Ейми Плъм
Обречени на безсмъртие (1)

Когато видях статуята във фонтана за пръв път, нямах представа какъв е Венсан. Сега обаче, щом погледна неземната красота на двете преплетени фигури — прекрасният ангел със сурови, мрачни черти, надвесен над жената, която прегръща в протегнатите си ръце, озарена от нежност и светлина — веднага забелязвам символизма. По лицето на ангела е изписано отчаяние. Дори бих казала, че изглежда обсебен. Долавя се и нежност, сякаш гледа към нея с надеждата тя да го спаси, а не обратното. В мислите ми най-неочаквано изниква името на Венсан: mon ange. Моят ангел. Потръпнах, но не от студ.

Жан каза, че срещата с мен е преобразила Венсан. Била съм му вдъхнала „нов живот“. Нима е очаквал да спася душата му?