след това е разпространил слуха за самоубийството й, за да избегне евентуални безредици в Египет. След нейната смърт Цезарион също е убит, а децата й от Антоний били отгледани от Октавия.

Египет бил обявен за лична собственост на Октавиан. С това дългият период на граждански войни в Рим завършил, а Октавиан станал първият римски император.

Клеопатра и нейната загадъчна смърт обаче и до днес продължават да вълнуват въображението на писатели и художници. Нейната изумителна красота и ум, заради които двама от най-великите пълководци са били влюбени в нея, както и трагичната й съдба, са в основата на много книги, картини и филми.