Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Братя Рой и Хенрих Василиеви
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Стрела, летящая во тьме, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Форматиране
gogo_mir (2014)

Разказът е публикуван в списание „Космос“, брой 1 от 1979 г.

 

 

Издание:

Автор: Жорж Лангелан; Марсел Еме; Еремей Парнов

Заглавие: Фантастично читалище: Списание „Космос“, 1979 г.

Преводач: Милко Макавеев; Цвета Пеева; Албена Стамболова; Емануел Икономов; Мария Ем. Георгиева; Здравка Калайджиева; Теодора Давидова

Година на превод: 1965; 1979

Език, от който е преведено: руски; френски; английски

Издател: Фантастично читалище

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: сборник; разказ; очерк

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7050

История

  1. — Добавяне

4.

Най-напред се виждаха само звезди, а сред тях далечното Слънце, мъничка, едва забележима звездичка. Вега залезе. В тъмнината като неясно петно се очерта Алтона, безжизнено каменно кълбо в Космоса… Екранът просветля, кълбото взе да се увеличава, вече не се побираше в рамките на екрана. Сидоров каза, че стереоизображенията се получават от спътниците, изстреляни над Алтона.

— Повечето от тях са движещи се. Но над някои места сме поставили неподвижни датчици. Целта им е да отбелязват измененията, ако се появят в обектите. Сега ще ви покажа най-близкия от градовете на планетата. Всички те, общо взето, са еднакви.

Купчините мрачни камъни, които се появиха на екрана, почти не бяха запазили формата си — полуизтрити паралелепипеди, полуразрушени пирамиди, нещо, напомнящо кълба… На планетата нямаше атмосфера и предметите запазваха първоначалната си ъгловатост, вечната свежест на току-що откъртеното. Обширното натрупване на руини можеше да свидетелствува за станала някога катастрофа или за непонятни корозионни процеси. Рой се заинтересува дали Сидоров не смята тези каменни късове за градове само защото долавя в тях предишната им правилна геометрична форма. Началникът на експедицията възрази, че вътре между странните камъни има празни пространства с толкова съвършени пропорции, че другояче, освен жилищни помещения, не можеш да ги наречеш.

— Открихте ли там мебели или някакви предмети?

— Аз казах — празни пространства! — отвърна Сидоров, като се намръщи. — И това означава, че нищо друго, освен празнини, там не сме открили. Никакви следи от изделия. Що се отнася до атмосферата, то дори и да я е имало някога на Алтона, тя навярно се е разпръснала в Космоса преди милиони години.

— И след всичко това вие твърдите, че Алтона е била обитавана от разумни същества?

— Да, твърдя. И в това е същността на разногласията ни с Карпентър. Карпентър е един от най-великите междузвездни пътешественици, неговото призвание е да нанася нови планети на картата. Колумб на звездните светове — ето какъв човек е той. Но такива незначителни обекти, като живите същества, него не го интересуват. Ако на някоя от планетите се сблъска с жива материя, той добросъвестно ще отбележи факта и толкова. Можете да ми вярвате, в продължение на десет години работих като първи помощник на този велик астронавт. За съжаление, той не е мислител.

— И все пак аз не долавям доказателствата…

— Почакайте. Не съм свършил за Карпентър. Той признава за живот само формите, които са разпространени по планетите на Слънчевата система; признава за мисловна дейност само подобна на нашата. А аз допускам форми на живот, които съвсем не са аналогични с нашите, и разум, отличаващ се от човешкия.

— Вие не отговаряте на моя…

Когато началникът на експедицията се дразнеше, очите му преставаха да бъдат безцветни. А той се дразнеше при най-малкото несъгласие с него.

— Казах: почакайте! Нарекох ги градове, защото явно са от изкуствен произход. Дори и размитостта на очертанията… Та нали всичко останало на Алтона стърчи с острите си ръбове и ъгли! Градовете са необичайни за местния пейзаж, а животът, между другото, навсякъде е творец на необичайното. Вижте сам тези съоръжения и ако не признаете, че са от изкуствен произход, ще ви обявя за сляп.

На екрана сега се появиха съоръжения, наподобяващи старинните машини, изпълващи земните музеи. Бяха много, гигантско гробище на машини, разположени в някакъв присъщ за тях ред — изоставен от създателите си мъртъв завод…

— От метална сплав — отговори Сидоров на въпроса на Рой от какъв материал са направени. — Никел и още осемнадесет елемента. Ето ви ново доказателство за изкуствения им произход: Алтона е каменна, а машините са метални. И компонентите на сплавта никъде не варират дори с милионна част от процента. Земната металургия не е и сънувала за такава точност на стопилката.

— Струва ми се, че виждам приемателни антени — каза Хенрих, като се вглеждаше в екрана. — А недалече от тях — отражател на радиовълни…

Началникът на експедицията се усмихна:

— А когато се пошляете сред тези агрегати, ще откриете и колела, ръчки, кондензатори, съпротивления, токопроводи и още хиляди известни ви елементи на машини, а същевременно и десетки хиляди неизвестни. Предназначението им е непонятно за нас, а мъртвите агрегати не могат да демонстрират работата си. Остава ни само добросъвестно да фотографираме всичко, да описваме и да изпращаме на Земята за размишления.

Хенрих каза замислено:

— Но хипотези могат да се изграждат. Да допуснем, че механизмите са създадени от изчезнали разумни същества. За какво са могли да служат те на планета, лишена от въздух и вода?

— Очевидно, по някакъв начин са осигурявали жизнената дейност на алтонците.

Сидоров изгаси екрана. Рой попита какви са взаимоотношенията между членовете на експедицията. Сидоров ги смяташе за нормални. Когато петима души се виждат ежедневно, те достатъчно си омръзват един на друг. Но кавгата между Фред и Аркадий била единствената през целия период на изучаване на Алтона. При това всеки сътрудник представя обособен отрасъл на науката — съперничеството е изключено. И, разбира се, всеки е талантлив в своята област: хора, лишени от дарование, не биха изпратили в такава експедиция.