Джудит Макнот
Спомни си кога (29)

Двадесет и девета глава

Когато Даяна се събуди, някой беше дръпнал тежките завеси на прозорците и светлината нахлуваше в стаята през тънка и ефирна материя, а някъде в апартамента звънеше телефон.

В продължение на още няколко минути тя продължи да лежи със затворени очи. Главата все още я болеше, но не толкова силно. Започна да обмисля последиците от първото си истинско препиване.

Беше се омъжила за Коул Харисън. Сърцето й започна лудо да бие, щом осъзна същността на този безсмислен акт. Беше се омъжила за един непознат! Той беше безсърдечен човек, който се бе възползвал от състоянието й и я беше убедил да се омъжи за него.

Тя беше полудяла, беше глупачка. Той беше чудовище.

Трябваше да я затворят в лудница.

Него трябваше да го разстрелят!

След броени минути успя да се освободи от чувството за вина и паниката.

Миналата нощ тя не беше напълно лишена от разум и Коул я беше убедил да се омъжи за него. Опита се спокойно да обмисли всичко, което си спомняше за неговите убеждения и нейните реакции.

В ярката светлина на деня без въздействието на шампанското ставаше ясно, че Коул имаше изключителната дарба да убеждава. Също така ставаше ясно, че постъпката й беше съвсем импулсивна. Обаче колкото повече мислеше за случилото се, й се струваше, че в действията им имаше логика.

Миналата вечер Коул беше пешка в ръцете на добронамерен старец на име Калвин, който застрашаваше съществуването на империята, която Коул беше построил. Тази сутрин той беше победител, а не жертва, а любимият му чичо щеше да бъде щастлив.

Миналата нощ бъдещето на „Фостър Ентърпрайсиз“ беше в опасност, а Даяна беше обект на презрение и съжаление — изоставена годеница. Тази сутрин положението на компанията й беше стабилно и тя беше „тачената женичка“ на красив милиардер.

Даяна се почувства значително по-добре, въпреки че не изгаряше от желание да убеждава семейството си, че Коул не е някакво манипулиращо я чудовище и че тя не си е загубила ума.

За да избегне тези мисли, се опита да си спомни какво бе станало, щом самолетът им излетя от Лае Вегас, но не успя. Сети се, че беше впечатлена от обзавеждането на самолета, и че бе помолила Коул, ако може да отидат до Лас Вегас, а не до езерото Тахо. После спомените й се смесваха със сънищата. Не беше сигурна дали обърканите й спомени са реални, или са само част от ярките сънища, които я преследваха, а и точно сега не беше в състояние да разреши мистерията.

Тя отметна завивките си — беше гола. Като имаше предвид колко беше пияна миналата нощ, беше учудващо как е успяла да се съблече. Хрумна й, че може да се е наложило Коул да я съблича, но тази възможност беше по-унизителна, отколкото можеше да понесе точно в този момент. И едва тогава Даяна осъзна, че няма други дрехи, освен копринената рокля от миналата нощ. Хотел „Балморал“ беше предпочитано място в неделя следобед и при мисълта да мине през фоайето в тази рокля се отпусна в леглото, обзета от вцепеняващ страх. Не можеше да се обади на семейството си и да ги помоли да й донесат дрехи в хотела, защото не искаше да обяснява неразумната си постъпка. Даяна въздъхна примирено и стана от леглото.