Роузан Уилямс
Търси се съпруг (11)

Единадесета глава

Джесика реши да тръгне към града, за да остави на Рейт достатъчно време, за да си опакова багажа. Повъртя се известно време в магазина за храни и семена, докато се поуспокои малко.

Пит, собственикът на магазина, бе стар приятел на Дънк. Държеше буренце с ядки за клиентите си, около което имаше цял кръг столове. Всеки бе добре дошъл и можеше спокойно да хрупа ядки и да хвърля черупките по пода.

— Здравей! — поздрави я Пит и едва се изправи на скованите си от ревматизъм крака. С красноречив жест я покани да седне и загрижено попита: — Как е кракът ти?

— Добре.

— А Дънк? Не съм виждал старата лисица, откакто Ванджи му дойде на гости.

— Сега пък той е на гости на Ванджи в Сан Франциско.

Пит захихика одобрително.

— На пикника забелязах колко си подхождат. Но на теб май това не ти харесва, а?

— Получих някаква алергия — послъга Джеси и схруска един фъстък със съзнанието, че очите й още бяха зачервени и я издаваха. Алергична реакция към онзи тип Рейт Марлоу, горчиво си каза тя.

— Доктор Каултър спомена, че Дънк наел внука на Ванджи за помощник в ранчото?

— Днес напусна — с безразличие сви рамене Джесика. — Дори не се сбогувахме…

— Не се сбогувахте?! — Пит изплю една черупка и с наслада сдъвка ядката. — Из целия град още се говори колко пари даде той за кошницата ти. Стори ми се, че има някакви тайни помисли…

— Оказа се, че не са толкова почтени. Сега е на път за града.

— Преди малко май мярнах червената му кола — вдигна вежди Пит, но внезапно прозрял истината, поклати глава: — Сигурно греша. Кога се връща Дънк?

— Скоро, надявам се. Какво ново наоколо?

— Не си ли чула? — ококори той очи.

— Какво да съм чула?

— Бъд Кочрън е в града.

Тя насмалко не се катурна от стола.

— Къде е?

— В кръчмата. Играе покер.

В този миг Джесика почувства благодарност към Рейт, който й бе помогнал да преодолее комплекса си по отношение на грубияни като Бъд.

— Значи тази хлебарка Бъд е тук… — процеди тя.

— Хлебарка! — старият Пит избухна в смях.

— Запиши в сметката ми и отрова за насекоми, Пит — предложи самодоволно Джесика, изправи се и си тръгна, сякаш появата на каубоя изобщо не я засягаше.

Първата й мисъл бе да скочи в камиона и да подкара незабавно към ранчото. Щом Бъд бе сензацията на деня, жителите на града със сигурност щяха да се сетят за облога, който бе спечелил преди десет години. А тя, предметът на баса, не би могла да се мотае точно сега по улиците. Достатъчно бе, че посети магазина на Пит, без да подозира каква изненада й готви. Не че той или някой друг щеше да каже кой знае какво. Не, те просто се намираха на приказки, но тя никога нямаше да преодолее напълно унижението. Насилваше се да ходи с вдигната глава, но това продължаваше вече години наред.

О, колко й се искаше да го удуши със собствените си ръце!

Докато отиваше към камиона си помисли, че идеята да го удуши е най-добрата, която някога й е хрумвала. Обърна се и решително закрачи към кръчмата. Но ненадейно на пътя й се изпречи Бетси Нюман.

— Привет, Джеси!

— Бързам, Бетси — дори не се спря Джесика.

— Какво има? — Бетси разтревожено се втурна след нея.

— Нищо! Предстои да видиш удушаването на един нагъл каубой.

— Бъд ли имаш предвид?

— Че кого другиго?

— Какво възнамеряваш да правиш?

— Само ще му извия врата, докато не започне да моли за милост. Това е!

— О, Господи! — Бетси възторжено плесна с ръце. — Не започвай, докато не събера публика.

Бетси затича в обратна посока, а Джесика тръгна надолу по Мейн Стрийт. Чувстваше се като шериф в уестърн, но бе два пъти по-спокойна. До гуша й бе дошло от ратаи.

Тя блъсна вратата и застана на прага.

Бе пладне и кръчмата бе пълна с народ.

Възцари се гробна тишина.

Веднага забеляза Бъд, седнал на една маса за покер в ъгъла. Беше с гръб към нея, но тя можеше да го познае дори и посред нощ. Не бе се променил. Шапката му бе килната на тила. Косата му бе оредяла, но все още си бе кафеникава.

— Охо, нима Бъд Хлебарката се е завърнал? — каза тя на висок глас и влезе навътре.

Той се обърна и пребледня.

Кал, кръчмарят, се изхили зад бара.

— Хлебарката?! — повтори той и избухна в гръмогласен кикот.

Всички останали посетители също се разсмяха, а Джесика мислено благодари още веднъж на Рейт. Някой дори подсвирна в знак на одобрение.

Това я окуражи. Тя нахакано измъкна бутилка бира от нечии ръце и тръгна към масата за покер.

— Уважаеми господине, от десет години не съм ви виждала. — Иронията й бе унищожителна. — Какво удоволствие е под погледа ти отново да попадне познато гадно насекомо. — Бъд пребледня. — Не си очаквал, че ще вляза тук, за да ти кажа какво мисля за теб, нещастна хлебарко, нали?

— Иска ли питане — подсмихна се някой.

Тя изгледа поред останалите трима играчи.

— На какво играете, момчета? Какъв е залогът, а?

Тя мрачно изгледа партньорите на Бъд, които нервно се размърдаха и докоснаха за поздрав шапките си. Забеляза, че Бъд бавно се съвзема от шока.

— Джеси, ти ли си?! — изграчи той.

— Същата, Бъд! Някой друг спечелен бас напоследък?

— Хей, Бъд — провикна се някой. — Колко залагаш, че ще излезеш жив от кръчмата?

— Не се обзалагай с него — посъветва го Джеси, чудейки се какво да направи, след като бе предизвикала всеобщото любопитство. Как преди не бе забелязвала колко е мършав? Дали очите му преди са били със същия този глуповат израз и с неприятно светлосив цвят, сякаш избледнели от слънцето?

— Джеси! — отново изграчи Бъд, жестикулирайки безсмислено с картите в ръце.

— Какво става с картите ти? — попита невинно тя. — Май не са силни, а?

Като чу това, единият от играчите огледа отново картите си и извика:

— Блъфираш ли, приятел?

— Мога ли… — Бъд едва фъфлеше. — Искаш ли да ти купя една бира, Джеси?

— Ще използвам тази. — И тя изсипа с наслаждение бирата върху главата му.

Той се дръпна назад, мигайки и пръскайки наоколо, а някой от присъстващите подаде нова бутилка на Джесика.

— Ето още малко — мило каза тя и я изля върху главата му.

Някой й подаде и трета бутилка и тя се накани и нея да излее, но нечия ръка я задържа. Тя се извърна да види кой се осмелява да я докосва и погледът й попадна на чифт светлосини, сияйни като утринно небе, очи.

— Рейт!

Едва сега Бъд скочи от стола, като ругаеше и размаха юмруци. Рейт побърза да прегърне Джесика с една ръка, като в същото време хвана ловко с другата китката на Бъд и я изви така, че той коленичи от болка.

— Ако си мъж на място, Бъд, ще благодариш на госпожица Джеси за двете бири — каза Рейт, като не отпускаше ръката му. — Бъди добро момче. На колене!

Бъд заби нокти в ръката на Рейт.

— Мръсно копеле! — процеди през зъби той.

— Благодари й! — изви китката му Рейт.

— Благодаря ти, Джеси — изскимтя като койот Бъд.

— Още веднъж! — извика някой от посетителите.

— Благодаря ти, Джеси…

— Още веднъж, за да спазим добрия тон — поиска Джесика и изля и третата бира върху му.

— Благодаря ти, Рейт — рече тя и той отпусна ръката на Бъд.

— Няма защо, госпожице — докосна галантно периферията на шапката си той.

Бъд се изправи замаян и с лакти си проби път през тълпата зяпачи, които го освиркваха и назоваваха с какви ли не позорни имена.

Едва сега Джесика забеляза, че кръчмата е препълнена. Кой ли не бе дотичал, за да гледа шоуто. Пит и Бетси, доктор Каултър и медицинската сестра, механикът — ухажор на Бетси, пощальонът и двама от продавачите в бакалницата, хората от бензиностанцията…

Всички я наобиколиха, като й протягаха ръце за поздрав. Добросърдечно потупваха и Рейт по гърба.

— Записах всичко — вдигна Бетси високо видеокамерата си. — Образ, звук… Цялата бъркотия!

— Питиета за всички! — обяви Кал.

Тълпата шумно изрази одобрението си и наобиколи бара.

— Какво правиш тук? — Джесика отново погледна въпросително Рейт.

— Сипвах бензин в колата и сменях маслото, преди да потегля към Сан Франциско. Бетси префуча с новината и аз хукнах след тълпата.

— Ти беше… невероятен.

— Този тип напълно си е заслужил да плати за стореното — вдигна рамене той. — Постъпи добре, макар да исках наказанието да е пълно.

— Нямаше да ми стигне силата да го накарам да коленичи.

— Това, което ти направи, бе равностойно, Джес. Не би могъл да се измъкне с достойнство оттук, след като му изля върху главата първата бира — изви устни Рейт. — Насекомото Бъд! Хлебарката… Ха!

— Не знам как да ти се отблагодаря.

— Напротив, знаеш. Промени ли си мнението за нашите отношения?

— Никога няма да го променя, Рейт. Това е въпрос на принцип.

— И моите възгледи са въпрос на принцип. Ако не разглеждаш нещата от брачен ъгъл…

— Не! — отсече тя.

— … ние бихме могли да си останем приятели през следващите шест месеца.

— Ние бяхме нещо много повече от приятели, Рейт.

— Тогава си отивам.

— Добре. Дано не те намеря в ранчото, когато се върна.

— Няма да има и следа от мен, Джес, бъди спокойна.

Тя се обърна. Не желаеше да видят сълзите й, когато той си тръгне от кръчмата и от живота й.

 

 

Както бе обещал, Рейт бе опаковал багажа си и бе далеч, когато тя се върна в ранчото. Отсъствието му обаче не й донесе желаното успокоение.

Дори Тиърдроп изглеждаше нещастна, когато Джесика отиде да я нахрани и напои. Аламо пък бе въодушевен повече от всякога. Бе излязъл победител. Отново бе господар на положението и потропваше пред кобилата с цялото си достолепие.

Джесика реши да наеме за него жокей. Не искаше да си спомня за Рейт Марлоу.

Коди също й напомни за качествата на господаря си. Трябваше да му признае невероятните умения в коневъдството, както и любовта към децата. Намесата му в кръчмата пък бе едновременно почтена и храбра. Бе поставил Бъд на мястото му. Сега Тим нямаше да може да дойде в ранчото и Рейт сигурно много съжаляваше. Самата тя бе разочарована. Бе очаквала с нетърпение срещата с момчето.

В полунощ иззвъня телефонът. От вълнение и надежда, че може да е Рейт, дланите на Джесика се изпотиха, а сърцето й лудо заби. Вдигна слушалката, останала без дъх.

— Ало?

— Здравей, момиче. Защо си натирила Рейт, сякаш никога няма да имаш нищо общо с него, нито пък той с моето ранчо. Полудяла ли си?

— Не съм го натирила. Той пожела да си отиде, като взе предвид някои обстоятелства. Постъпи умно…

— Умно, а? — изсумтя дядо й. — Не съм попадал в по-глупаво положение! Рейт ми се обади, че си тръгва. Не ми харесва идеята да оставаш сама.

— Нямам нужда от него.

— Хм… Лошо ли се държа с теб, момиче? Да не би да ти е дал напразни обещания? Или може би е излъгал очакванията ти?

— Не. Но не ми трябва, независимо от всичко.

— Ако с нещо те е обидил, Джеси, ще го накарам горчиво да съжалява за това до края на дните си.

— Не е, дядо. Само затова ли се обаждаш?

— Не. Подпри се някъде. Ванджи и аз ще се женим. Идната събота в Рено.

— В Рено?! Сватба?

— Рено е забавно място. С неповторима тексаска атмосфера.

— Но ти познаваш Ванджи само от…

— Сърцето ми я познава, дете! Доктор Каултър ще долети, за да ни кумува. Ти ще си шаферка, а Рейт — шафер. Ще ми бъде забавно да ви видя с Рейт да вървите под ръка.

— Това е шега, нали, дядо?

— О, не съм в настроение да споря със стадо мулета — заплаши я Дънк. — Защо не чувам поздравленията, които ми се полагат? Роднините ни са засмени до уши, толкова им допадна новият член на семейството. Всички ще дойдат да празнуваме.

— Извинявай, дядо — въздъхна Джесика. — Естествено, че ще дойда, но… — Постара се гласът й да прозвучи по-щастливо. — Поздравявам те! Да бъдете най-щастливи между щастливите!

— Ето, това е Джеси, която познавам! — одобрително възкликна той. — Слушай, намери някой да се грижи за ранчото, докато те няма. Купи си рокля с много волани и си накъдри косата. Трябва да направиш добро впечатление на роднините на Ванджи. Ела с камиона. Сега ще ти продиктувам адреса.

Джесика записа внимателно всички указания на Дънк. Гостите щяха да бъдат превозени от Сан Франциско до Рено в луксозен специално нает автобус. Джеси трябваше да присъства на семейната вечеря в петък вечер.

Имаше на разположение четири дни, за да си намери рокля с волани и да сложи в ред мислите си по отношение на бившия помощник на дядо й.

На следния ден тя закара камиона до града. Времето бе необичайно променливо за сезона. Дънк би казал някоя мъдрост като: „Слънце грее, дъжд вали, мечка се жени“. Метеорологичните прогнози не предвещаваха нищо хубаво.

Джесика обаче не им обърна особено внимание. Мислите й бяха заети с други неща — с Рейт, с покупката на рокля, с посещението при фризьора. В града имаше два бутика и един универсален магазин. И тъй като най-добре я познаваха в магазина на Пит, влезе там.

Като я видя, Пит направи многозначителна гримаса.

— Познай кой се изнесе с реактивна скорост от града вчера?! Хей! Какво шоу само направихте с внука на Ванджи! Къде отиде той?

— Тръгна си — рече тя и почувства как червенина плъзва по лицето й. Обърна гръб на Пит и уж се зае да проучва асортимента от козметика. — Дядо ще се жени.

— Чух за това. Дънк се обадил на доктора и му съобщил новината. Вече целият град знае. Най-голямото момче на Кал щяло да дойде да наглежда ранчото.

— Това е добре — въздъхна Джесика.

— Май не си много доволна от женитбата на дядо си?

— Трябва да си намеря рокля за сватбата.

— О, предполагам това не ти се нрави много?

— Престани да се хилиш, Пит! Знаеш, че мразя да пазарувам.

— Добре се справяш със семената и с храната за животните. Да си купиш рокля не може да е кой знае колко по-различно.

— Никога не съм правила подобно нещо, Пит — страдалчески изви тя вежди. — И обувки…

— Права си. С какво мога да ти помогна?

— С нищо. Наминах, колкото да те поздравя.

— Защо не се обадиш на Бетси? — любезно я посъветва Пит. — Тя ще ти помогне. Смятам, че е експерт по тоалетите.

— Благодаря за съвета — измърмори Джесика и тръгна към универсалния магазин.

Откри невероятно разнообразие от ролки за къдрене.

Но бе толкова затруднена в избора, че излезе, без да си купи нищо. Дано поне да намереше подходяща рокля.

— Време за покупки, а? — посрещна я Рут — продавачката, която бе съпруга на Кал.

— Не какви да е, а рокля.

Рут зяпна от изненада.

— Какво? Рокля ли…

— Само ми покажи къде са. И не ме питай кой размер нося! И не ме гледай така, сякаш съм откачила.

— О, Джеси! И през ум не ми е минало. Просто ти никога не купуваш рокли.

— Не рокли, Рут. Рокля. Като за сватба. Ясно ли е?

— Рейт Марлоу е поискал ръката ти?!

— Сватбата е на дядо ми, не моята — нервно потрепна с крак Джесика. — И след милион години Рейт Марлоу няма да се ожени за мен.

Рут показа признаци на известно разбиране.

— Значи докторът не е преувеличил. Дънк се жени. В Рено. „Но защо в Рено?“, попитах Пит сутринта. „Защо пък не“, рече ми той. Нали го знаеш какъв е, всичко приема. После пък Кал взе да разправя колко по-голям град е. Хм… Та той никога не е стъпвал там, представи си.

За щастие, Рут се раздвижи и докато бъбреше, запремята окачените на една къса стойка разноцветни рокли, целите във волани и плисета. Джесика се ужасяваше, че няма да прилича на себе си в такова чудо.

Поне престана да мисли за Рейт. Пазаруването май не бе лошо занимание. Сигурно затова много жени се отдаваха на покупките със страст. Навярно бе изпитано средство да се забрави някой мъж.

— Това синьо би подхождало на матовия ти тен — извади една рокля Рут. — Тъмнорозовото е прекалено крещящо. Тези зелените май се връзват с цвета на очите ти. Бялото не става. Жълтото също.

Накрая Рут я изпрати в пробната с шест рокли.

— Ще ти трябват и подходящо бельо — не спираше тя, докато Джесика затваряше вратата на кабинката. — Също и чорапогащник. Или може би от дантелените клинове, които докараха онзи ден…

— Имам един чифт найлонови чорапи — прекъсна я Джесика, припомняйки си, че съпругата на Кал никога не се впускаше в такива подробности, когато ставаше дума за джинси или ризи.

— Само един чифт?! Ами ако се пусне бримка? — Рут се опитваше да надникне над вратата на пробната. — Бетси се кълне, че клиновете стоят опънати и не се отпускат на коленете. Ама пък и тя има крака, каквито аз нямам от времето, когато бях на шестнадесет. Казват, че ликрата прави чудеса…

Джесика се тръшна съкрушено на стола и запуши уши, уверена, че никога няма да се измъкне от магазина само с една рокля.

Както ставаше ясно, покупката на една-едничка дреха можеше да трае цяла вечност и да се превърне в същинско мъчение.

Щом Рут отсъди, че зелената копринена рокля с деколте тип „лодка“ е съвършена, Джесика взе твърдото решение никога вече да не ходи на пазар. Освен в „Храни и семена“.

Бе принудена да признае, че нежният зелен цвят на дрехата неочаквано хармонираше с цвета на очите й. Освен това роклята бе съчетана с дълъг свободен джемпър. Нещо ново за нея. Друго преимущество бе свободно падащата дълга до глезените пола, а сандалите със средно висок ток издължаваха краката й.

Рут избра огърлица от речни перли и обеци в същия стил, които нарече аксесоари, още една нова дума от областта на модата.

Докато се връщаше в ранчото, Джесика се почувства много изтощена. Поправката на оградата не бе и наполовина толкова уморителна.

Опитваше се да не мисли какво ще стане след сватбата. Как ли щеше да се чувства? Животът им никога нямаше да е предишният. Поне Дънк бе щастлив, че се жени за Ванджи. Пит бе прав. Бяха родени един за друг.

Още веднъж прозвуча предупреждението на синоптиците за предстояща буря в планинските райони. Джесика се надяваше да изпревари природната стихия. Винаги прибираше конете в обора по време на буря. Особено я притесняваше Аламо, който направо пощуряваше, когато имаше светкавици и гръмотевици.

Едри капки дъжд започнаха да падат тежко от притъмнялото небе. Облаците вече се сгъстяваха, когато тя влезе в двора. Захвърли двете торби в стаята си и побягна при конете.

Увери се, че Аламо е на мястото си и мислено се поздрави за предвидливостта, че поправи навреме покрива. Аламо тревожно въртеше очи, но през пролетта бе преживял вече една голяма буря, така че Джесика се успокои. Старите коне, за щастие, бяха привикнали с капризите на времето и не се бунтуваха, когато ги връзваха по-здраво.

Джесика излезе от обора, следвана по петите от Мърф и Мътли. По пътя към къщата я застигнаха светкавици, които я заслепиха. Тя залитна, опита се да бутне вратата, но се спъна в един откъртен клон и падна.

В този миг току пред нея се сгромоляса стволът на едно старо дърво, улучено от гръм. Застанала на колене, тя видя пламък и чу как зад гърба й с трясък да се поваля и друго дърво.

Светкавици прорязваха небето, следвани от мощни гръмотевици.

— Господи! О, Рейт! Помощ… — чу се да мълви. Беше безсмислено. Той си бе отишъл. Беше сама. Тя се изправи на крака и прескочи поваления ствол. Чу как се прекършва клон от съседното дърво и пада върху нея.

— Рейт! — изскимтя отново. После всичко потъна в тъмнина.