Серия
Победители на страха (2)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 3 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2013)

Издание:

Максим Асенов

Бомба със закъснител

 

Втора книга от трилогията „Победители на страха“

 

Първо издание

 

Редактор: Божанка Константинова

Художник: Красимира Димчевска

Художествен редактор: Йова Чолакова

Технически редактор Иван Андреев

Коректор: Виолета Славчева

 

Код 11 9537312311/6257-9-83

 

Националност българска. Дадена за набор 7.XI.1982. Подписана за печат на 18.I.1983. Излязла от печат на 25.II.1983. Изд. коли 11,34. Печатни коли 12. Формат 32/84/108. Тираж 44 115. Усл. изд. коли 10,28. Цена 0,70 лв.

 

Държавно издателство „Отечество“, София, бул. „Г. Трайков“ 2а, 1983

ДП „Димитър Найденов“, В. Търново


Предговор

Някои читатели не са чели „Фаталната запетайка“ — първия роман от трилогията „Победители на страха“. На тях ще им бъде трудно да разберат ония моменти от „Бомба със закъснител“, които тясно са свързани с развитието на сюжета и постъпките на героите в първия роман. За тях искам да разкажа съвсем, накратко неговото съдържание. Както е известно на осведомените читатели, главен герой на „Фаталната запетайка“ е Силвия. Тя е дъщеря на многоуважавания професор Валентин Добрев, който не заслужава чак дотам това уважение. Защо ли? Защото въпреки своя принос към науката, той си служи с нечисти средства за постигане на своите цели. Майка на Силвия е Марина, която като много майки иска нейните деца Силвия и Калин да бъдат пълни отличници. А всеки ученик знае, че това е труднопостижимо. Силвия се чувствува задължена да задоволи болните амбиции на своите родители. И тя като брат си е принудена от сутрин до вечер само да зубка. Но всичко това й омръзва и един ден по примера на други „по-опитни“ ученици прибягва до помощта на медицината — отива в кварталната поликлиника в часовете по математика, за да не си понижи отличните оценки. Но понеже е неопитна, прави това твърде несръчно, лекарят я уличава в преднамерено хитруване и тя от гордост и срам забравя да си вземе така необходимата й медицинска бележка. А по-късно, за да прикрие бягството си, прибягва до ново престъпление. Записана в дневника под №29, тя драсва една запетайка между двете цифри. Какво пък чак толкова? Една най-обикновена запетайка. Но именно тази запетайка се оказва фатална. Вместо на Силвия намаляват поведението на Боби и Живко, които са 2 и 9 номер.

В класа избухва скандал. Боби и Живко, за да си отмъстят на виновницата, надраскват новата луксозна кола на баща й със запетайки, но, заловени от милицията, трябва да отговарят за своята постъпка. Така едното престъпление влече след себе си друго, а Силвия сама вкарва ада в душата си. Тя се чувствува разпъната на кръст, изправена пред дилемата — да признае греха си и да понесе всички последствия или да продължава да отрича и заради нея да страдат невинните Боби и Живко. Изпаднала в сложна конфликтна ситуация, девойката се сблъсква и с други герои. Най-важният от тях е съученикът й Венци, който я обича, но, без да иска, пръв открива написаната в дневника запетайка. Михаил Бенчев, изключен за кражба и кормуване на чужда кола, по интуитивен път се досеща за нейното провинение и се опитва да го използува за користни цели. Но по-голям натиск, макар и несъзнателен, оказват върху съвестта й хората, които й вярват — Венци, класната Донева и академик Пинтев. Все по това време на една танцова забава Силвия се запознава и с Брадата — млад специалист, дошъл на работа в техния град, който я харесва от пръв поглед. В него пък е влюбена Рони — дъщерята на академик Пинтев. Силвия е обкръжена с нежност и внимание от страна на Брадата, но не може да се почувствува щастлива. Страданията й стигат своята кулминация, когато става неволен свидетел на разговора между баща си и неговия асистент Ранчин — тогава тя разбира аморалната същност на своя родител. Поради крехката си душевност момичето се разболява. По време на боледуването героинята премисля много неща и решава достойно да понесе вината си и да разчисти сметките си със света. Заставя баща си да се застъпи за Боби и Живко в милицията, а майка си — да занесе писмото с нейното самопризнание на класната. Останала сама, Силвия не иска да повтори греховния живот на своите родители. Съвсем по детски, с наивна категоричност тя е готова да се прости с живота си. Но настойчивият звън и многогласната гълчава отекват в душата й като жадувани камбани на спасението, които възвестяват всъщност и раждането й за нов живот. Тук именно завършва романът „Фаталната запетайка“. Неговият край е и начало на „Бомба със закъснител“.