Фабиан Ленк
Клеопатра и свещената кобра (13)

Абсолютно смъртоносен

Скорпиона разтегна лице в нещо като усмивка:

— Ако някой реши да свири на тази флейта, това ще му е за последен път — каза той.

— Значи има отрова върху мундщука? — нямаше търпение да узнае Ким.

Мъжът кимна и отново се засмя:

— Да, и то каква! Абсолютно смъртоносна, дете мое! Струва ми се — каза той, докато внимателно увиваше флейтата в една кърпа, — струва ми се, че сте се натъкнали на нещо, което може да заинтригува някого.

— Именно! — отвърна Юлиан. — Флейтата доказва, че Клеопатра е била отровена.

Скорпиона се надигна тежко.

— Ти го казваш. Въпросът е кой стои зад всичко.

Юлиан също стана.

— Трябва веднага да съобщим за това.

— Да, да се връщаме в двореца! — развълнува се Леон.

Мъжът предупредително вдигна ръце:

— Никъде няма да ходите! — спря ги той. — Това може да е опасно за вас. Аз ще отида, а вие ще ме чакате тук.

Той скри флейтата под дрехата си и се отправи към вратата.

— Не! — извика след него Ким. — И ние искаме да дойдем!

Без да обръща внимание на протестите им, мъжът бързо се измъкна от стаята. Ким се втурна след него и понечи да дръпне вратата, но беше късно — резето хлопна.

Момичето заблъска по вратата.

— Ей, какво значи това?

— Не се тревожете — меко отвърна Скорпиона. — Правя го за ваше добро. Веднага се връщам, имайте ми доверие…

Приятелите чуха как мъжът се отдалечава.

— Да се махаме оттук! — възмутено извика Ким. — От къде на къде този тип ще ни заключва!?

— Да не мислиш, че на мен ми харесва? — гласът на Юлиан потрепери. — От самото начало ви казах, че трябва да внимаваме с него.

Изведнъж го осени ужасна мисъл:

— Ами ако този тип е съучастник на убиеца?

Вместо отговор Ким се втурна към прозореца, но там имаше здрави решетки.

— Каква гадост! — ядоса се тя.

Обиколиха стаята, но не намериха друг отвор или пролука. Междувременно се натъкнаха на ножа и се опитаха да прережат с него металното езиче на резето, само че ножът се счупи. Бяха в капан! Измина един мъчителен час.

— Шшт, тихо! — внезапно каза Юлиан.

Дори Кия наостри уши, а мустачките й потрепваха.

— Стъпки, чувам стъпки! — продължи Юлиан. — Изглежда, че Скорпиона се връща, при това май не е сам.

В този момент резето хлопна и вратата се отвори. Бяха Скорпиона и група войници, въоръжени с мечове. Войниците бяха облечени със същите черни туники, с които бяха облечени и нападателите в двореца. Приятелите не можаха да разберат дали са египтяни или римляни.

— Това са те — невъзмутимо каза Скорпиона и посочи към приятелите. — Намерили са флейтата.

— Да — извика Юлиан, когато съзря въоръжените мъже. — Кой от вас е предводителят? Ние…

Той не довърши. Мъжете гледаха мълчаливо децата. Нещо не е наред!

Войниците се разделиха и между тях се образува коридор.

— На пода, наведете глави! — излая един от въоръжените мъже.

Приятелите се подчиниха. Юлиан потрепери, когато челото му докосна прашния под. Отново се чуха стъпки. Още някой идваше насам. Момчето едва-едва надигна глава и видя чифт кожени сандали и червена туника.

— Долу главите! — извика отново въоръженият мъж.

Юлиан се подчини. Сега трепереше още по-силно.

— Я, кого виждам? — разнесе се звучен глас, който им се стори познат. — Три любопитни деца и тяхната котка, които се мислят за по-умни от римския народ.

Мислите на Юлиан се объркаха. Червената туника и този глас — мъжът, който им говореше, е очевидно римлянин, и той би се обзаложил, че…

— Изправете се! — отекна гласът. — Искам да видя очите ви, преди да съм произнесъл присъдата…

Присъда?! Какво щеше да е наказанието им? Юлиан се надигна като на забавен кадър и погледна мъжа. Зави му се свят.

— Октавиан!

— Да, самият той — отбеляза спокойно римлянинът. После протегна ръка и Скорпиона му подаде флейтата.

— Жалко за вас — изрече триумвирът с напевна интонация и се усмихна. — Вие сте умни деца. На никого, освен на вас не му дойде наум, че смъртта на могъщата фараонка може да има нещо общо с този малък симпатичен инструмент.

— Значи вие сте този, който я уби! Проклет убиец! — не можа да се сдържи Ким.

Един от въоръжените мъже я сграбчи и наведе главата й надолу.

— Как си позволяваш да говориш така на владетеля? — изсъска той.

Ким яростно го настъпи. Мъжът изрева и я пусна, но отново се втурна към нея.

— Спри! — възпря го Октавиан. — Остави я!

Войникът се подчини неохотно, но в очите му проблесна зъл пламък.

— Клеопатра се опита да ме оплете в мрежите си, както направи с Юлий Цезар, а след това и с Марк Антоний — започна Октавиан. — Искаше да запази властта си, като се опита да съблазни мен, победителя при Акций. Само че аз разгадах намеренията й. И имаш право, момичето ми, заповядах да я убият. Всичко обаче трябваше да изглежда като самоубийство, защото убийството щеше да предизвика въстание на египтяните. Щеше да има война, а аз исках на всяка цена да предотвратя това. Египтяните трябваше да си мислят, че царицата им е напуснала доброволно този свят. Или най-малкото, че е било нещастен случай. Скелето пред фара щеше да свърши добра работа, но междувременно се появихте вие.

Юлиан беше слисан. Излиза, че убийството е дело на самия Октавиан!

— Значи изпълнението със зехтина на моста и с крокодила също са били ваша идея? — попита Леон.

— Точно така — отвърна триумвирът. — И трябваше да изглежда като нещастен случай. Но отново не се получи. Затова Клеопатра трябваше да се самоубие, като се остави да бъде ухапана от кобра.

Ким сбърчи чело:

— И затова змията се появи през онази нощ в спалнята на фараонката…

— Да, подкупих стражите и се постарах да напуснат поста си за известно време. След това пуснах змията в покоите на Клеопатра — отвърна Октавиан.

— Наистина брилянтен план, господарю! — ласкателно изрече Скорпиона.

— Съвсем не беше толкова брилянтен — възрази му Ким. — Кобрата беше безобидна.

Дълбока бръчка проряза челото на Октавиан.

— Това вече няма значение. Египтяните вярват, че Клеопатра се е самоубила, това е важното, в името на Юпитер^[1]! Александрия ще остане спокойна, както ще остане спокоен и цял Египет — продължи той.

— И един египтянин помогна този план да се осъществи! — каза Ким и погледна с презрение към Акиф.

На устните на Октавиан се появи нещо като усмивка:

— Отново имаш право. Този човек е незаменим.

Отровителят раболепно се поклони.

— Беше чест за мен да ти служа, велики Октавиане!

Ким погледна нагоре. Този мъж, освен всичко друго, беше и отвратителен блюдолизец.

— Значи той е сложил отровата върху флейтата? — попита Леон.

Скорпиона кимна гордо:

— Точно така. Абсолютно смъртоносна и при това напълно невидима. Съвършена!

— Наистина впечатляващо! — додаде Леон с погнуса.

Акиф пропусна тези думи край ушите си:

— Хм, беше ясно като бял ден, че трябва да ви неутрализирам, когато дойдохте при мен с флейтата. Веднага отидох при Октавиан и му разказах за вас. Но преди това ви заключих, за да не избягате.

Леон затвори очи. Той настоя да отидат при опасния отровител и да поискат съвет точно от него, от убиеца. Той е виновен за кашата, в която се озоваха. Как можа да е толкова лекомислен!

— А ние дълго време подозирахме Октавия… — промърмори той, повече на себе си.

— Сестра ми!? — рече изненадано триумвирът. — Тя няма нищо общо с това. Въпреки че не беше кой знае колко опечалена от смъртта на великата фараонка. Е, както и да е. За щастие флейтата отново е тук. Не искам и да си мисля какво щеше да стане, ако се беше озовала в ръцете на някой недоброжелател. В ръцете на празноглавия Цезарион, например.

— Вашите войници ли нападнаха двореца? — искаше да знае Ким.

— Да, този мечтател си мисли, че може да се качи на трона. Само че има още много да се учи, преди всичко на смирение пред римския народ — отвърна Октавиан.

— По всичко изглежда, че все пак е овладял нещата — възрази Ким.

Триумвирът махна с ръка.

— Само временно. Разбира се, че отрядите ми можеха да го убият, но и това може да доведе до въстание. Всичко трябва да изглежда като дворцови размирици, затова изпратих в двореца само един малък отряд. Те, естествено, не носеха римски униформи. Но Цезарион успя да се изплъзне, събра приближените си и си върна двореца. Да му подарим тази последна нощ. Ще го отстраня утре, преди да е успял да произнесе речта си.

Дъхът на Ким спря.

— И него ли ще убиете?

— Да го убия? Каква ужасна дума — отвърна Октавиан. — Ще изглежда, сякаш се е опитал да избяга. Но не от нас, римляните, приятелите и покровителите на Египет, а от отговорност.

Ким мрачно наведе глава. Усети Кия върху голите си крака и това й даде сила. Тя вдигна глава и погледна Октавиан в очите.

— Единственото доказателство, флейтата, е у вас. Дори и да проговорим, никой няма да ни повярва, защото няма с какво да докажем обвиненията си. Така че защо не ни пуснете да си вървим? — попита тя.

Октавиан отметна глава и гръмко се разсмя.

— Да ви пусна да си вървите? Как ти дойде наум!