Джудит Макнот
Спомни си кога (57)

Петдесет и седма глава

Коул се увери, че не го преследват, и взе Даяна със себе си, за да види лабораторията на Уилърд Бретлинг.

Разположена в старата част на града, тя изглеждаше като изоставен склад, беше заградена с ограда тип „Циклон“ и пазена от кучета. Няколкото коли, които бяха паркирани навън, изглеждаха по-стари от самата сграда.

Вътре беше безукорно чисто и пълно с електронно оборудване.

— Това е като… филм за Джеймс Бонд — възкликна Даяна.

Уилърд Бретлинг беше висок и слаб, с очила и леко прегърбени рамене, разсеян и вечно намусен. Беше застанал до една маса в ъгъла на лабораторията и спореше с двама от асистентите си как да използват новия тостер.

— А, Коул! — възкликна той. — Знаеш ли как работят тези проклети неща?

Той се извини на Даяна:

— Подобно познание е характерно за хора с по-малък умствен капацитет — рече той и се усмихна. Коул не го беше виждал да се усмихва.

— Ако е така, значи е по моята част — отвърна скромно тя. Геният се отдръпна и напрегнато започна да наблюдава, докато тя се занимаваше с един лост.

— Безполезна бракма — заяви Бретлинг.

— И така… готово! — обяви Даяна.

Натисна лоста до долу и тостерът заработи.

— Какво направихте? — попита Бретлинг малко обидено. Младата жена сложи ръка на рамото му и му прошушна. Беше усетила изключителната чувствителност на този човек.

Той беше напуснал „Къшман Електроникс“, защото го накараха да изглежда глупав, като му отказаха да го оставят да се занимава с патентите си и като го накараха да работи под ръководството на по-млад и бездарен учен. Даяна накара темпераментния учен да се чувства като непохватен мечок в очите на Коул само с едно действие. Бретлинг не спираше да разговаря с нея. Коул не можеше да разбере за какво толкова си говорят.

На една маса вляво от тях беше едно от изобретенията на Бретлинг — съвсем плосък телевизор с перфектна картина. — Коул имаше намерение да го пусне на пазара и да засрами „Мицубиши“. В момента „Юнифайд Индъстрис“ имаше модел с черно-бял екран.

Масите в далечния край на огромното помещение бяха затрупани от бъдещите многотрайни презареждащи се батерии.

Уилърд Бретлинг притеснено поглеждаше към Коул.

— Съпругът ви не е търпелив човек, но е прозорлив — рече той на Даяна.

Тя кимна, докато наблюдаваше как ученият работи над тънка колкото косъм жичка.

— Той има много високо мнение за вас.

Бретлинг спря да работи и строго я погледна.

— Защо го казахте?

Даяна му предаде разговора си с Коул и той остана много изненадан.

— Той си мисли, че вие ще спасите света с тази батерия.

— Първо телевизора, после батерията — упорито настоя ученият. — Японците вече са изкарали един подобен продукт на пазара, но картината не е добра. Нашата ще бъде по-добра.

Даяна имаше странното усещане, че ученият решава реда, в който ще се разработват двата продукта.

— Той има нужда първо от батерията.

Без да отговаря, Бретлинг се наведе над микроскопа си, за да изследва нещо.

— Всеки бизнесмен има предпочитан продукт. „Къшман“ искаха тъпия си чип и ми отнеха хората, за да работят по него. Сложиха ме да оглавявам тестовете. Аз съм изобретател, а те ме сложиха в лаборатория за тестове.

Даяна беше общувала с хора с висок коефициент на интелигентност и подобно на Уилърд Бретлинг те бяха изключително чувствителни към всякакъв вид противопоставяне. Тя отговори така, сякаш пред нея стоеше объркано дете.

— Това сигурно много ви е разстроило.

Той завъртя глава.

— Казах им, че не е добър, и те ме уволниха. Изпратиха ме до прага, сякаш щях да открадна нещо, ако бях останал още малко.

Даяна слезе от стола и сграбчи ръкава му.

— Вие сте изпробвали чипа им?

— Да.

Едва се сдържаше да не се развика от радост.

— Казахте ли на съпруга ми?

— Да, казах му, че не струва.

— Но казахте ли му, че сте го изпробвали?

— Защо да се хваля, че са ме превърнали в… лакей? Заявих му, че не струва.

— Господин Бретлинг, не четете ли вестници, не гледате ли телевизия, не слушате ли радио?

— Не. Предпочитам да слушам класическа музика. Тя успокоява съзидателния дух. — Повдигна глава и зяпна от изненада. — Защо плачете?