Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Малышам о звездах и планетах, 1986 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Стефка Христова Първанова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- ganinka (2013)
- Допълнителна корекция и форматиране
Издание:
Ефрем Левитан. На малките — за звездите и планетите
ИК „Народна просвета“, София, 1989
Редактор: Надежда Кортенска
Коректор: Елена Гончарова
История
- — Добавяне
Слънчеви очила
— Как мислиш — попита Света брат си, когато на следващия ден се връщаха от детската градина, — татко какво иска да ни приготви?
— Подарък — без да се замисли отговори Алик.
— Може и подарък да е, но какъв?
Но тогава дойде Татко и децата се спуснаха към него.
— Донесе ли? Донесе ли?
— Да — каза Татко. — Джуджето Кнопкин ми предаде подарък за вас. А сега слушайте командата ми. Едно, пуснете ръцете! Две, затворете очите! Три, отворете очите!
— Нищо не виждаме! — казаха децата. — Имаме някакви черни маски на очите!
— Това не са маски. Джуджето Кнопкин ви подари слънчеви очила.
Татко бързо свали очилата на децата и те видяха подаръка на джуджето Кнопкин: в картонена рамчица бяха поставени две парченца черна фотолента. Очилата се слагаха с помощта на ластик, прикрепен към рамката.
— Какъв подарък е това? Такъв подарък мога и сам да направя — каза Алик.
— Чудесно — зарадва се Татко. — А как ще направиш такива очила?
— От картон и ластик — отговори малчуганът. — Само че нямам фотолента.
— Няма страшно — утеши го Татко. — Виж колко фотолента имаме.
Той взе кутийката, в която имаше използвана фотолента, извади няколко рулца и избра от тях онези, краищата на които бяха много черни. (Татко каза „осветени“.) След това взе ножица, отряза няколко черни късчета и ги подаде на децата.
— Това са „стъкла“ за слънчевите очила, които сами ще направите.
— А защо да ги правим, нали вече имаме готови очила?
— Но може би и вашите приятели в детската градина ще поискат да имат такива очила. И ето вие ще им помогнете да си направят.
— Няма да поискат — уверено заяви Алик. — Какви са тия очила, с които нищо не се вижда.
— Нищо не се вижда в стаята — уточни Татко. — Но нали са слънчеви очила. Те са направени, за да се наблюдава Слънцето.
— А защо са такива черни?
— А пък аз зная — каза Света, — защото слънчицето блести силно.
— Вярно — съгласи се Татко. — Слънцето блести силно, особено през деня, когато се издига високо. Тогава Слънцето не бива да се гледа с незащитени очи. Това правило трябва да запомните добре и винаги да го изпълнявате, за да не повредите очите си. И още нещо: дори със слънчеви очила не бива дълго да се гледа Слънцето.
Сега ето първата задача: погледайте Слънцето, а след това ще ми разкажете, какво е то.