Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Малышам о звездах и планетах, 1986 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Стефка Христова Първанова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- ganinka (2013)
- Допълнителна корекция и форматиране
Издание:
Ефрем Левитан. На малките — за звездите и планетите
ИК „Народна просвета“, София, 1989
Редактор: Надежда Кортенска
Коректор: Елена Гончарова
История
- — Добавяне
Как Слънцето служи на човека
— Нашата лекция свърши. Довиждане — каза лекторът. В Голямата зала на Московския планетариум стана светло. Хората се изправиха и започнаха да излизат от залата. Алик, Света и Татко също излязоха.
— Как мислите, защо хората много отдавна са се интересували от Слънцето? — попита Татко.
Света и Алик се замислиха.
— А без Слънцето може ли да се живее?
— Не — отговори Алик, като си спомни приказката как крокодилът глътнал Слънцето и колко лошо започнали да живеят на Земята.
— Правилно — каза Татко, — животът е невъзможен без Слънцето. А защо?
— Защото ще бъде студено — каза Алик.
— И тъмно — добави Света.
— Вярно е — съгласи се Татко. — Ето че отговорихте на моя въпрос. А сега ще ви покажа слънчевия кът на астрономическата площадка на Московския планетариум.
— Какъв е този слънчев кът? — учуди се Алик. — Това е обикновен душ.
— А вие сложете ръце под водата.
— Ох! — извика Света. — Водата е гореща.
— А сега да видим как са я стоплили. Виждате ли сандъка с черно дъно и капак от обикновено стъкло? В него са прокарани тръби, по които тече вода. Слънчевите лъчи лесно минават през стъклото и добре затоплят водата в тръбите. Топлата вода се събира в резервоар. И ето готова слънчева баня.
След това Татко се приближи до голямо огледало, подобно на огромна чиния.
— Вижте какво голямо вдлъбнато огледало — каза той.
— Като прожектор! — възхити се Алик.
— Да — съгласи се Татко. — А какво ще стане, ако Лъчът попадне върху огледалото?
— Ще се получи зайче — каза Света, като си спомни, че в детската градина децата често играеха със слънчеви зайчета.
— Зайче се получава, ако лъчите попаднат върху обикновено плоско огледало, а с вдлъбнато огледало е много по-интересно. Лъчите попадат върху такова огледало, отразяват се от него и се събират всички заедно.
— Е, и какво? — попита Алик.
— А тъй като огледалото е много голямо, събират се много лъчи.
— И ще се получи „прогорвачка“ — досети се Света.
— Май че може и така да се каже. Тази „прогорвачка“ — усмихна се Татко — може да разтопи даже метал.
В това време се приближи екскурзовод с група посетители, насочи слънчевите зайчета от огледалото върху парче метал и всички видяха как то започна да се топи.
— Ето че видяхте работата на слънчевата пещ за топене — каза Татко. — А помните ли, вие ме питахте за крилата на космическата станция, която видяхме в планетариума.
— Ти каза, че това са слънчеви батерии — спомни си Алик.
— Да, това наистина са слънчеви батерии. Те помагат да се осигурят с електричество уредите на космическата станция.
— Откъде пък слънчевите батерии вземат електричество? — попита Света.
— Как се наричат батериите? — повторно попита Татко.
— Слънчеви — отговори Алик.
— Това е отговорът на въпроса на Света: батериите превръщат слънчевите лъчи в електричество! Скоро такива батерии ще служат на хората и на Земята. След време хората ще се научат с помощта на слънчицето да отопляват и осветяват домовете си.