Сюзън Симънс
Принцеса Сесил (11)

Десета глава

Този глас. Той й бе познат.

Както и това лице.

Тези очи.

Сесил осъзна, че ги бе виждала и по-рано. Тези необикновени сиви очи, които не приличаха на ничии други. Внезапно си спомни: това бяха гласът, лицето и очите на мъжа от нейния сън.

Тогава защо не се страхуваше?

Изпитваше страх, но не по същия начин и поради същата причина, както когато се будеше посред нощ с разтуптяно сърце, пресъхнало гърло, с жадни за кислород дробове, ръце, свити в юмруци така, че ноктите се впиваха в дланите й, и с изпълнено с ужас съзнание.

Това бе страх, от който затаи дъх в очакване и затрепери от глава до пети. Страх, който я накара да възприеме себе си и този мъж така, както не си спомняше да се е чувствала в присъствието на никой друг по-рано.

Беше помолила Джеймс Грей да я целуне. Сесил не можеше да си обясни защо бе отправила тази дръзка молба.

Всъщност не бе така. Знаеше причината. Беше го направила от любопитство. Бе обзета от интерес, нужда и копнеж. Искаше да узнае повече за физическата близост между мъж и жена, между този мъж и самата себе си. Съзнанието й бе завладяно от безброй въпроси и тя вярваше, че Джеймс Грей може да й даде техните отговори.

Не бе изненадана, че красивото му лице доби озадачен израз. Беше сигурна, че той мисли, че напълно е загубила здравия си разум.

Сесил се опита да преглътне буцата, заседнала на гърлото й.

— Отправяли ли са ви някога подобна молба?

Джеймс смръщи чело.

— Имате предвид дали някоя жена ме е молила да я целуна?

Тя кимна.

Отговорът му бе кратко и отчетливо „не“.

Тя изпита раздразнение.

— Но сте целували много жени?

— Не бих казал много — отвърна той с по-спокойно изражение. Очевидно се придържаше към принципа, че когато става дума за интимни отношения, е по-добре човек да бъде дискретен.

Сесил опита отново:

— Навярно имате доста опит, както повечето джентълмени на определена възраст?

Тъмните вежди отново се събраха.

— На определена възраст, мадам? — повтори той с леко ироничен тон.

Сесил разбра, че отново не е избрала подходящ израз, но твърде късно.

— Исках само да кажа, сър, че вие вече не сте момче.

Срещу нея стоеше граф Грейстоун, чиито широки рамене и стегнати мускули не оставяха и следа от съмнение, че е напълно зрял мъж.

— Права сте.

— И сте опитен?

— В какво?

Сесил се запита дали нарочно се прави на наивен.

— В отношенията с околния свят.

Джеймс дори не мигна.

— Кой свят по-точно, мадам?

Дали джентълменът не се шегуваше с нея? Дали не бе започнал някаква игра? Дали не се забавляваше за нейна сметка? Ако беше така, неговата представа за забавление никак не й допадаше.

Сесил почувства, че губи търпение.

— Нашият свят естествено.

— Но нашият свят е необятен и многообразен, нали? — отчетливо каза той.

Беше сбъркала. Не биваше да го моли. Бе сторила нещо, което правеше рядко, почти никога: бе заговорила и споделила мислите си, без да се безпокои за последствията. Бе постъпила импулсивно. Това не бе добра идея. Сесил овлажни устните си, преди да произнесе гласно:

— Идеята не бе добра.

Мъжът побърза да възрази:

— Не съм съгласен. Мисля, че беше доста добра.

Тези думи я изненадаха. Все пак Сесил се опита да запази спокойствие и отвърна:

— Промених решението си.

— Твърде късно е — отбеляза Джеймс Грей.

Как бе възможно да е твърде късно?

Тя въздъхна плахо:

— Вече не искам от вас целувка, сър.

Той я погледна в очите, без да трепне.

— Вие ме помолихте за нещо, мадам, и аз наистина възнамерявам да изпълня желанието ви.

Тя неволно попита:

— Защо?

Нима наистина едва забележимата усмивка на Грейстоун изразяваше радост?

— Защото желая това.

Тя въздъхна:

— Не разбирам.

— Сесил… — нежно прошепна той.

Нещо в нея се преобърна.

— Джеймс…

Той направи две крачки напред и застана точно пред нея. Очите, тези очи с променлив и все пак някак познат сив цвят, я пронизаха.

— Нима не си разбрала, че откакто танцувахме заедно за първи път, изпитвам непреодолимо желание да те целуна?

Сесил бе сигурна, че отвърна на въпроса му с „не“, но дълбоко в себе си не бе напълно убедена.

Джеймс й подаде ръка, обърната с дланта нагоре. Това бе покана.

— Би ли ме удостоила с честта да танцувам с теб сега?

— Няма музика — каза тя и почти не можа да познае собствения си глас.

Сякаш чул думите й отдалеч, уличният цигулар отново засвири, този път някъде по-близо до тях. Мелодията бе тъжна и меланхолична. Музиката спря за миг и започна следващата песен, която бе весела, жизнерадостна и създадена за танц.

— Ето, видя ли? — възкликна Джеймс и приближи ръката си към нея.

Едва ли би могла да откаже. Тя не желаеше да му отказва. Искаше да танцува с Джеймс Грей. Искаше той да я обгърне със силните си и закрилящи ръце, да я притисне до сърцето си и да се понесат в танц.

Сесил протегна ръката си и докосна неговата. Пръстите й бяха премръзнали. Може би трябваше да си сложи ръкавиците. Би постъпила разумно и уместно.

Глупости! Точно сега нямаше намерение да бъде разумна и да прави това, което би трябвало. Вече бе постъпила достатъчно неблагоразумно, като се бе измъкнала от Гест Хаус в три часа за среднощната си среща. При тези обстоятелства защо, за бога, да се замисля за нещо толкова незначително, като това, че не биваше да танцува без ръкавици?

Джеймс помогна на Сесил да стане. Ръката й се загуби в голямата му топла десница. Той обгърна талията й и я притегли към себе си. Затанцуваха валс. Бе съвсем различен валс от онзи, който бяха танцували заедно на официалния бал в нейна чест. Този път нямаше зрители и завистливи зяпачи. Нямаше да има клюки, безсмислени забележки и приглушен шепот. Този път, за щастие, бяха съвсем сами.

Пространството в павилиона бе малко и това ги принуди да танцуват още по-близо един до друг. Мястото не бе достатъчно да спазват дистанцията помежду си.

Когато най-сетне музиката утихна, Джеймс се наведе към нея. Ударите на собственото й сърце отекнаха в ушите й. Устните им се докоснаха.

Неговите бяха гладки, а по брадичката му се забелязваха наболи косъмчета. Те леко подраскаха кожата й, но не неприятно.

Имаше вкус на…

Сесил не бе сигурна за какво й напомняше вкусът на устните на Джеймс. Може би ароматът на скъп коняк се смесваше с дъх на свежи праскови, прах за зъби и с уханията на градината.

Или дрехите, косите и плътта му бяха пропити с мириса на цветята, който тя с наслада поглъщаше при всяко вдишване? Може би всички тези аромати гъделичкаха езика и ноздрите й.

Нощем уханията на градината винаги й се струваха по-различни, отколкото денем. В прохладна нощ като тази всеки мирис бе прекрасен, наситен, чувствен и опияняващ. Всичко това й въздействаше с покоряваща сила.

Градината я приканваше да забрави всичко и всички отвъд нейните граници и да стане част от природата. Да почувства ласката на всеки лек полъх, който докосваше кожата й, да усети твърдата земя под краката си, да вдъхва от омайните ухания на цветята, разлистените дървета, покритата с мъх кора, сухата шума и опадалите иглички от миналата есен, които покриваха земята, рохкавата пръст в лехите. Да чуе шумоленето на някое животинче в близките храсти или чуруликането на птици в короните на дърветата. Да позволи всичко това да изпълни сърцето, съзнанието и душата й.

Как би могла да си представи градината без този мъж?

Всъщност, помисли си Сесил, как би могла да си представи тази нощ без него?

Джеймс притежаваше топлота, мъжественост и невероятна чувственост. Ухаеше на чисто и сапун с лек аромат на липа. Косите му бяха меки като коприна. Сесил внезапно осъзна, че докосва с пръсти тила му, където къдриците се търкаха в ризата.

Безспорно бе висок, с широки мускулести рамене. Но Джеймс Грей притежаваше множество други качества, освен впечатляващите си мускули и красиви рамене. Излъчваше рядката комбинация от физическа и духовна сила.

Беше неповторим, осъзна Сесил, замаяна от покоряващата му целувка. Защото целувката му също бе неповторима.

Първата бе плах допир.

Веднага бе последвана от втора.

След това дойдоха третата и четвъртата. Много скоро Сесил загуби броя им. Бе сигурна само в едно: наяве целувката на Джеймс бе много по-вълнуваща от всеки сън.

Как можеше целувката на един мъж да казва толкова много?

Тя изразяваше всичко красиво, което можеше да бъде пожелано. Казваше, че той изпитва наслада да я целува, казваше, че иска да продължи.

Как можеше целувката на един мъж да направи толкова много?

Престана да диша. Престана да мисли. Просто съществуваше. Бе изцяло под властта на сетивата си: на всичко, което чуваше, всеки аромат и вкус, който долавяше, всяко чувство, което се пораждаше у нея.

Сесил осъзна, че изпитва жажда да слуша гласа на Джеймс, да вдъхва от неповторимия му аромат, да долавя вкуса на устните му, да докосва лицето му и да усеща тялото му до своето, да се чувства така, както само той умееше да я накара.

Той я караше да се чувства жена.

Джеймс леко се отдръпна и я погледна.

— Ти си ангел.

Сесил промълви:

— Не.

Той въздъхна:

— Да.

Тя каза по-силно и решително:

— Не, не съм ангел. Аз съм просто жена.

Джеймс й отвърна с леко закачлива усмивка:

— Ти си жена, но не можеш да бъдеш просто жена. Когато те целувам, се чувствам така, сякаш съм умрял и попаднал в рая.

Думи…

Можеха да бъдат неискрени. Измамни, фалшиви. Дори съблазняващи. Думи.

Нима наистина мислеше това? Нима не се преструваше? Нима й бе казал истината?

Сесил искаше да повярва на думите на Джеймс. А дали му вярваше? Може би не бе важно и дори възможно да стигне до отговорите на въпросите, които сама си задаваше, защото той не преставаше да я целува и сякаш тялото й вече не се подчиняваше на разума.

Този път беше различно.

Този път целувката им бе по-дълбока, по-загадъчна, по-дълга. Сесил се почувства замаяна, затаи дъх и краката й се подкосиха. Осъзна, че ръцете й сграбчиха ризата му, пръстите се вкопчиха във фината материя. Задъхано произнесе неговото име:

— Джеймс…

Сивите очи внезапно се отвориха.

— Какво има?

— Не мога…

Той заговори тихо:

— Какво не можеш?

— Не мога да мисля — призна тя с лека въздишка.

— Не е нужно да мислиш — отвърна той и добави, сякаш на него самия също му бе трудно да се съсредоточи: — Не е нужно и аз да мисля.

— Все пак един от нас трябва да може.

— Напротив. — Джеймс умело отвлече вниманието й. — Целуни ме отново, моя сладка лейди, и ще ти покажа какво може да направи един мъж с езика си.

Успя да събуди интереса на Сесил. Разпали любопитството й. Винаги бе проявявала любопитство. Освен това думите на Джеймс я накараха да почувства приятна тръпка от тила до малката вдлъбнатина на талията си.

Обви ръце около кръста му, повдигна се на пръсти и притисна устни до неговите. В първите един-два мига не се случи нищо необичайно. След това тя почувства как върхът на езика му се плъзна по очертанията на устата й. Той я изучаваше, докосваше я нежно и я съблазняваше.

Почувства невероятна близост с мъжа, когато той раздели устните й със своите и плъзна език между тях. Това бе неочаквано за нея.

Джеймс го повтори отново.

След това още веднъж.

Сесил не бе на себе си.